Ели да почерпи АВГУСТовската дружинка, Ади става на 1 годинка!

Здравейте, милички мои! Как сте в този дъждовен ден?   

Аз съм добре, около мен взеха да се нареждат нещата и вече поуспокоихме всички  Калоян свикна с лелята да го гледа и не плаче, сутрин като тръгваме, иска и той с нас, но като остане вкъщи не плаче и е послушен и спокоен. От началото беше много неспокоен и първия ден като ги запознах той не я искаше изобщо. Предполагам, че е разбрал (или усетил) какво става и непрекъснато я гонеше. Не й даваше нито да го нахрани, нито дори да го погледне или да го вземе. Аз се бях много притеснила какво ще правим. А пък и жената се притесняваше какво да го прави и така първия ден беше доста обезкуражаващ  . Но на следващия ден реших да я успокоя жената (да не вземе да се откаже и тя), че като се успокоим ние и той ще се успокои. И ги оставих сами двамата. Той отначало се разплака, но после се заиграли, дори и заспа с нея без мен. И така на третия ден вече си изкара целия ден с нея, съвсем спокоен и игрив, без да плаче нито при заспиване, нито при събуждане. Постепенно се успокои и жената и сега харесва Калоян като дете, аз също много се успокоих и ми олекна на сърцето. Нещата се понаредиха и се надявам да се справим. Сега в понеделник и вторник ще идвам до София на обучение, но пък ще бързам да се прибирам вечерта и пак ще ми е припряно. Дори във вторник следобяда сигурно ще имам родителска на Ники и ще доведат учителки от училището дето мисля да го записвам и непременно трябва да успея да отида. А как ще стане - не знам.

Днес исках да дойдем на София до хомеопатката да се видим, но Иван уж щеше да е на работа днес, а вчера се отложило и сега - нито на работа, нито на София. А мен пък не ме е яд толкова за хомеопатката, колкото за срещата. Че така ми се искаше да ви видя повечето.  Дано за следващия път поне да успея. 

Такива са нещата около нас. Благодаря на всички ви за подкрепата и окуражителните думи. Много ви обичам всички и ви прегръщам силно, макар и само виртуално засега, пък дано скоро да успея да дойда на някоя среща, че да успея и наяве.

Добре дошла на Dareland   , Николета е страхотна малка дама!

Ето и поздрав от моето момче

Чао засега и хубав уикенд, макар и дъждовен! 

Гледам срещата се отлага. За другата седмица мен не ме бройте, защото в събота рано сутринта пътувам за Турция и ще се върна на 16-ти. После обаче искам да гледам снимки. 

Аз имах мнооого приятни гости от Бургас - Ани и семейство.  Калата е страхотен - ходи, танцува, бърбори, абееее зет като мед.  По едно време с Пуканката се скараха за едно куче и в един момент ревяха един срещу друг с пълен глас  Иначе си играха много добре децата, разхвърляха почти всички възможни играчки, до степен да няма къде да стъпи. 

По-късно ще се включа пак, че ме гонят от компа. 

Ехо, здравейте и от мен! 
Гледам, че се е отложила срещата и без да крия си казвам, че се радвам, защото ние преди малко се завърнахме от рожден ден. Мислех, че ще продължи по-кратко, но уви, децата се заиграха и реееев - няма прибиране  Единственото за което ме е яд е че не можах да се видя с Ани  все се разминаваме с нея, дано някой ден съдбата ни срещне, защото макар и виртуална, аз я чувствам много близка приятелка  Но ние сме се разбрали като пораснат децата да се събираме от близки и далечни места и да ходиме с децата на море в чужбина по женски, нали не си забравила мила ???
Николета е мноооого сладка  Деърланд ако не сме от Стара Загора няма ли да си пишеш с нас ? 
Валени браво на теб    

Добър вечер,мами!!!

Тъкмо мислех,че ще гледам снимки от срещата, тя пък се отложила.
Но нищо, когато и да е ще чакаме снимков материал. Аз съм в Свищов все още, така че няма да присъствам.

Боби е добре, още е със сополи- нямат край тези гадини и ми тормозят детето.
Не е проходил все още, нямаме нови зъби. Хапва горе долу добре, разбира се и суче 
Все повече разбира и всеки ден ни изненадва с разни неща.
Но и много взе да проявява характер- нещо, което преди не е. Ако не стане на неговата, сяда на земята и се тръшка, крещи, реве...., в чудо се виждам. А, разбира се немога да му угодя на всичко, но в моменти се чудя как да постъпя. Мисля си, че ако всичко му се позволява, по-късно ще си блъскам главата Дано е просто някакъв период и отмине

Това е от нас. Лека вечер

Пак съм аз 

Къде сте в този дъждовен ден ?

Срещата е отпаднала гледам. Вчера тамън мислех , че ще ви заваря във Ветрилото. За идната ще гледам да съм на линия.

Максим е болен, с кашлица и по- малко сополи  Много е кисел, ужас е при нас...

Ехоооо, девойки къде сте всички??????
Аз приспах Денис и потърках доволно ръце, че ще чета, а то...  Айде и от мен малко побуууут   

лелеее никой не е писал от доста време!!! 

