маймунската тема

  • 134 858
  • 974
# 435
Благодаря за всички разкази, които прочетох тук!

Гледах и Първи плач....Направо се възхищавам на смелостта на всички жени, които са избрали най-естествения начин за да дойдат техните рожби.......Поздравления и дано и в България първо да се промени манталитета на лекарите първо, и след това да имаме и тук своите незабравими естествени раждания!
Виж целия пост
# 436
Все се каня да пиша тук, ама досега само чета. Мога от опит да потвърдя, че раждането може да е без болка, спокойно и лесно  Peace При мен така се получи, че раждах максимално естествено  Laughing.  Просто докато разбера, че раждам минаха 6 часа, после в родилно казаха, че щом нямам болки няма да родя днес  Mr. Green и ме зарязаха да си стоя с стаята. Стоях още 4 часа и взех да усещам някакви напъни отвътре  Grinning Тогава викнах акушерката и преглед - 9см разкритие, след половин час бях родила. Жалко само, че в този половин час успяха да ми "скочат" на корема 2 пъти, та предполагам и оттам и разкъсванията. А аз си напъвах добре, просто искаха на всяка цена това бебе да излезе бързо  Confused Все си мисля, че ако ме бяха оставили на мира щях да си родя съвсем безпроблемно и БЕЗ разкъсвания  #Cussing out Поне отървах клизмата, окситоцина, само успяха набързо да ме обръснат.
Тези часове на раждането не съм ги усетила, вярвайте ми, никаква болка, лек дискомфорт в кръста, усетих болезнено самите напъни, но не нетърпимо, а просто силно. Разхождах се през цялото време, хапнах си, кафе пих  Grinning, седях легнала само в последния половин час за тоновете, прегледа за разкритие и естествено на магарето. Може би това е причината да мине всичко така леко и неусетно. Ама шевовете после....
Крайно време е лекарите да започнат да се отнасят по - доверчиво към природата. Имам чувството, че тях ги е страх да се доверят на самата родилка, да я оставят да усети тялото си, да контролира напъните, те само да насочват. Да я оставят да се разхожда за бога  ooooh!, ако иска да хапне нещо, да не я спират. А клизмата за какво е нужно да се прави ? Ако има организма да изхвърля нещо - ще го изхвърли, страх ги е да не се оцапат ли /не ми се вярва да им се размине цапането Mr. Green/. За окситоцина дори не искам да говоря, при едно нормално протичащо раждане, това са излишни неща. Какво ще стане толкова ако НЕ родиш легнала на магарето, то вярно, че е по - удобно за тях, ама съгласете се колко трудно е да се напъва в тази поза, нищо чудно, че напират да помагат с нужда и без нужда  #Cussing out Епизотомията също се прави сякаш безразборно и често без необходимост. А ако споменеш, че не искаш да лежиш в предродилна, нищо че имаш контракции, искаш да се разходиш  Naughty "Не, не може, как така, тука ще стоиш". Ми нищо страшо няма да стане ако се разходи човек малко, олеква ти поне ...
И така, доста път ще извървим докато променим този закостенял начин на мислене относно "правилното" раждане, а "естествено" да родиш, да се смята за нещо срамно, което правят само циганките.
Виж целия пост
# 437
Темата е прекрасна, макар че не успях да изчета всичко / имам 4-5 страници по средата на темата да дочитам/.

Много се вечатлих от разказите ви.

Моето раждане също беше що-годе нормално, благодарение на една приятелка. Сутринта в 9 и 15 имах зацапване на превръзката - звъннах на докторката ми и ми каза, че тапата е паднала и да чакам при усилване на болките да звъна на израждащата ме докторка и да потеглям към болницата. Та така цял ден си изкарах в къщи и пред компютъра. По обяд прескочихме с мъжа ми да вземем последните поръчани неща за бебка, дори пуснах пералня и ги прострях. Към 5 и половина следобед вече ме наболяваше по-на често, ама си викам ще потърпя още малко в 6 и половина си казвам: я, да взема за всеки случай за звънна на докторката. Тя жената ме изпрати до болницата да ме прегледат и да и звъннат. През цялото време болките ми бяха като при по-силен цикъл - нищо особено. Казвам си, абе ще ме върнат май.

