Ако излизаме заедно - детето е с нас. Ако искам да видя приятели - мъжът ми се грижи за нея и обратното. Така е от както си имаме детенцето.
Виж целия пост
Срещате ли се с приятели откакто родихте
- Публикувана: 1 септ. 2009, 15:19 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2009, 17:55 ч.
# 16
1 септ. 2009, 23:47 ч.
Определено ми е по-трудно да излизам откакто имам дете. И ние си го гледаме сами. Опитвала съм да ходя с малкият и приятелки на кафе,но той е мн ревлив и става цирк. Липсва ми и ходенето по магазините. Няма как да кача количката в тролея нали? Да не говорим за трудното придвижване по тротоарите-очите са ми на четири да не бутна количката в някоя дупка. А как да вляза в магазин ?
Затова единственото решение е приятелите да ми идват на гости -така и правя.
Но пък малкият като ми се усмихне това ми стига.
Виж целия пост
Затова единственото решение е приятелите да ми идват на гости -така и правя.
Но пък малкият като ми се усмихне това ми стига.
# 17
2 септ. 2009, 00:40 ч.
Това, мила, зависи изцяло от детето. Има такива, които не желаят да заспиват без мама, а веднъж заспали се бъдят 23456789 пъти и реват, ако тя не е на разположение. Има такива, които не търпят чужди хора наоколо и в непозната среда почват да се държат неадекватно. Има всякакви деца и не всичко опира до това как ще го научиш.
Иначе и аз мисля като теб. Само дето знам от личен опит, че не винаги е възможно. И ако си здраво мислещ човек, ще признаеш пред себе си, че спокойствието на детето ти е по-важно от социалния ти живот за 1-2 години. Да, жертва е. Не е единствената, която децата изискват понякога
Виж целия пост
мисля обаче,че детето не бива да органичава толкова категорично рязко социалния живот на родителите.
Иначе и аз мисля като теб. Само дето знам от личен опит, че не винаги е възможно. И ако си здраво мислещ човек, ще признаеш пред себе си, че спокойствието на детето ти е по-важно от социалния ти живот за 1-2 години. Да, жертва е. Не е единствената, която децата изискват понякога
# 18
2 септ. 2009, 02:54 ч.
Срещам се с приятелите от преди да родя,както и с нови покрай бебетата.Излизаме навсякъде с детето,особено през лятото когато заведенията са с маси навън нямам никакъв проблем.Няма кой да ми помага,но и да има на мен си ми е хубаво детето да е с мен,така че единственото което се е променило е подборът на място,т.е.да е нормално шумно и да не е задимено.Е разбира се несемейните в малките часове продължават обиколките по дискотеките,но на мен вече не ми се ходи така че не ми пречи да се приберем.
Виж целия пост
# 19
2 септ. 2009, 09:37 ч.
Моята дъщеря доста отдавна беше бебе, но в онзи период не съм прекъсвала контактите си. Още повече, че живеех далече от родния град, от всичките си стари приятели... просто станах близка с нови хора. Това ми се струваше изключително важно (и с днешна дата съм на същото мнение), за да се чувствам добре и да имам някакъв що-годе приличен социален живот.
Понеже нямаше кой да ми помага, малката беше плътно прилепена към мен. Където можех, я взимах. Когато нямаше начин, канех приятелите вкъщи
Виж целия пост
Понеже нямаше кой да ми помага, малката беше плътно прилепена към мен. Където можех, я взимах. Когато нямаше начин, канех приятелите вкъщи
# 20
2 септ. 2009, 10:01 ч.
magarence, не знам дали имаш дете... Но както и да е, в нашия случай примерно е невъзможно да отидем и седнем някъде на кръчма с детето. На такива места човек ходи да си отпочине и отпусне, а не постоянно да тича покрай масите и да забавлява детето. Вярно, има и по-кротки деца, но моето не е едно от тях!
Тонка,
имам син на 8 г..който от година и гледам сама..
Винаги е бил с мен "по кръчмите" още от бебе.. Да, вярно е , че в периода 2-4 г беше доста трудно - но тогава обикновено цялата компания помагаше в отглеждането..
