маймунската тема

тази тема се оказва източник на доста нова инфромация за мен

Вери, доколкото си спомям става въпрос за ЮАР.

Ами честно да ти кажа, ти с това натурално аспириране ме шашна 
А и моя дечко се беше понасрал в мене  та си го смукаха със тръбичките, веднага като излезе главичката, преди да излезе телцето си беше осмукан да не попадне мекуниум дето не трябва ако си поеме въздух.
та предполагам в моята ситуация друг изход е нямало... (аз определено не съм ЧАК толкова натурална )

А сетих се и още едно интересно нещо  - тук като родиш като излезе плацентата и я разглеждате- показва ти къде е била закачена, къде е бил бебо, кое е мехура и т.н. После ти я пакетират и ти я дават(аз обаче моята не е взех и после съжелявах)

идеята е че се закопава в корените на дръвче - откъдето е дошъл живота там да се върне. Много хора посаждат специално за това дръвчета - да растът заедно с децата им, други предпочитат стари вековни дървета.

има и още една традиция тук при местните - плацентата се готви и после като се събере родата вкъщи "да дава име на бебето" и се предлага с едни хапки като сухари.  Ама това не е толкова полулярно де
християните си закорават плацентите - от пръст станал на пръст станал...

Аз сега мисля да си я взема и този път да я закопая Ама тогава с малкия незнам защо така реагирах - нещо трудничко се отърсвах от културата си...

За моето раждане малко по късно - че шефа много влиза да ме проверява  Ама все пак пак нещо нови ви подадох за размисъл

Искам и ааааааз!!!
Хайде третото ще дойда да го раждам в ЮАР
Някой питаше за необезболяваното раждане дали боли - мен лично почти не ме боля и двата пъти (и двата пъти - тук в БГ - не са ми правили абсолютно нищо преди изваждането на бебето),особено втория път дори накрая контракциите не бяха болезнени,а просто едно много силно и интензивно свиване - но напъните бяха много неприятни,защото не ми даваха да съм клекнала,както исках и както ми беше добре,а трябваше да лежа по гръб,защото иначе не можело да ме изродят (по думите на акушерката)!
Другите неща са от друга планета....

И аз искам такова раждане!
И на мен не ми позволиха да съм клекнала и трябваше да лежа по гръб и да си свивам краката към гърдите. Това упражнение ми беше много трудно.
Скоро в Бг няма да се променят нещата.
Много искам да изживея момента, когато бебчо го извадят да ми го оставят на гърдите, преди да го измият. Сигурно е невероятно изживяване.

Как дойдохме на бял свят.... Ами всичко започва май от момента в малките часове на деня, БГ МАММА форума таман пуснат и ние го тестваме, пишем си глупости във форума"татковци" с още няколко мами. И аз си поделям как ще си отида през деня на плажа и как ще се къпя и как ще гласячантата за плажа, а Додо ми секара де съм тръгнала по плажове, ша взема да родя, то чанта за родилно трябва да глася...
Ама аз лоша мама, на ранини си легнах да спя, после плажче моренце и други хубви работи....по едно време обаче викам - Аз май ще раждам и мъжа ми като почна - аа, не е станало още време, другата година ще раждаш..... Та така докато го убедя да тръгнем все пак към родилното контракциите станах редовни. та кофички, хавлии, няма време, аз се усещам, че ми се ходи по голяма нужда(разбирай бебето се гласи да излиза) спринт и аз добре разкрачена 9неможех да си събера краката) влизам на входа в родилното с думите - ИСКАМ УПОЙКА  След всичката подготовка за раждането така ме надви страха (а първото ми раждане е без упойки, индуцирано и с форцепс- много страшни спомени) и акушрката ми вика - ОК, няма проблем, ще ти напълня джакузито, и ще ида да взема малко Петидин(това не е упойка, това е медикамент дето малко те прави ХА-ХО - това се бяхме разбрали да ползвам ако се ошашкам) Ама аз и рикам - аааааааааааа, няма време за джакузи и искам в тоалетнатаааааааааааааааааа

та жената реши да погледне що искам да ходя в тоалетната и ето ти 8 см разкритие! Пита ме дали съм съгласна да ми спука водите понеже и се струват ускорени сърдечните тонове(това тя с едно мъничко апартченце на корема ми провери) - даде ми една хавлия ако случайно се спукат докато я няма да попия за да им види цвета.  После иде с едно нещо пластмасово да пука -докато се върне аз с пълно разкритие - тя пука, много мъничко водичка излиза - Зелена.

