Момичета,видяхте ли че отчетните ще се заключват вече след 50 страница
Лелее, с това темпо няма да можем да изпишем темата до другото лято
Гледах някакъв доктор, отдавна, още като се притеснявах за паданията на Ники и той разказваше, че природата толкова съвършено си е измислила всичко .... децата прохождат докато са още малки и когато падат са още достатъчно малки, падат от 60-70 см височина, а това не е същото като да паднем ние от доста по-високо. Децата така се учат да ходят - като падат, иначе няма как да разберат как се ходи, ако не падат. Това естествено не означава да не ги пазим, но няма от какво толкова да се притесняваме. Аз да ви кажа едно време на Ники при първото падане на 4-5 месеца от дивана съм плакала повече от него. Но после взеха да стават по няколко падания на ден и то без пропуснати дни и колкото повече растеше, толкова по-лоши ставаха паданията, но .... така е, така се расте. Една приятелка ми казваше: "Не е важно , дори не е възможно ние да опазим децата от всичко, важно е да успеем да научим децата сами да се пазят"


.
.
Няма по-хубаво от това да имаш право на избор. 











Кое е с яйца, ваксината ли ?