Поли роди малка госпожица Паола! Необходимата сума е събрана!

Кураж, мила Поли Всички сме с вас и не се съмнявай и миг в добрия завършек      

Поли, стискаме палци! Кураж!
Дано То(п)чица остане в теб още 

Дано Бог ви закриля, Поли! Всички сме с вас и се опитваме да сме съпричастни както можем. Вярвам, че цялата позитивна енергия, ще ви помогне в тези трудни мигове! 

  Стой си вътре малка Точице!Не бързай,ще гушкаш мама по-късно!

Поли, дано То(п)чица постой още малко на топличко Продължавам да се моля за нея и за теб, непрекъснато сте в мислите ми

Поли  рядко пиша в темата, но я следя редовно. Дадох скромния си принос към сметката  едва днес Вярвам, че всичко ще бъде наред!

Поли мили4ка драж се ,моля те.

Поли, дано всичко бъде наред и малкото човеченце да не бърза да излиза

Поли, стискай кълки още 20 дни, а после още малко и така до прекрасния финал и първата прегръдка с Топчица.
Слънчев и усмихнат ден.

  Здравейте, благодаря за окуражителните думи и пожеланията

    Ние сме по-добре, позволиха ми да стана за душче днес:) Не съм вярвала, че толкова ще ме е страх да си стъпя на краката. Хем знам, че няма да боли, но мисълта да не се оцвети пода Искрено се надявам да няма други изненади, трудно взе да ми става  психически Пък за после гледам да не мисля - от там няма да мога да избягам...
   Другата седмица, ако мине спокойно уикенда, ми предстои ново приключение - искат да ми сложат нещо като дренажи между матката и бъбреците, които да маркират границата, за да може по време на операцията да не поотрежат без да искат бъбречните каналчета Предупредиха ме, че няма да ми е комфортно с тях и да се подготвя за болезнени усещания докато си ги отглеждам..
    Сега чакам  да дойде почетния гост Иван да ме зареди с емоции поне до утре Още от друга страна на коридора го чувам като идва, защото се започва с боен вик "МАМА"," МАМА" и така 20 пъти
  Сметките до момента: 47 560 ОББ; 6 69 пей пал  
Хубав уикенд на всички ви и само положителни емоции !!!  
  

МИличка  Поли, моля се за теб и малката точица

Следя отдавна темата и ми се иска сега да ти пиша. . . Поли ти си изключително силна жена!! Сигурна съм, че ще се справиш с изпитанието!!

"МАМА" - най-прекрасната дума на света. Пожелавам ти да я чуваш дълги години от две весели и здрави дечица. 
Весел уикенд и на вас.

Поли, знам че ти е трудно.

Стискам ти палци и се моля за теб, както всички останали.

Вече веднъж ти писах - имай кураж да приемеш лошите новини и да изтърпиш болките. Все пак можеше и по-зле да бъде. Преди време в нета попаднах на една статия - че най-силни вибрации имат думите "Любов" и "Благодаря". В някои книги също се говори за магията, която се съдържа в думата "Благодаря". Тя зарежда с енергия и отваря вратите пред теб. Самосъжалението и гнева те дърпат надолу. Затова ги забрави. Всеки ден си казвай по милиони пъти на ден "Благодаря".

Не съм религиозна, но когато аз раждах, в ситуация, подобна на твоята, през цялото време си мислех "Благодаря":

- Благодаря, че бях благословена да забременея (беше ми казано милиони пъти, че е невъзможно),
- Благодаря, че успях да износя това дете (На прегледа, в който се установи бременността ми, докторката беше достатъчно тактична, да ми каже "ти защо си забременяла - с тая матка не можеш да износиш дете  ")
- Благодаря, че можах да видя моята дъщеря (после останах още два часа на операционната маса за други оперативни процедури, преливаха ми кръв, над мен беше гора от системи - нямаше откъде да ми вземат кръв, за да следят хемоглобина - където боднеха, потичаше физиологичен разтвор от системите, чувах как коментират, че ще ме изпуснат, как кръвното ми е паднало под критичните стойности, как доктора псува колегите си, как са изплискани с кръвта ми... И просто не ми пукаше  - бях дала живот, детето ми се роди, бях станала МАЙКА, мислех, че вече дори да умра, съм изпълнила мисията си на земята.... майка ми после щеше да ме убие, като споделих какво съм си мислела....)