та през цялото това време аз немога да си намеря удобна поза - ту на земята, ту на леглото, акуперката показаше на мъжа ми как да ме масажира а майка ми мърмореше като отидех на пода че било мръсно и да съм ставала веднага. А аз една чиста чиста...някъде в суматохата съм си загубила джапанките краката ми целите в пасък, по бански и с една риза на мъжа ми....  мръсна мръсна - направо ПЛАЖНА Чанта за родилното няма - няма одеало има Хавлии
нямам чисти дрехи - имам само една тениска някъде из торбата.  А майка мърмори ли мърмори - СТАВАЙ, как на пода бе! да се качваш на леглото! И се кара на български на акушерката която се опитва да сложи душече под мене на пода да си раждам там
И мен ме напушва един смях - ама немога да спра да се смея - толкова ми е смешно, че немога да дишам - идва контракция а аз само правя ПИУФ-хихихихи-ПИУФ-хихихих и акуперката казва дишай и мъжа ми почва да изпълнява веднага - нали поне един трябваше да диша(затова си водете мъжете да има кой да диша вместо вас )
майка по някое време се е предала, а мен ме е яд, че закъсняхме за джакузито....

та стигнахме до пълното разкритие и зелените води. Акушерката веднага докара в стаята отнякъде един инвалиден стол и вика сядай и кръстосвай краката  и стискай - няма да раждаш. Ама аз как да стискам ! То излиза. и така тя тича и ме бута с количката а майка ми и мъжа ми събират плажната чанта и тичат към другата стая(вече нормална болнична стая- явно има узложнения и ме местят). А ма мен продължава да ми е смешно - как и джакузито си изтървах, и раждането на пода, и с многото възглавници на леглото, и за пясъка и за майка ми сето ееееей таквиа са и очите и самос е хиля а акушерката бута и вика"ХОЛД ООООООООООН" ...ама аз как да ти холдвам бе - кой ме пита ...
следваща серия ще разкажа излизането на бебо!

Съвсем сериозно ми се дощя да живея в ЮАР, какви са начините да емигрирам там, не държа да живея като "бял човек"....

Desi, страхотен разказ! Пиши моля те как реагираха на зелените води - моите бяха такива; и понеже бях непрекъснато вързана за монитор, по гръб, никой не ми казваше как да дишам, аз си мрънках/пеех нещо за разсейване и облекчаване на болките, но ми се скараха и спрях; раждането се забави, а тоновете почнаха да се губят и ме вкараха под ножа... Та ще ми е любопитно притесниха ли се акушерките от цвета?

Tочно нещо подобно се усеща - ако си спокойна разбира се. "Болката" да е сравнима със тази при лека менструация - тежест, пристягане, ама много силно е да се каже "болка".Не, не боли. И като се замисли човек само как го е измислила природата- сам организма да си произведе толова силно обезболяващо....
Сигурно сте забелязали, че повечето мами пишат , че силните болки започнали като пристигнали в родилното - ами естествено - тогава са се панирали и адреналина е подтиснал ендорфина...
Хедра, моите поздравления как си се справила! Аз не бих могла без предварителната подготовка. И както виждаш си влязов в родилното крещейки "Упойкаааа"...добре, че нямаше време за подобни неща и все пак се убедих,че може да се ражда без болка.

При второто раждане и аз открих, че болката може да бъде контролирана и всичко е в главите ни.
Наистина е много важно с каква подготовка се подхожда към раждането, а и в каква обстановка се извършва.
Жалкото е, че тук на никой не му пука дали те боли или не и дали тялото ти произвежда повече адреналин, отколкото ендорфин

Еххх...кога ще ги стигнем африканците??? 

Добре де, защо си викала за упойка, като болката не е била силна? И от други майки съм чувала, че при напъните болките намаляват значително, но по време на разкритието сигурно си боли по-силно, макар и в рамките на поносимото?

