КГО 2008 6-та част

Честит рожден ден на патерици на всички дечица, които съм пропуснала  . Да са живи, здрави, много щастливи и безгрижни  

Разчувствахте ме с тези спомени около раждането  .
Иван си го обичах още в корема, въпреки че не беше така мечтаното ни момиченце  . Бременността ми си беше абсолютно нормална, но последните 1-2 месеца изкарах в страх относно размерите му - очакваше се да се роди малък. В деня на плановото секцио бях много притеснена точно заради това, иначе бях в ръцете на професионалисти и за самата операция и анестезията притеснения нямах. А когато вмъкнаха и мъжа ми в операционната, се чудех да се смея или да плача.. винаги съм си мислела, че ще припадне, а той се държа мъжки  . Та изкараха го малкото момче и то проплака.. и аз с него /и сега си поплаквам даже  /. Ами грях ми е на душата, ама в първия момент не го харесах - беше малък, сбръчкан и червен. Батко му го видях около 2 часа след операцията и беше голямо, бяло и красиво бебе и може би очаквах да видя нещо такова  . Та може да си беше малък и грозен, но си беше моето бебе и с нетърпение очаквах да ми го донесат. После като влязохме в болница за 18 дни вече наистина не можех да се отлепя от него.. що рев изревах покрай всичкото боцкане там.. милото ми детенце  . А сега той просто е на мама лигльото, само като ме погледне с дяволития си поглед и ми се усмихне и се разтапям  

Ех, че тема отворихте. Нормално след година време да се върнем назад във времето.
Сисилия, разплакаме! Аз те помня в болницата, даже се видяхме на няколко пъти, наистина чакаше вече чудото да се случи.
Аз какво да ви разкажа за моите чувства. Имах една страхотна бременност от самото начало. Аз се чувствах абсолютно по същия начин като Сисилия. И понеже правихме опити около 6 месеца и нищо не се получаваше, желанието ми за бебе се засилваше все повече и повече. И като видях двете чертички се разплаках от различните чувства, които напираха вътре в мен. Последваха толкова много пътувания до София и си спомням че с такова голямо нетърпение отивах при доки, защото щях да се срещна с малкия ми палавнич вече. Умирах от желание да ви видя . Въобще все хубави емоции имах пре з цялата си бременност, но имах и усещането че раждането няма да е от  най- хубавите дни в живота ми. Бях на поредния преглед за мерене на тоновете, беше сряда и ме наплашиха безумно, че тоновете не са добри. Приеха ме в патология и два дни ми беше адски притеснено. Както се чувствах добре и изведнъж се сринах. Два дни вървях из дългия коридор на болницата гушнала възглавницата си сама с мислите си дали всичко ще бъде наред с бебето и с мен. Няма да забравя как се изредиха всички доктори да ме преглеждат и всеки ми казваше "Момиче много си далеко от истината, нямаш никакво разкритие". А контракциите ми бяха на през 15 минути. В петък 12,00 часа вечерта ме свалиха в предродилна и ми биха доза диазепам и ношпа, за да мога да поспя малко след два дни будуване. В 11,30 сутринта ме сложиха на система, контракциите бяха през 5-6 минути, усещах напъни, но така и не получих разкритие никакво, и в 1,45 на обяд ме вкараха в операционната зала. Анестизиолога ми се скара, че не стоя мирно за да ми бие упойката и тогава екипа ме хванаха и ме згънаха на гълбо. Разплаках се. След като не усещах нищо започнах да се майтапя  с екипа и ги скъсах от смях.
Наспах се, и след 5 часа помолих да ми направят снимки на Станислав за да мога да го видя. Не исках да се отделям от него, спеше на гърдите ми и се чувствах окрилена.  Разплаках се
А това, че чакам с нетърпение да стане два часа и да си отида да го гушна няма да ви казвам. Може дори някой да упрекне, затова няма да говоря за вината, която изпитвам на моменти. .
ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИТЕ ОТ МИГА В КОЙТО ВЗЕХ ДА ПИША ВЪВ ФОРУМА. БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМА
ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА ЛИРИЧЕСКИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ

Здравейте. Не съм ви чела, признавам си, но нямах време. Рожденият ден мина страхотно, и детското парти, и вечерята с гостите. Деян получи много подаръци. Ето ви обещаните снимки http://plaki5.snimka.bg/children/rojden-den-deyan-na-1-godinka.426975.15136165

Ех, че темичка сте отворили! Не искам да си спомням за раждането! Но Ачеца беше сладък от самото начало и голям! Да не забравя да поздравя всички рожденници и особенно мамите. Странна беше нашата отчетна , важното е че резултатите са отлични. Ели, ти ни уби бе мила - майка героиня!

