Добре дошъл, Борис! (Априлки 2006 дочакаха Морко)

Ми вземете му куче на детето, таман му е време за домашен любимец 

Аз не се изказвам по въпроса с лидерството и аутсайдерите, защото съм особен случай - никога не съм попадала в ученическите си години на изявени групи с лидери, освен това съм сменяла класове и училища през 2-3 години, а в гимназията - всяка година и съм адаптивно същество, никога не съм имала проблем да се впиша в каквато и да е група - без да съм лидер или аутсайдер. Някак си винаги съм попадала на равноправни общества  или просто никой не се е опитвал да ме "подчини". Та с две думи - нямам опит.

И нещо интересно по този повод: днес взимам Данката на детската градина и ми се удаде възможност да разпитам една от лелите му (между другото са големи сладурани всички и са много мили с децата). Та тя ми каза, че Данката е голяма душичка, много кротък и толкова си отстъпва играчките на другите, че чак тя го съветвала да не си дава нещата и да е по-неотстъпчив и упорит   Милия ми той, още не се е обиграл в яслените отношения, но напредва, засега само тренира върху брат си и си пази в тайна уменията от групата и един ден ще ги изненада неприятно Ако знаете как пердаши Иво вкъщи....
Татянче, можеш да пробваш и още една тактика - непрекъснато повтаряй на МИлена ако има неприятности с някого, да ходи и веднага да се оплаква на учителката. Ще отнеме известно време да запомни и да почне да го прилага, но обикновено има ефект. На Иво му го повтарям всяка вечер и мисля, че даже самият съвет какво да направи в случай, че някой го бутне или удари, му дава увереност да се защити сам.

Ренка, ако не се лъжа на 4 чак е следващия профилактичен преглед.

Татянка, като се замислих още повече в случая ви май не става въпрос за лидер-аутсайдер, а за явлението bully, което е тормоз на по-агресивни и често по-големи деца към по-малките. Може да във формата на обиди, заплахи, а може и да е физически тормоз. Тука много се борят срещу това явление.

Юлче, от Дани ще излезе добър лидер, хем великодушен, хем със здрава ръка  .

Соня пък иска слънце от Дядо Коледа.
Миналата година и тя искаше куче, въпреки, че си имаме.

Соня също не знае как да се справя в доста ситуации. Каза ми, че някакво момче на столчето до нея я закачало. Аз и казвам: кажи му 'не ме закачай" , а тя ми отговаря: "Ми срам ме е".
Ще я подуча и аз да се оплаква на госпожата. Само да не я направя клюкарка.

Кате, само да кажа, че ти е много хубава кухнята! Да си шеташ с кеф в нея!
Като нашето цветово решение е  Сега като я гледах , пак много ми хареса комбинацията! И стаята е супер - просторничка е!
И честит ви дом! 

Кате, честит нов дом!    Много ми хареса! Благородно ви завиждам, че хапвате такива красоти, без да ви се лепи.  И да си кръстиш албума не "опити" в кухнята, а - постижения.

По темата лидери-аутсайдери щях да пиша мнението си, но май вече съм го правила и ще се повторя...
Но се замислям над две неща, които са по темата по принцип, а не във връзка със ситуацията при Миленка: /там сте дали много хубави съвети, а и Татянка май е напипала решението/:
Мислите ли, че децата възприемат дадена ситуация, както нас възрастните - т.е. ние може да я виждаме много драматична, а детето не и като си  "навием нещо на пръста" ние, да му образуваме проблем, без то да чувства нещата проблемни...
Когато ние сме били деца, били ли са такива "психолози" собствените ни родители, т.е. имаме ли от тях модел на поведение или се налага да си създаваме...  с помощта и на форума...

Тина,  ! Тук съм и наглеждам темата, но ми е много натоварено.

Ванчееее, нищо не каза за юбиляра  - изненада ли го!?

Априлката и брат й са добре - всеки по направление, изкараха на крак вирус, сега са здрави.

Проф.прегледи май вече са на кръгла годишнина, но като знам как се правят тук - много не настоявам.

Болните - стягайте се!

Привет! Изненадахте ме - темата се е раздвижила.
Лора също иска куче, но аз не се навивам още. Като ученичка исках много и даже два пъти носих в нас кучета, но майка ми беше категорично против и ставаха драми. Но като знам, че ангажимента ще падне върху мен...не ми се занимава сега.
Танче, свекито ти е абсолютно права - как не се сетихме въобще, точно това е причината.