Мислех да пиша чак утре, ама виждам, че нямаш търпение Та избутах синковеца от компютъра
Та водите (наколкото капки де) се оказаха зелени, сърцетупа нещо не го хареса акушерката и ние с инвалидната количка "летим" към "другата стая", която в последствие се оказа операционната на долния етаж а разните му майки и мъже тичат някъде след нас. На мен ми е смешно как да "холдвам он" - демек да "задържам положението" и въобще много ми е смешно и аз незнам що. Паника обаче по лицето на акушерката няма- усмихва се, весела е, смее се с мене и се шегува да не и го раждам сега, че ще паднело от стола, че сме с превишена скорост
Та намъкваме се в операционната, в това време идва докторка и още някакви които остават зад един параван. Доктоката слага една слушалка на корема, набързо изкоментирват с акушерката, че главичката е на път, че водата не е изтекла и е затисната от главичката, но е зелена, докторката ми мери пулса и на бебо и казва че няма проблем да почакаме и още половин час и отива да си подрежда разните му тракащи инстументи. Зад паравана никой не се появи(аз в последствие разбрах, че неонантолога и анестизиолога там са се били скрили за всеки случай) Мама и мъжа ми дойдоха при мене, та трябваше сда ставам сериозна и да стигна някак си от количката в поза удобна за раждане. Ама то станах и клекнах.  Майак ми пак почна да нарежда да се качвам на кревата(разбира операционната маса)..та аз клекнала нагъзена както ми дойде по някое време запълзявам нагоре, щото ми става ясло ,че на глава с родителското тяло не се излиза(ама познайте дали ще я всема вече с мене!) Та на "масата" майка ми ме дърпа да легна по гръб, акушшерката ме бута на обратно - всякак да си седя само да не гледам да падна и да не съм по гръб. Та така почна едно гъзурене , дупене, напъване.... сигурно само на челна стойка не стоях докато си намеря място. После почнах да усещам как бебо идва. Мъжа ми ми казваше как главичката се показва и се скрива после, а акушерката ми  почеса корема с един пръст и каза - "хайде бебе, всички вече те чакаме да те видим".... и аз напъвам то не излиза, аз пак напъвам то пак неще...е вече почна и да ме боли и реших, че ще се скъсам    И почнах аз да викам паникьосана, че ще се разпоря (това всъшност дето ми го е родил мозъка на аглийски е било че вагината ще ми се счупи ) тогава акушерката почна да ме успокоява, че нищо такова няма да се случи и тогава почна да ми прави масаж на перинеума.  А аз вече си представях как всичката българска шевица от предното раждане се разпаря .... ама и това премина за момент, когато мъжа ми пона да ми обеснява че му била руса косата на бебето(а то се роди без коса де, незнам аз какво е видял).... и в един момент главичката излезе, веднага го осмукаха, бебето гледаше надолу и после се завъртя на една страна и се изхлузи в ръцета на акушерката - от там тя го огледа набързо и ми го сложи на гърдите. Заедно с телцето се лисна и много вода и аз направо плувнах (явно водата беше сряна от главичката му) а то беше едно такова топло и мокро Толкова беше хубаво....
акушерката ми помогна да да го сложим на гърдата, разбрахме се да сложи инджекция за плацентата и зачакахме така да излезе. Е да ама тя неще! Догава ме питаха откога не съм ходила по малка и голяма нужда- ама аз спомням ли си...  и решиха да ми сложат катетър да ме изпишат (извинявам се за подробностите) - това за няколко секунди стана и после пак си зачакахме и плацентата каза "ПЛЬОК" - после си я гледахме отвсякъде къде е бил бебо, къде е била закачена, кое е околоплодния мехур...  все пака си гушках бебо. Прегледаха ме - нямаше никакви разкъсвания! и казаха че мога да ставам и да си взема душ.
Тогава майка ми пак почна - ама как ще ставаш, ще паднеш, ще ти стане лошо.... ама аз нали съм дъщеря шемет си слазох барабар с бебето и тръгнах да се къпя, та ме върнаха да оставя бебето Ама то толкова пясък имаше и тези лепкавите води - нямах търпение да мина през банята. Тогава мъжа ми установи, че ми било потекло кръв - всъщност това беше първата кръв която той видя на раждането - толкова по повод на това, че бебетата се раждали в кръв и  да не казвам какво дето негови приятели българи го бяха наплашили...
Та това е...въпреки всички усложнеия които се появиха , макар и "бойната готовност" ме оставиха до последно да раждам естествено.

Сега мъжа ми иска да раждаме пак заедно, ама иска от момента като излезе главичката и като се завърта бебето и излиза телцето той да го поемел. Иска и да раждаме вкъщи (с акушерка разбира се), ама това последното ще ни се размине. Най смешното е,ч е след раждането разправяше наляво и нядясно как никак не боляло да родиш и колко лесно било все едно той раждал. Е, не че аз трудно родих, ама що ми отнема славата! 

хайде стига ви толкова засега, че баткото напира да си ползва компютъра.

Ами защото се бях уплашила. Не от болка. А и аз цялото раждане съм изкарала на плажа, щото всъщност в родилното си раждах около половин час.
Не - по време на разкритието не боля - по скоро стягане беше. При излизането на бебето си болеше обаче и то точно влагалището. Ама не така че да крещиш де.Интересно,че при предното раждане накрая не ме болеше - или съм била толкова уморена и изтощена от силните болки, че не ми е пукало вече(а хем с форцепс раждах).
Или просто се панирах накрая задето отидохме в операционната и нещо небеше наред.

Аз не съм Деси, но да кажа личен опит, че наистина контракциите не болят особено - съвсем търпимо, но пък напъните - противно на обещаното ми на курсовете за бременни - боляха доста, добре, че беше за броени минути.

Деси, и аз имах положителни емоции и хубаво раждане, но в Бг-условия...завиждам ти за прекрасното изживяване, което си имала! Дано и следващия път да е толкова хубаво!

Деси, позабавлявах се с разказите ти, даже на моменти се и смях.