 Дара  е по-добре,но сега аз и майка ми сме с хрема и болни гърла 

Виждам,че проблемът с тръшкането е всеобщ.Как трябва да постъпим в такива моменти-да се правим,че не ги чуваме как реват ли?Или да удовлетворяваме желанията им с риск да ни се качат на главите след това?Може би Морска фея трябва да даде компететно мнение по въпроса 

Привет и от мен

Аз снощи си легнах в 4ч. след полунощ, защото не ми се спеше. Върнаха ми чавето към 10:30ч. сутринта и спахме с него до към 13ч. Преди малко го нахраних и сега чакам баща му да се прибере, за да изляза до Sky City Moll Харесах си рокля и ботуши за сватбата на зълва ми и съм много доволна

Всички болни мами и бебоци бързо да оздравяват. Ние с Мартин изкарахме грипа сравнително леко, и двамата бяхме сополяви и с лека кашлица /пу пу/. нека го лекувах само с окцилококцинум, физиологичен разтвор за нослето и няколко пъти съм давала Проспан, а аз се натъпках с всички налични лекарства, които имам вкъщи /аспирин, парацетамол, фервекс, мукосолван, тантум верде и вит. Ц/.

Мартин и той реве като не стане на неговата, но аз си го оставям и не му обръщам внимание. След не повече от 3мин. мрънкане /не рев/ си намира друго занимание и така до следващия път. Като цяло като му кажа "не" ме слуша и не пипа повече /напр. кофата за боклук, не отваря шкафовете и т.н. пу пу/. Не знам дали постъпвам правилно, но за сега това е моя начин да се справям с ината му, защото не може винаги да получава всичко, а има и неща, които за опасни

Валени, радвам се, че всичко при теб се е наредило След серия неприятности винаги изгрява слънце. Аз вярвам в това правило. някои хора чакат по-дълго, друго по-малко, но винаги след дъжд изгрява слънце

Николета и Калоян са страхотни сладури

Влизам набързо, защото ще ми падне батерията на компа, а тъпото ново зарядно даде фира 


Проблема с тръшкането според мен го има при всяко дете. И Стефи ми се пробваше, и Вики също. Пробват да видят докъде могат да стигнат в манипулирането на околните (майката най-вече) и си мисля, че ако в този момент започнем да им угаждаме, само и само да не реват, това е момента когато се губи част от авторитета на възрастния. Аз с Вики процедирам по следния начин - взимам и предмета, който е докопала, а не трябва, като едновременно с взимането казвам твърдо и ясно "НЕ" и колкото и да се тръшка гледам спокойно да и обясня защо не трябва да прави дадено нещо. Тя ме поглежда сериозно и като види, че номера не минава, си намира друго занимание и започва да се усмихва. Другия номер който ми прилага е целенасочено да се запъти към забраненото място, като същевременно ме гледа как ще реагирам, кажа ли не всичко е ОК, пробва ме колко съм постоянна във възпитанието.  Това е период и ще отмине, но иска здрави нерви и постоянство. 


Днес изписват другата сестричка на Стефи от родилния дом (от страна на татко и ) и тя отлетя доволна с баща си, а аз съм се хванала да слугинствам, докато Пуканаката спи. По-късно ако не падне батерията пак ще ви нагледам.

Аз не съм специалист, но смятам, че е важно да бъдем последователни в действията и забраните. Ако нещо е забранено, значи е забранено. Разбира се, замислям се преди да кажа не. Казвам НЕ за играчки, храна, която не е здравословна, опасни предмети. По правило не казвам не, когато иска плодове или зеленчуци. Ако реве неутешимо, намирам нещо друго да се занимаваме, пускам музика, в краен случай я кърмя. Така  я възпитаваме откакто се роди. Въпреки, че е много спокойна и рядко реве, вече няколко пъти се случва да стигне до истерия. Явно са в период, в който търсят къде са ни границите. Първия път беше на 2 дни, когато го направи. И на мен ми се иска да разбера какво да правя, когато изпадне в истерия. 

Благодаря на всички за мненията за тръшкането.
Леко ми поолекна като разбрах, че не съм сама и се надявам също като вас да е период, който ще премине.

Болните бързо да оздравяват 

Ето и две пресни снимки на Боби:

Привет в късен час от мен!

Алекс нещо се разсополяви и последните два дни иска само да се гушка и не спира да мрънка и плаче. Първата нощ ставахме с мъжът ми през половин час да го гушкаме и приспиваме, снощи беше по-добре, но пак се буди доста често. А ние и двамата едва гледаме, но няма как, това е част от привилегията да бъдеш родител. Дано утре Алекс е по-спокоен и да може да диша по-лесно.
Днес имахме доста натоварена програма - сутринта Марина имаше тържество с децата от детската градина и ходихме с Алекс да я гледаме. После докато се върнем, стана обяд, Алекс се наспа и излезнахме да пускаме хварчила. Имаше хубав вятър и май ние с мъжът ми се радвахме повече от децата. 

Валени, дано наистина Калоян си пасне с гледачката. Така и ти ще си по-спокойна на работа.

А Калоян и Боби са страшни сладури. 

Това с тръшкането е ужас. Максим е направо ужасен, така реве, че изпада в истерия.

Ние не сме от тръшкащите много,но пак има моменти в които се заинатява за нещо.Оставям го да си поплаче и след някоя минута е забравил за какво е ревал.Незнам защо мъжът ми е решил че на всяко нещо трябва да му казва НЕ.Но определено има ефект.Примерно когато почне да натиска копчетата на пералнята и Мъжо отива и го плясва през ръката и това му беше последното пипване на пералнята.И така контактите не ги бута защото знае че баща му ще го перне през ръката.При което мен ме смъдва сърцето макар че удря е силно казано защото той само го докосва.Но ефект има.За шкафовете той постоянно е залепен за вратите но аз не му се карам оставям си го да си ги отваря.Той ги отваря и ги затваря без да пипа вътре.И всеки пък като ги отвори му е като за първи.Винаги е учуден и се възхищава на себе си.
Това е по въпроса с тръшкането.
Тук е хладно но поне не вали.Така че като се наспи малчо и заминаваме на разходка.
Утре най накрая ще получа майчинство.Не съм получавала от юли месец.