Привет! 
То, и аз май, като Катето, трябва пак де се представя... .
Кате, честит нов дом! Да е винаги пълен с любов и положителни емоции! 

Нуни, ЧРД и честита магистратура! Успех с произношението! Аз не можах да се оправя с шантавите звуци на шведския и ентусиазма ми беше попрекършен, така да се каже  ,... иначе, грамтиката на скандинавците не е трудна. Нещо средно м/у английски и немски 

За лидерството... , не съм била нито лидер, нито аутсайдер, и винаги съм се дистанцирала от групички с изявени лидери, но се вписвах навсякъде и сред различни типажи... Интересното е, че точно аутсайдерите ми бяха най-интересни, и сред тях намерих най-добрите си приятелки (а бих казала, и най-ценните хора, които познавам). Иначе, съм точно като Татянка - срамежлива  , и ми е много трудно да се сближавам с нови хора... Не се харесвам такава, ама това е положението. Майките на полощадката сигурно ме имат за странна, защото не съм част от никоя групичка, и макар че си говоря с всички, факт е, че в почвечето случаи, предпочитам да стоя сама на отделна пейка.

Татянка, не знам какво бих правила по вашия казус..., определено щеше да ми е неприятно и да търся решение, в посока детето само да се оправя, ама това не е работа за всеки характер...
В момента мозъка ми е задръстен да мисля за Преслав в ДГ - поведението му там, отношението на учителките към него, и моето към тях..., да не ви занимавам.

Иначе сме добре, и здрави за момента. В края на септември отразихме едно 3-дневно море с децата по случай годишнината ни, и от там нататък - всеки в коловоза си.
Аз и за 3г. не съм правила профилактичен преглед  , джипито си направи оглушки, и на мен не ми се занимаваше.

Днес имам по-малко работа, та сколасах и да се разпиша.

Болните да оздравяват!

Хайде и аз да се разпиша преди да е приключила и тази работна седмица

От работа много време не ми остава, хвърлям по едно око натемата, но да пиша не смогвам. В работата си има търчане, вкъщи освен редовните занимания тази седмица съм на вълна чистене, че в понеделник сменихме част от дограмата и все още се стеле пепеляк.

Маги е на градина, нослето все така е запушено, но иначе е добре. Има си нова страст - количките. Една приятелка ми донесе половин торба метални колички - малки и по-големи, от нейното дете, с идеята да ги нося в нашата градина, нотака и не стигнаха до предназначението си - и Маги сега на такава игра се е отдала с тях, че чак се сърди че в градината нямали толкова много колички. Това й е едно от оправданията да не иска да ходи на градина. Но пък намерихме някакво решение за момента и на тоя проблем с нежеланието да ходи - сутрин й давам пакетче носни кърпички, които тя цял ден грижливо си държи в джоба или разнася с нея из градината - явно това й дава някакво утешение, че не прекарва деня с мен.

Кате, много ми хареса новия ви дом, само със смях и радост да е изпълнен!   И понеже съм любопитна като сврака - може ли и на детската 1 снимка

Ей, тая Миленка - скица и половина!  Ами вземете й едно живо куче,де, Татянка!Стига само истински сте й предлагали!

По повод лидери-аудсайдери - и аз съм от тия дето никога не съм била нито едното,  нито другото, тъй като групите, в които съм попадала са били от общо-взето равнопоставени хора. Не съм се стремяла да водя парада, нито да стоя в сянка или да бъда някакъв яростен бунтар, да речем. Лесно се адаптирам, стига да ми мине първоначалното срамуване, а то обикновено не е дълго. След което ставам на моменти дори досадна

По повод въпросите, които енви повдигна -
1. сигурна съм, че доста често за децата ситуациите изобщо не са така драматични, както на нас ни се струват. За щастие съм сигурна и че за децата и хубавите неща са по-хубави отколко за нас възрастните. Ние като че ли виждаме нещата в доста по-черни краски, докато децата имат естествената нагласа да виждат нещата откъм розовата страна.
2. За това дали нашите родители са били добри "психолози" и дали от тях сме усвоили модел на поведение - не мисля , че само родителите оказват влияние върху модела на поведение. Предвид това, че мен са ме дали на 1 година на ясла и че времето прекарвано с родителите ми е било комбинирано с времето прекарвано с братята ми, това че сме живели заедно с баба ми и дядо ми на едно място и въобще още доста фактори, мисля че доста повече са нещата формиращи модела ни на поведение. Аз лично се стремя от целия този модел да отсея най-доброто и да градя върху него, защото знам , че това ще окаже във всички случаи влияние върху характера и поведението на детето.

Ванчето да се появява и да дава отчет!

Рени, как е малкия юнак?

Ще спирам за момента, че ме нападнаха с работа.

Лек ден на всички.

Ехее, супер, може и да успеем да изпишем темата преди Коледа 

Юлче, не знам дали постоянно оплакване на госпожите ще е добре. Предпочитам да се опитва сама да се оправи, ако това не помага, тогава да иде при някоя възпитателка. Иначе, Рени точно го е казала, ще бъде клюкарка, пък и на какво ще я уча? Да иде при някой друг да й решава проблемите  Трябва Милена да се научи сама да се защитава вместо да търпи.

Зарка, да, права си, ама как се превежда на български? 

Енви, моите родители не. Но трябва да забележа че майка ми беше детска учителка баш в моята ДГ, но в друга група. Та тя много добре познаваше децата и родителите и знаеше какво става. Лично при мен проблемът е, че има някои неща, които не ми харесват във възпитанието ми и искам да ги избягвам, но едновременно се улавям как повтарям грешките на родителите ми. Все пак това ми е опита, това съм виждала и изпитвала, трудно е да се избягва от този модел, поне на мен. Чак болезнено е.

Тц, до Коледа ще я влачим!


Въпросите ми бяха по-скоро риторични. Просто и друга гледна точка и насока на мисъл по темата.


Ильенко, радвам се "да те видя"!

Мисля, че децата много копират поведението на родителите си, което са наблюдавали като малки.Ето снощи в „Цената на истината” жената търпяла, че чак предизвиквала побои над себе си, а майка и се е развела с баща и точно заради побои. Аз съм живяля в семейство на любов между родителите и сега ми е много трудно да приема развод като мярка. Милен пък е наблюдавал баща си, който имал същата криза и любовно увлечение и се държал по същия начин с майка му, както и той към мен се държа миналата зима и това не му се е сторило чак толкова нередно и странно. Майка му изчакала баща му да се върне и явно този модел е очаквал от мен също. Ама аз такова поведение не съм наблюдавала като малка и неможах да се примиря и да чакам. Сега иска да се събираме и смята, че всичко може да бъде по старому, но аз невярвам на това.

Нунка, браво!

Благодаря на всички за пожеланията.
Бабълче, специално за теб в обедната почивка цъкнах няколко снимки на детската  http://community.webshots.com/album/575099484MiExRx Обаче няма нищо интересно в нея, мебелите са от стария апартамент, мислим догодина, живот и здраве, да им купим детски легла, че с кошарите не могат да карат още дълго

Кате , и на мен ми хареса. Удобно ли се спи на дивана?
Ние живот и здраве другата година се пренасяме също в хола. Така и не се реших на големия ремонт с местенето на кухнята на балкона  , понякога съжалявам, но пък имам голяма кухня. Та аз замислям да спим на дивана , но мъжът ми не иска,  нямало да ни бъде удобно и мисля вариант за  преграждане. Ренка, аз мисля да е нещо като на първата снимка http://stylespion.de/wp-content/uploads/2007/01/ikea_expedit.jpg.

Съгласна съм напълно с Енви, че за родителите някои неща изглеждат по-сериозни, от колкото всъщност са. Дано да е така и случая с Миленка. Татянка, а тя как се чувства, ходи ли с желание , щастлива ли е?

В ДГ пише да се занесат профилактичните прегледи за второто полугодие, значи може би са на 6 месеца  . Ще питам , в понеделник съм с Нора на консултация.

Кате, да те поздравя и аз за новия дом. харесва ми това, че някакси има пространство, не е претрупано с мебели и разни етажерки. Сигурно защото сте новодомци и още не сте наслагали всичко. Аз се усещам как все повече задръстваме къщата. Уж да усвояваме мястото, а то става катун.

При мен нещата стоят като при Вени. Следвам модела на поведение от моите родители - спокоен брак,  без скандали, донякъде изцяло посветен на децата. И аз сега малко се вманиачавам на тема хармонични отношения, но мъжа ми е доста избухлив и рядко се съобразява с децата в кризисни ситуации.  Това ме влудява.
Нещо се отплеснах от основната тема, но мисълта ми е доколко копираме възпитанието, което сме получили и дали сега даваме същото на децата си. Аз май карам на инстинкт  и рядко се замислям как реагирам в определени ситуации. А може би реакциите ни в много ежедневни ситуации са по-важни за мъниците ни, отколкото ние си представяме.
Спирам да философствам, отивам да слагам малкия да спи.

Бабълче, по-добре е вече, благодаря.