В глобалното задръстване в София ни отне час и малко да изминем разстояние от 7 километра, но пристигнахме благополучно. Приеха ме за преглед и се оказа, че съм с 5 см разкритие и време почти няма. Разбързаха се, звън по телефона на докторката, тя тръгна към болницата, а на мен ми направих клизма - не можах да я скипна. Исках изрично мъж ми да е с мен, та все пак го пуснаха в тъй наречената ВИП зала за раждане. Акушерката ме прие и включи за запис на тоновете и ни заряза. Стоим си ние с любимия и си говорим за престоящото раждане. Той се вълнува повече от мен. След малко идва акушерката, видя тоновете и каза, че ако искам може да стана и да походя. Така и направих, ходих следващите 40-50 мин, като на всяка по-усезаема контракция мъж ми ме подкрепяще.

Към 9 часа докторката пристигна, прегледа ме - разкритие 8 см. и контракции на 2 мин. спука мехура с околоплодните води и ме преместиха на стола за раждане, макар че предпочитах да си раждам на леглото, ама нейси. Към 9 и 30 вече ми сложиха някаква система да засилят последните контракции, и в 9 и 45 малката шушулка се роди, след едно болезнено рязване. Шиха ме, имам 4 вътрешни и 3 външни шева. Боля ме близо 2 седмици и не можех да си седна на дъто, но пък не съжалявам, че не позволих да ме срежат. Всички ми се чудеха, как на тези години /36 бях направила преди 3 дни/ съм искала да родя естествено и без упойка. Щели да ме запишат в аналите на болницата.

