Оперираха 8-годишния ми син от апендицит.Свекито е на работа,чак идната събота й е почивния ден,живее на 90 км оттук,няма как да долети.Обажда се всеки ден,силно притеснена,с един скръбен глас,а преди операцията толкова силно се разрева по телефона,че и аз не издържах.През следващите дни,като ми звънне,я ободрявам,докладвам й всяка дума на лекаря и сестрите,обаче явно много й се е натрупало и на нея,защото вчера сутринта ми звъни и нарежда:"Кажи на доктора,че съм казала да не му маха конците рано,да не се разпори детето!!!"Толкова смешно и мило ми стана!Представяте ли си да наредя на доктора с нетърпящ въражение тон да не пипа детето,че иначе баба муууу...
Когато ми даде грешен съвет,просто й казвам,че не е права,че еди-как си трябва да постъпя в този случай и тя се съгласява с мен.Поне е разумна,де.
Ааа,и още нещо се сетих,тогава грам не ми стана смешно,ама сега
!Преди да поставят диагноза на детето,имаше съмнения за какви ли не сруги диагнози.Моят мъж се сети,че и него като малък веднъж така силно го болял корема,помнеше също,че някакъв доктор искал да го вкарва в операционна,но сестрата казала да изчакат малко...И понеже всичко това много объркано и безсмислено ми се стори,го накарах да я пита.Е,тя не помнеше никакъв такъв случай!А иначе твърди,че всякакви подробности по отглеждането на двамата й сина са в ума й и никога не би ги забравила!
.
!