И все пак издържах - вярвах, че ще се справя, бях обладана от невероятно спокойствие - вече не ми пукаше какво ще стане с мен - детето се роди, здраво и жилаво, вече бе в добрите ръце на докторите и не беше зависимо от "неспособната да го износи" матка... Мечтаех да го прегърна, но някакси естествено приемах алтернативата и да не оживея след операцията... Когато докторът ми каза, че иска да махне матката - вече си е изпълнила мисията, директо заявих, че желая второ дете. Той каза, че не е съгласен, но щом държа, България има нужда от деца и ще направи необходимото да я запази. По време на операцията, която все още беше с епидурална упойка, ме подгониха нервите - това бяха два часа, в които виждах и чувах какво става с мен, започнах да се въртя нервно (поне главата, за друго не знам дали съм могла да помръдна - ръцете ми бяха вързани, за краката не знам - от упойката не чувствах нищо). Докторът ми се скара защо се въртя, а аз дори се пошегувах: "Докторе, хайде да се разменим - ти лягаш на моето място, а аз отивам на твоето да ти ровя карантиите ". После май ми сложиха пълна упойка, защото ми се губи края на операцията и отнасянето ми до реанимацията.

В твоя случай явно нямаш особен избор, но пък ще имаш 2 дечица. Сигурна съм, че То(п)чица ще се пребори за живота си - вече е достатъчно порастнала. А ако си търпелива и спокойна, можеш да й подариш още малко време - ще й спестиш по-дългия престой в кувьоза, чувала съм, че не е приятно местенце. Други деца може и да не родиш - то колко българки имат по 3 или повече деца?! Ако ти оставят яйчниците, хормоните ще се произвеждат нормално, така че няма да загубиш нищо от женствеността си (е, освен досадния месечен цикъл). А дори и да не стане - винаги можеш да разчиташ на хормоналните препарати - те така или иначе се дават и на нераждали жени поради различни причини - далеч няма да си единствената....

Имаш хиляди причини да благодариш - това носи невероятно спокойствие и сила.

• Ти вече си майка, други никога няма да имат този късмет.
• Ти все още пазиш своята То(п)чица - има толкова жени, които не успяват да износят и до тази седмица.
• Съпругът ти е до теб и те подкрепя - има толкова самотни майки.
• Имаш подкрепата не само на близките си, но и на хиляди като мен - задочно, а толкова жени раждат сами.
• Ти си в една от най-добрите болници в света, а колко хора умират без достъп до медицински услуги....
• Благодари дори за болезнените манипулации, които ти предстоят и за безсънните нощи - всичко това те приближава все повече до щастливия изход от ситуацията, всичко това е за твое добро. Алтернативата да беше останала в къщи без тези неприятни интервенции не е по-добро за теб, нали?!

Ти трябва да си щастлива, спокойна и уверена. Имаш толкова причини за това. Приеми, че си късметлийка - това можеше да се случи на всеки, но ти си в много много добри ръце и си постигнала страшно много, въпреки обстоятелствата. Върни се назад във форума и виж първите си публикации - виж пътя, който извървя и сама ще разбереш колко много се е подобрила ситуацията около теб. Дори нарастващата банкова сметка показва колко много подкрепа имаш, т.е. енергията от мислите на всички ни те пази и закриля...

Сама си допълни списъка и не спирай да благодариш. Това ще върне усмивката на лицето ти и спокойствието в сърцето ти. Твоята бебка има нужда точно от това - от ведра и спокойна мама, която да я приюти още мъничко в корема си, а после да сте дълги години заедно и щастливи, дори да не си спомняте тези последни трудни месеци от бременността ти. От една страна малко остана, от друга, за вас е по-добре това "малко" да трае колкото може по-дълго. Парадоксално е, но в твой интерес е да търпиш повече време на болките, за да бъде повече радостта накрая. Болката е цената на твоето щастие. Стискай зъби и благодари за тези болки. Цената е висока, но си струва.     

Кураж и късмет и от нас