Живот и здраве, след година ще правим опити за второ, надявам се да го родя по същия начин. Пък нали и второто се раждало по-лесно? Mr. Green
Виж целия пост
# 438
Моето второ раждане беше в Белгия. Може да мине в графата "напълно естествено", без никакви интервенции, системи, упойки, рязане. Преди време бях чела темата и бях много впечатлена как в ЮАР те оставят, ако искаш да се въргаляш на пода по време на контракциите. Е, и мен ме оставиха да правя каквото искам в Белгия Wink Реално изкарах раждането на колена на пода, стиснала здраво дюшека, а накрая като дойде време за напъните бях клекнала. Така ме караше, природата си знае работата Simple Smile Помолиха ме да се кача на леглото само за да поемат бебето Simple Smile При мен нещата и двата пъти приключиха за час и половина, така че може би това ме е спасило от "помощта" на лекарите...
Успешно раждане на всичко бременни Simple Smile
Виж целия пост
# 439
При мен нещата и двата пъти приключиха за час и половина, така че може би това ме е спасило от "помощта" на лекарите...
Успешно раждане на всичко бременни Simple Smile
Какво точно значи "час и половина"? Кое трае толкова? Много е разтегливо понятието време на раждане; при мен от първата контракция до появата на бебето минаха 25 часа, до раждането на плацентата общо 26; самото фактическо раждане на бебето трая точно три напъвания, едва ли е било повече от 5-10 минути. Просто винаги се питам кое точно трябва да посочва като време  Simple Smile Според вас?
Виж целия пост
# 440
При мен нещата и двата пъти приключиха за час и половина, така че може би това ме е спасило от "помощта" на лекарите...
Успешно раждане на всичко бременни Simple Smile
Какво точно значи "час и половина"? Кое трае толкова? Много е разтегливо понятието време на раждане; при мен от първата контракция до появата на бебето минаха 25 часа, до раждането на плацентата общо 26; самото фактическо раждане на бебето трая точно три напъвания, едва ли е било повече от 5-10 минути. Просто винаги се питам кое точно трябва да посочва като време  Simple Smile Според вас?
Ами и двата пъти броя времето откакто ми казаха "ами да, раждаш" Wink Защото и двата пъти изпитвах големи съмнения, дали това са родилни или подготвителни контракции  Peace
Но ако броя болезнената част - и двата пъти беше половин час Simple Smile
Но ако броя самото раждане - първото беше 2 напъна (около 2-3- минути), а второто напън и половина (защото тъкмо беше започнал втория напън и той се роди Wink - т.е. под 2 минути Simple Smile
Виж целия пост
# 441
Егати, чета и все повече се ядосвам, защото все си знаех, че моето раждане, колкото и лесно и бързо да беше, нарочно сякаш се затрудни, а би могло да бъде другояче.
С няколко думи, водите ми изтекоха на майтап към 0.30, приготвих се и отидох в болницата(след разговор с доктора) без никакви контракции. Затова пък природата си свърши перфектно работата откъм "клизма"тична гледна точка Simple Smile. Не спрях да се разхождам, въпреки че пространството беше много малко, но пък бях сама. Контракциите станаха силни към 4-5 и в 6 и нещо, тъкмо бях излязла на терасата при акушерката и други служителки, усетих напъна аха да излезе бебо. Може би ако наистина бях помогнала и аз щеше да излезе. Ама не знам, не съм доктор, пък и не съм раждала. Тръгнахме да ми мери разкритието, с две думи легнах и каза, че раждам (добро утро, стрино Пено). И се почна една подготовка на родилна зала, която на мен ми се стори много дълга, защото имах още няколко напъна. И тъй като бях сама и не знаех какво да правя, усетих, че ако извикам силата отива в друго посока. Ами ако не бях викала, бебо и сега си мисля щеше да излезе. Сега съжалявам, че не съм го направила. После ме преместиха, легнах на магарето, доктора дойде, развика се защо не са се обадили по-рано, а то всичко да беше 15 мин.( с "важната" подготовка на залата). Хубаво, ама напъните не бяха тъй силни вече и когато най-накрая ми казаха:"Хайде да раждаш", ами не ставаше. Докторът скочи в-у корема ми и бебето излезе. Едва го докоснах след като го оправиха неонатоложките (или както там се казват), естествено го занесоха някъде, излезе ми плацентата и хайде пълна упойка да ми шият уж бяха 1-2 външни, пък после се оказаха доста повече (аз и още не знам,де) и външни, и вътрешни, че и даже спомен ми остана, защото единият конец от вътрешен шев се подаваше навън и когато след 4-5 месеца се осмелих и позволих на мъжа ми да го издърпа, тъй и не зарасна и сега си имам дупчица там. Наобяд не ми донесоха бебето, защото съм била спяла. Много се ядосах. Но като цяло пък бях доволна(В Окръжна болница ти дават  бебето на 3 часа и до днес), че другите дни почти през цялото време бебо си беше при мен, с изключение на нощите.  Боже, почти не спях, защото не бях сигурна дали не плаче моето бебенце, а аз не можех да го гушна. Дори веднъж отидох да видя кое бебе плаче, видях, че е моето, но ми казаха да се прибирам в стаята, то било добре. Cry И сега ми става мъчно като се сетя. Затова пък откакто се прибрахме, не спирам да го гушкам и все не ми стига. Laughing Че и той стана един гушкав и цункав и не знам как ще се оправя като тръгне на детска градина.
Та това беше моето лесно раждане и искрено се надявам, ако даде Бог още веднъж да родя, да се приближава максимално до естественото.
Идеята за дом за раждане страшно много ми харесва и ако мога бих я подкрепила, както мога. Peace
П.С. М-у другото синът ми и до днес има син белег на дупето, който с растежа се заличава и като пукнати капилярчета в очите, които нашата педиатърка каза, че ще изчезнат(наистина всички новородени имат такива). Аз все си мисля, че е от напрежението от натиска на доктора в-у корема ми. newsm78
Виж целия пост
# 442
Това за капилярчетата в очите за пръв път го чувам. Но и други новоредени освен моето не съм виждала, а то нямаше и 1 такова чудо! Не е бил насилван.
Като чета какво се случва в БГ болниците, как го почват от раждането с насилие тия деца и после се тюхкаме какви е това поколение насилници, което расте. Ами какво?! Същото, което с насилие го почнаха г-дата лекарри от самото начало...
Виж целия пост
# 443
Meg!, за съжаление май има доста истина в думите ти.
Иначе за такива капиляри аз за пръв път чувам, а и не ми е правило впечатление да е имало бебето ми. То не е било подпомагано по никакъв начин също  Peace
Виж целия пост
# 444
Аз забравих да пиша за бебето след раждането  Crazy След като се роди, го сложиха директно върху мен. Не са го пляскали по дупето, не са му бъркали в носа, устата, нищо че не изплака веднага. Изплака върху мен. Пъпната връв я сряза таткото около 10 минути след раждането. След това го сложиха на маса до мен да го прегледат, претеглят и премерят и хоп-пак на гърдите ми...и така 3 часа. Бебетата се къпят на 48 час! Няма такова нещо като в БГ веднага под чешмата. След 3 часа пак на масата до мен го облякоха и ми го връчиха. Не са го отделяли от очите ми за 1 секунда!
За кърменето - то започва веднага след раждането (нали бебето е на гърдите). След това бебето е с майката в стаята. Ако има нужда акушерките идват за 20-30 секунди след като са извикани - усмихнато и приветливи, без значение колко е часа. Инструкциите за кърмене са - когато се събуди бебето, веднага да се сложи на гърда. Няма такива измишльотини като 3 часов режим, както ме бяха побъркали с първия ми син в БГ! Но това е друга тема и не искам да се сещам през какви трудности съм минала, само защото реших да не им се доверявам и да не дохранвам, благодарение на което той е кърмен 20 месеца!
Виж целия пост
# 445
Страшно интересна тема! Като я чета и се навивам за второ:)

