Така да ви кажа аз до какво прозрение стигнах, разбира се с чужда помощ. Дано помогне и ня някой от тези, които все още се борят.
Работата е там, че не става дума за борба. Става дума за СВОБОДА! Не се лишаваш от нищо, а се ОСВОБОЖДАВАШ от нещо. Цигарите са никотик, както добре знаем вече и пушим не защото ни доставя удоволствие цигарата сама по себе си, а защото си задоволяваме физическата нужда от никотика никотин. Лошата новина е, че цигарите са най-бързопристратсяващия никотик, а хубавата, че най-бързо можеш и да се отървеш от него. Едно малко чудовище, което си пуснал в теб с първите цигарки, което много бързо можеш да умориш просто като спреш да пушиш. Останалото е голяма САМОЗАБЛУДА. Я се замислете - всички пушачи казваме, че ни е адски гот като запалим цигара. ДА ама НЕ. Не ни е гот от самата цигара като такава. Изпитваме някакво извратено удолоствие от това, че си заволодяваме физическия глад от никотин, малкото чудовище в нас. Защо сутрин ни е товлкова важна цигарката - ами защото цяла нощ не сме пушили и всъщност сем изпитвалви никотинов глад. Защо след ядене ни е толкова гот да палнем - защото докато се нахраним, не сме пушили и сме изпитвали никотинов глад. Цялото "удоволствие" от цигарата е задоволяването на никотиновия глад, а другото е "шегичките" които ни играе собствената ни психика, която ни казва, че паленето на цигарата само по себе си ни доставя удоволствие. ЛЪЖА.
Веднъж като уморите чуводището, тоест освободите се от физическата нужда от цигарата вече край. След това във всеки момент, в който ви се припуши просто си спомнете, че това е все още бълното ви съзнание, което се мисли, че една цигарка сега ще егати кефа. Кеф е било преди, когато сте имали никотинов глад. Но сега когато нямате такъв, няма да е кеф, само съзнанието ви е още объркана и си прави грешни асоциации. Единственото, което ще направи тази жадувана цигарка е след като я изпушите да имате нужда от още една, защото пак сте вкарали никотин в тялото си.
А пък колкото до този абситеннтен периодх - ми замислите се. Може да го изпитвате няколко седмици, не знам точно колко, или може да го изпитвате цял живот. Защото всеки път като си изпушим поредната цигарка, след съвсем малко време изпадаме в абстиненция и за това и палим и следващата и следщата и т.н... За това дори и сега в началото, докато още имате физическа зависимост, си кажете - нищо страшно, ще мине. Слава Богу не е като при тези, които си инжектират хероин, много по-лесно е да се оттървем. Иначе замислете си, понеже говорим за наркомания, да не би на тези дето се боцкат да им харества да си бодат вените и да си правят какви ли не грозни рани по ръцете и къде ли не. И какво да не би да им е кеф, че правят това? Не "кеф" им е, че си набавят пореднта доза. Ами все едно и ние правим същото. А ако случайно някой до вас блаженно дърпа от цигарката и вие едва ли не му завиждате, замислете се- ако срещу вас стои някой и блаженно си боцка вената вие ще му завиждате или ще го съжалите и в същото време в себе си ще чувствата отвращение?!
Дано не съм ви досадила, ама нещо ме връхлетя едно вдъхновение, та реших да го споделя.
Виж целия пост
Работата е там, че не става дума за борба. Става дума за СВОБОДА! Не се лишаваш от нищо, а се ОСВОБОЖДАВАШ от нещо. Цигарите са никотик, както добре знаем вече и пушим не защото ни доставя удоволствие цигарата сама по себе си, а защото си задоволяваме физическата нужда от никотика никотин. Лошата новина е, че цигарите са най-бързопристратсяващия никотик, а хубавата, че най-бързо можеш и да се отървеш от него. Едно малко чудовище, което си пуснал в теб с първите цигарки, което много бързо можеш да умориш просто като спреш да пушиш. Останалото е голяма САМОЗАБЛУДА. Я се замислете - всички пушачи казваме, че ни е адски гот като запалим цигара. ДА ама НЕ. Не ни е гот от самата цигара като такава. Изпитваме някакво извратено удолоствие от това, че си заволодяваме физическия глад от никотин, малкото чудовище в нас. Защо сутрин ни е товлкова важна цигарката - ами защото цяла нощ не сме пушили и всъщност сем изпитвалви никотинов глад. Защо след ядене ни е толкова гот да палнем - защото докато се нахраним, не сме пушили и сме изпитвали никотинов глад. Цялото "удоволствие" от цигарата е задоволяването на никотиновия глад, а другото е "шегичките" които ни играе собствената ни психика, която ни казва, че паленето на цигарата само по себе си ни доставя удоволствие. ЛЪЖА.
Веднъж като уморите чуводището, тоест освободите се от физическата нужда от цигарата вече край. След това във всеки момент, в който ви се припуши просто си спомнете, че това е все още бълното ви съзнание, което се мисли, че една цигарка сега ще егати кефа. Кеф е било преди, когато сте имали никотинов глад. Но сега когато нямате такъв, няма да е кеф, само съзнанието ви е още объркана и си прави грешни асоциации. Единственото, което ще направи тази жадувана цигарка е след като я изпушите да имате нужда от още една, защото пак сте вкарали никотин в тялото си.
А пък колкото до този абситеннтен периодх - ми замислите се. Може да го изпитвате няколко седмици, не знам точно колко, или може да го изпитвате цял живот. Защото всеки път като си изпушим поредната цигарка, след съвсем малко време изпадаме в абстиненция и за това и палим и следващата и следщата и т.н... За това дори и сега в началото, докато още имате физическа зависимост, си кажете - нищо страшно, ще мине. Слава Богу не е като при тези, които си инжектират хероин, много по-лесно е да се оттървем. Иначе замислете си, понеже говорим за наркомания, да не би на тези дето се боцкат да им харества да си бодат вените и да си правят какви ли не грозни рани по ръцете и къде ли не. И какво да не би да им е кеф, че правят това? Не "кеф" им е, че си набавят пореднта доза. Ами все едно и ние правим същото. А ако случайно някой до вас блаженно дърпа от цигарката и вие едва ли не му завиждате, замислете се- ако срещу вас стои някой и блаженно си боцка вената вие ще му завиждате или ще го съжалите и в същото време в себе си ще чувствата отвращение?!
Дано не съм ви досадила, ама нещо ме връхлетя едно вдъхновение, та реших да го споделя.
.
просто се помислих, че щом на мен тези мисли ми подействаха добре, може да подействат така и на някой друг. 
...толкова много правописни грешки в един пост не бях виждала 
