благодаря ти за хубавия пост. Не знам дали е до възпитание - вероятно! Не знам знам дали аз съм кривата, че виждам все лошото. Поне така ми каза господина. Но е факт, че вече ме дразни всичко, абсолютно всичко, но обстоятелствата, които ме задържат все още не са нито навика, нито нещо подобно. Просто още нямам работа, уча и съм с дете. В дома му съм, както и да е - темата не е, за да се оплаквам.
По отношение на детето имаме конфликти, защото се прави на възпитател и то от най - консервативните. Ред и дисциплина да има. Но там успявам да прокарам правила, въпреки, че стават скандали.
Но това нищо да не правим заедно, да се усещам като съквартирант и чистачка, перачка на вмирисани чорапи и подобно - не мога да свикна. За две години нищо не се промени. Няма да се промени и за 20. Не мога повече така. Дори и любовница не става от мен вече- толкова съм безразлична.