Искам и аз естествено, с готина акушерка и да си стоя както си искам и да имам духовна подкрепа, а не системи с окситоцин и други подобни. Но къде в България има такова място??!! Ако някой познава такъв лекар или акушерка, да пише:)
Виж целия пост
# 446
В Пазарджик има една такава акушерка, и на по-"странни" неща може да се навие  Wink
Виж целия пост
# 447
Моето раждане мина бързо. Контракциите ми се видяха много болезнени. Едва дишах. Водите ми изтекоха зелени и докторите казаха, че трябва да родя бързо. От 7см. разкритие насилствено го направиха 10  Confused Натиснаха ме 2-3 пъти по корема. Пъпната връв му беше увита 3 пъти около вратлето. После казаха, че заради това не е излязъл сам, а е трябвало да ме натискат  Rolling Eyes После очите му бяха пълни с кръвоизливи  Sad Всичко мина де, но ми се искаше нещо съвсем друго. Искаше ми се да остана с хубави емоции от раждането. Остава ми надеждата за следващото...

П.С. Клизмата била, за да се освободи максимално пътя на бебето  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 448
П.С. Клизмата била, за да се освободи максимално пътя на бебето  Rolling Eyes

Аз родих секцио, какъв е тогава смисъла от клизмата ми е много инересно? Къде ще да е този път на бебето? Аз не останах с добри впечатления от секциото. Лошото е, че ми се налагаше, иначе имах голямо желание за нормално раждане. След секциото имах големи болки, два дена неможех да стана. Абе кофти работа. Хубаво, че бях упорита и пожелах да кърмя и все още се кърмим. Една акушерка в болницата ми казваше-защо ще кърмиш, давай шешето, по-лесно е Simple Smile Виж, ако родиш в частна болница, ще се остане с добро впечатление от секциото. Слагат ти яко болкоуспокояващи и всичко е ок.
Виж целия пост
# 449
Клизмата е напълно излишна процедура - при естествено раждане, тялото се самопрочистава доста пъти през цялото раждане. Има изследвания за някъкв смисъл от нея само при предизвикано раждане, когато тялото само не се е настроило за раждането. Стремят се да им е максимално чисто и да не им се налага да бършат л..., но това е пълна превземка.
При омотана пъпна връв именно насилственото изкарване на бебето с натиск и насилствени напъни е най-опасно. Излизането на бебето иначе ще отнеме повече време, но бебето ще се намести точно както му трябва, за да няма проблеми въпреки увитата пъпна връв.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия