Нели,
Моля се за баща ти! Знам че е много трудно, но само положителното мислене и положителната енергия са тези, които могат да ви помогнат в такъв момент. 
Брани, аз сега пак се оправдавам с това, че не работя и нямам парички! Но най-оправдателно ми е това, че неговата стая е препълнена с играчки, с които дори и не играе. Понякога, ако се замисля за някоя играчка, го оставям да я иска повече време, някак си да я иска истински. Но пък май и Ники се изучи и почна да ми мрънка за всичко по повече време, а след като го получи пак му се радва само по ден. Аз лично предпочитам да купувам книжки или нещо образователно.
Ани, поздравления за инициативата, наистина пробуди доста темата

Ето ни и нас:
на 1 ден

и на 1 годинка

Аз пък днес съм на интервю с по-главните шефове за работата дето ви говорих. Стискайте ми палци!


Никога не губи вяра и току виж чудото се случило. Аз също бях споменавала моя чичо, който е на 48 г. и също се бори за живота си. Остана без пръсти на едната ръка, от 1 седмица е и без крак, другия също е почернял
не знам какво да ви кажа, просто живота е жесток и непрекъснато ни праща изпитания. Не ми стига шока покрай трагедията с Ивка, болестта на чичо, ами и майстора ми почина преди 3 дни и той в разцвета на силите си. Приеха го за бронхопневмония и не излезе повече от болницата, а оправданието - не му подействало лечението
Доста ми се насъбра и на мен, чакам само уикендите за да се съберем цялото семейство, защото и онова малко зайче дето го оставих без време, ако знаете колко много ми липсва. Непрекъснато си задавам въпроса ЗАЩО??? ЗАЩО??? за всичко, което се случва - не може ли ден да мине без тревоги и притеснения, без проблеми?
Нямам търпение по-бързо да се изнасяме, а и до 



, честито християнче и от мен, Таничка 
Както писах и във фб, "Св. Неделя" ми е любима, защото там ни беше сватбата и там кръщавахме Али. Сега Мари смятаме да я кръщаваме през средата на октомври в Бачковския манастир-много го обичам този манастир, а и заради чудодейната икона искам там...
успех





изобщо знам през какво минаваш и знам, че думите нямат много значение в този момент, че човек има нужда от прегръдка и рамо, на което да поплаче. 