Имам твърдо мнение по въпроса кой кого трябва да управлява - детето трябва да се нагажда към социалният живот на родителите, а не обратното..От тях зависи какво ще му позволят и как да го адаптират..
Виж целия пост
magarence, не знам дали имаш дете... Но както и да е, в нашия случай примерно е невъзможно да отидем и седнем някъде на кръчма с детето. На такива места човек ходи да си отпочине и отпусне, а не постоянно да тича покрай масите и да забавлява детето. Вярно, има и по-кротки деца, но моето не е едно от тях!
Тонка,
имам син на 8 г..който от година и гледам сама..
Винаги е бил с мен "по кръчмите" още от бебе.. Да, вярно е , че в периода 2-4 г беше доста трудно - но тогава обикновено цялата компания помагаше в отглеждането..
Имам твърдо мнение по въпроса кой кого трябва да управлява - детето трябва да се нагажда към социалният живот на родителите, а не обратното..От тях зависи какво ще му позволят и как да го адаптират..
# 21
2 септ. 2009, 10:24 ч.
Към авторката.Трябва да намериш своя вътрешен баланс,и аз бях като теб.Почти не се срещах и не излизах никаде докато беше бебе(много плачеше и да опитах да се видя с някоя приятелка се оказваше пълен провал).След като детето навърши годинка започнах да го оставям вечер на съпруга ми(отначало ми беше гузно),излизах с приятелки задължително един път месечно на диско.През останалото време ги каних на гости в къщи,а лятото навън.Синът ми е на 4г.не се е отлепял от мен защото няма на кого да го оставя.За тези 4г.със съпруга ми не сме излизали нито една вечер сами,той винаги е с нас.Когато постигнеш душевен мир със себе си и започнеш да се радваш на живота нещата се случват по лесно.Успех в живота и помисли мако и за себе си.
Виж целия пост
# 22
2 септ. 2009, 10:29 ч.
Излизах страшно много. Децата ми са отраснали по кръчмите. Може би, защото тогава нямаше интернет, и направо изкуквах в къщи.
На работещите приятелки гледах да хвана обедната почивка.
Виж целия пост
На работещите приятелки гледах да хвана обедната почивка.
# 23
2 септ. 2009, 10:40 ч.
Ние си излизаме ,само че с детето . Повечето ни приятели още нямат деца и много се радват на малката . Даже сами ни карат да я взимаме , а и се събразяват изцяло с нея (да не е задимено и т.н.)
Виж целия пост
# 24
2 септ. 2009, 10:58 ч.
Излизала съм доста. Редували сме се с баща му, защото няма на кого да го оставим и или тримата, когато е било уместно или единия с него, другия се забавлява, но ми писна в един момент. Специално за вечерните излизания. То ти се разваля вечерта като ти звъннат, че ревяло и не можело да заспи без теб или нещо от сорта. Сега е по голям и лесно се излиза с него, но пък аз станах явно по голям егоист и не се съобразявам толкова с приятели и познати и ако съвпадението на свободно време и желание не се случи просто така, изобщо не си правя труда да излизам в момент, в който на мен не ми е удобен. И честно казано не ми липсва това ходене по кръчмите, късно си родих детето и някак се наживях, мина ми мерака за това. Поне за сега спокойствието ме влече повече. Излизанията ми са или дневни кафета или в нормално време за вечеря в някой по спокоен ресторант или пицария.
Виж целия пост
# 25
4 септ. 2009, 11:46 ч.
Възмущавам се ,когато видя в затворено заведения количка с бебе,неприемливо е за мен.Иначе ако я питаш майката,сама си гледа детето,на никого не го остава,но как го гледа!?Щом й се ходи на една майка по заведения,по-добър е варианта с бабите.Аз съм работила години на ред по барове и ресторанти,и им съм се наситила,нямам желание да ги посещавам,но разбирам че на повечето хора им се ходи.
Виж целия пост
# 26
4 септ. 2009, 17:55 ч.
За съжаление все по рядко излизам,от работа вкъщи ,после с детето и почти не ми остава време да се срещам с приятели.
Виж целия пост
Препоръчани теми