


Прегръдки и за двете ви
Ние още не сме я слагали и все гледам да не мисля,че лошо ми става 

) и на Дара и Стелка 

. Какво по-хубаво от това дечицата ти да са с теб! Те ще ти дават сили да се справяш с всичко
.
.
.
... 








, че горката ми Астра все още изглежда като Корса....
Дали пък не е знаково и да стане зъболекарка малката фръц.
Иначе и днес вдигаше Т и незнам вече, казаха доктрите, че утре вече трябва да спре. Сополите почти спряха, кашлицата също. А само да кажа , че болежките на Пуканката едва ли са от яслите, защото имам много познати дечица не ходещи на ясла, които също са така.
Ама не се дава малката де, щъка из апартамента и се кара на всички "по домова книга"
Абее имаме невероятни дечица да са ни живи и здрави само. 

Нацелувай я малката муцунка и да се оправя бързо. 




В интерес на истината съм в процес на търсене на жена за почистване 2 пъти седмично, та мисля така да ги съчетая нещата. Ако не намеря просто 2 вечери няма да слугинствам , то слугинажа край няма така или иначе.
Мисля си, че е от зъбите ама да видим.
И аз бях писала за това-жената, която бях ангажирала, трябва да се грижи за болен близък и работата се разсъхна...Защото, за справяне, човек се справя с всичко, ако се напрегне, но въпросът, който напоследък си задавам е-за какво????Има ли смисъл човек във мирно време непрекъснато да дава жертви?! 
На мен най-добрият резултат ми бяха по 3 пъти седмично, а сега от 4 мес. съм прекъснала и не съм ги подновила още, а трябва. Иначе продължавам и аз да си чета по навик в "Как тренирах", ама няма с какво да се похваля
....но честно казано, след толкова много болести и мъка покрай мен, вече не съм така суетна
И сестра й близо до 2 години беше така, аз и брат ми като деца-също 
Дано има късмет
Знам какво преживяваш-двама мои приятели починаха от левкемия и шока е убийствен...А сега, покрай баща ми, на какви истории се нагледах и наслушах
, моля се най-искрено никоя от вас да не се сблъсква с това, никога!!!
И нашите отношения са зациклили яко напоследък....изнервена съм и виждам, че на моменти наистина комуникацията с мен е много трудна; мислех си, че той би трябвало да проявява разбиране, предвид това, което преживявам, но мисля, че той взе да се уморява...Каквото е писано, в крайна сметка връзките или се каляват в трудности, или се разпадат

Как ще си некадърница
Няма дете, което да не се инати - с постоянство и търпение всичко се получава. Опитвай се да го оставяш за по час, два някой друг да го гледа, за да не е непрекъснато вкопчен в теб и покрий повечето играчки, като му вадиш по две, три различни на ден. А за яденето, смятам, че е период и ще си прояде отново детето. Давай му това, което обича и покрай него пробутвай и по нещо от това, което отказва. Аз си ти ги говоря тия неща, ама ако видиш Криси, че яде само сандвичи и пица и....
Подкрепям Ани, че докато е малък трябва да се пречупи ината, че аз понякога още сърбам кашите на брат му 

Май е време и аз да се замисля за жена за в къщи, иначееее 

Успокоявах ги доста, но чак и аз се натъжих. Горките хора, така са свикнали с него, дано само не се поболеят
Като си спомням при мен какви драми бяха като го оставях, представям си какво им е. Само, че аз тогава си имах вас и вие ми давахте сили и надежди, че времето ще мине неусетно, то така и стана де, ами те като си нямат кой да ги успокоява
Ох, пак задълбах на някъде. Лек ден