Честит рожден ден на Никол на слънчевата мама Неди 
Да е здраво, усмихнато и слънчево момиченце, а мама бързичко да се яви на отчет, че нещо се загуби тотално от форумите, дано всичко е наред  

Неди, честита ти рожденичка! Да порастне една умна и красива дама, стапяща мъжките сърца!

Така ме разчувствахте с вашите спомени  Мишето току що заспа полегнала в скута ми и ми стана още по-мило. Сега осъзнавам, че само с вас мога да споделя подобни емоции и да бъда разбрана. 

За тортата - вече е поръчана, снимки след тържеството. 

Честит рожден ден на Никол! Да е здраво, послушно и обичано детенце! Неди, на теб ще пожелая само хубави неща да ти се случват и детенце да те радва!
Ей, поплаках си и аз
Моето раждане... спомням си че беше топъл ден и аз се чудех дали да звъня на мъжО да идва да ме кара в болницата или да почакам още Все си мислех, че има още време, а страхът ми беше да не отвися в болницата, като първия път. Вече в болницата ми казаха, че съм с 8см. разкритие и съм щяла да родя в колата Баткото ми се обади преди да ме качат в предродилна зала да ми каже, да му се обадя "като си свърша работата", като си мислеше детето, че съм на консултация Една от акушерките го чу и след, като всичко мина ми подава телефона с думите: " Айде, майче, свърши си работата! Обаждай се сега!" Ами поплаках си като го видях малкия бръм... едно голямо топче със стиснати юмручета, надаващ силен вой... и той, като Момото се изпишка, след като прекъснаха връзката му с мен   Ех, споменииии...спомням си всичко с кристална яснота и от двете раждания... спомням си с умиление, гордост и безмерна радост...

Честит Рожден Ден на Рая и Деан (на патерици) и на Никол! Да са живи и здрави!  

Хайде едно включване и от мен.
За моето раждане, какво да кажа.. Би трябвало да е много стресово и вероятно точно такова щеше да е, ако ми беше за първи път. А всъщност, добрата ми информираност и подготовка ми позволиха процесът да е изключително контролиран от мен. Нямах най-естественото и активно раждане, което исках, но получих повече, отколкото се надявах, предвид ситуацията.
Изтекоха ми водите почти месец по-рано, бях сама, а синът ми на градина. В първия момент не бях сигурна какво се случва, защото предният път ми спукаха водите по време на самото изгонване. Но след като стана ясно, че не съм се напишкала, си оправих тоалета, звъннах на свекърите да вземат сина, а след това и на брат ми, за да ме закара в АГ-то (той беше ужасно шокиран, горкият). Нямах никакъв родов процес и въпреки това бях напълно спокойна и овладяна. Помня, че спрях пред един реп, за да си купя списания. В болницата ме прегледаха, тоновете бяха нормални, разкритие никакво и решиха да изчакат малко. След няколко часа решиха да ми сложат система с окситоцин, за да предизвикат родова дейност, а аз не възразих, въпреки лекото ми вътрешно нежелание. Контролирах дишането си, а контракциите бяха напълно поносими, всичко мина просто чудесно. Четири часа след поставянето на системите се появи Вероника, точно с три напъна. Беше прекрасна, дадоха ми я да я накърмя веднага, макар и за малко. Разплаках се и аз, а не ми е много присъщо. Заобичах я от първия миг, никак не ми беше трудно.
Радвах се, че всичко свърши и започва едно ново начало за нас, вече истинското приключение. Впрочем, повръщах до последния момент и за мен беше голямо облекчение приключването на бременността, наистина много ми тежеше.

Честито на всички рожденници,които пропуснах,да са ни живи и здрави малките съкровища.Дано господ е с тях и да ни дава и на нас сили да се справяме с живота и да им вдъхваме кураж!
Ех кога мина една година просто неусетно се изнизаха дните ,а спомените са така живи сякаш беше вчера....

Честит рожден ден на всички мили дечица! Да са здрави и много усмихнати, за да радват мамите си!
Аз закрепих компа, колкото да мога да пиша по малко..
Искам да питам мамите от РД на Весето дали някой не е прибрал напето забравено одеалце - поларено синьо на жаби..
Сетих се аз, ама късно, че ни го няма

Честит Рожден Ден на Никол! Да расте здраво и усмихнато дете и да радва много мама и татко

Елиии одеалото е прибрано, но не си спомням от кого... само си спомням диалога между Сиската и Съни...
Сиската: Ми аз ще го взема ама съм далече и едва ли скоро ще видя Еленцето
Съни: Миии, може би Рени или Борянка..
Сиската: е вземи го ти бе, нали Еленцето ти е наблизо
Та смешно беше щото Съни е в другия край на Сф, а Сиската толкова убедено го каза, че чак Съни се замисли... или поне така изглеждаше 
Е така написано не е толкова смешно пък Мерси за снимките, сега ще гледааам
Друг път ще се разчувствам за моето раждане... аз съм от емоционалния тип майки дето реват колко са им прекрасни децата... аз си я представях доста по-нехубава, сигурно затова ми се стори красавица... ми така е като са ниски очакванията на човек   
И аз ви обичаааааааааааааамммммммм,  Тони е фенката на емотиконите и сърцераздирателните признания 

  Елиии,ми смешно си е,пак се изхилих като ти прочетох поста.Тя Силвето ходи и спи  .Близо съм била до Еленцето,ако става за въпрос тя е по-близо от мен.Ама както и да е,всички одеала са в мен .Еленце аз видях че си забравихте жабките и го прибрах,надявам се скоро да се видим и да ти го върна.Седи си на дивана самичко и си чака реда,някой да се сети да го върне на сладката му притежателка !
 Честит рожден ден на Никол  !Неди честит празник и да покажеш снимки!Много да те слуша девойката,да расте здрава и безгрижна !
 Забравих да кажа колко е сладък Деян с тази бяла папионка !
 И на двете ми деца аз правих тортите за рожденните дни.На Весето беше тортата заек с пандишпановите блатове.

хахах Ели, аз се посмях представих си как се замисля Съни.. Аз вече дори не давам вид, че мисля, просто си стоя. Ники толкова много вика, че са ми изфирясали и последните остатъци мозък, та си ходя тъпа по света.
А за красотата на новородените - Николета ми се стори толкова красива като я видях, умилих се. Сега като я видя на първите снимки си е смачканяк, ама природата мисли за всичко и явно си е инстинкт.  Аз не знам дали съм разказвала за моето раждане, ама беше смешно, защото един мой съученик от 1 до 7-ми клас беше специализант в правителствена по това време. А мен ме резнаха по спешност, щот бях с 190 кръвно. Та карат ме към операционна и аз си мисля - еей ето не се обадих на Жеко, че ще съм в болницата и хоп ето го Жеко /съученикът/ по коридора. Викам - Здрасти, Жеко и този ми ти човек ми отвися на секциото да гледал. Като влезе докторица та /тя е една устата жена/ той се хвали, че сме били съученици и тя го пита дали е дошъл сега да ме гледа гола. А като остана до Катя ме попита дали съм сигурна, че не е бащата. Та така, в шеги и закачки мина всичко. Само после ми беше ужасно, че не можех да я взема, защото 3 дни бях разпъната с 2 системи пак заради кръвното. Та толкоз за нашата първа среща с Ники.
Съни, мерси, че си го приютила! Ами ще трябва да се организираме някак. Току виж ние се смъкнем до борисовата някой ден с Диди

Аз докато лежах на родилната маса с пясъка и цъках с телефона смс-и, получих обаждане от една приятелка. Разпитва ме тя как е минало, как изглежда малката и знаете ли какво беше първото нещо, което и казах? "Ако знаеш каква красива уста имааа!"  Иначе имам разбира се и култова реплика повреме на раждането - тъкмо се бях поуплашила вече, боли ме, напъвам, акушерката ми "помага", още повече ме боли и изтърсвам: "Ох, искам да си почина малко!!!", на което ми отговарят: "Ама как ще си почиваш, ти раждаш, бе момиче!". Разбира се виках по едно време "Немога, немога!", а акушерката на другия ден ми разказа, че в същия момент половината глава на бебето вече е била излязла.  Сега ми е много смешно, ама тогава...

Ама хайде да направим от понеделник пак една по-голяма среща - в Борисовата или в Южния парк.
Вчера се видяхме с Гуава в квартала и решихме да направим една среща на местно ниво, но не пречи и друга.

Аз за красотата на бебетата нямам спомени, но помня колко синя ми се стори Соня - като гълъбче - едно такова светло синьо и сиво.
А Влади ми изглеждаше по-дундест, но той все пак беше половин кило повече от сестра си.

Аз съм подложена на психически тормоз - Влади по цял ден пълзи след мен и повтаря 'мама'. в началото беше много мило, но сега вече почвам да полудявам.

Ау, бързо да се редактирам: Честит рожден ден на Милен. Да бъде здрав, весел и щастлив.
Мая, честит ти рожденник!