sunny_777 много пухкав и сладък-обожавам пухкавите бебета,ати изглеждаш супер!


.Щях да си изгубя детето
.Влязохме в един магазин с Анито и Саши да вземем вътрешни обувки за градината за Саши.Пробвахме,харесахме ги,отидохме да ги плащаме и...Анито ревна яко.Извадих я от количката,и млъкна.С едната ръка държа нея,с другата Сашко,количката я зарязах до вратата.Когато трябваше да извадя пари,пуснах ръчичката на Сашко.След 2 секунди се обръщам да го хвана пак-няма го...,няма го в магазина.Хукнах навън,хвърлих пари,хвърлих обувки,няма го навън.Изпаднах в дива паника,малко пред магазина има кафене,на коете седяха 2 майки,питах ги дали са видяли едно момченце да минава с раничка н гърба(тъкмо му я бях купила за градината),казаха ''не''.Малко по-встрани има детски площадки,Сашко ги знае,хукнах натам...няма го.Чувството,което изпитах не мога да опиша,ужас-ужасен ужас,за толкова кратко време нямаше как да е стигнал далече,помислих си че някой го е грабнал,откраднал,как иначе ще изчезне толкова бързо и няма да го има никъде наоколо.Полудях от страх.Лутах се напред-назад като муха без глава,с бебето в ръцете,и се чувствах ..... не мога да опиша как.Тялото ме заболя,сякаш душицата ми щеше да изкочи...Тогава една жена ми каза че е видяла момченце с раничка да тича зад магазина!Хукнах,и го виждам-застанал точно на ръба на един дълбок и тесен трап(където явно ще поставят тръби),и сърцето ми спря-незнам даали от радост че го намерих или от страх че ще падне в трапа
.Явно съм стиснала Анито,защото изпищя здраво.Стигнах до него,и така го раздрусах,така виках...''Не се отделяй от мен,никога,никога...''крещях,и плачех,плачех и крещях...като луда...като че ли той е виновен,а не аз 
.В момента и двамата със сестра си спят.Аз се чувствам ужасно.За миг почувствах че изгубвам детето си,още ми е пред очите картинката
.Тази годишнина никога няма да забравя
,chockolina честита годишнина и на вас
!

. Разплаках се докато четох поста ти. Няколко пъти ми се е случвало и те разбирам напълно дано не се повтаря никога повече. Важното е , че сте добре и всички сте си у дома 


и се надявам да не се повтори, за валерияна мисля че можеш да пиеш а също ако имаш направи си чай от маточина, той също много помага за успокоение!
Хайде вече да заминава тази депресия от теб, както и от всички нас, че и мен ме тресе понякога 

Какво да я правя , не мога да я бия вече 
гледам да се оттърся от нея и възможно най-много време да обърна на себе си , защото в последно време не мога да се погледна в огледалото
Но естествено моя малък син човечец гледа да ме изтормози максимално . Ще го нацелувам малкия
да цункаш и ти Диди . А Тони както писах е постоянно гладен
сега спи
Преди 2 години изгубихме баткото в Созопол в 10 часа вечерта ,такъв ужас не бях изпитвала .Намерихме го след 15 минути, след обикаляне и бягане .Бях като луда ,крещях виках му името
Напълно те разбирам как си се чувствала.Но важното е ,че всичко е минало и Саши е добре 






Ели от няколко дни е ужасно неспокоина само мрънка и неще да лежи
или на ръчички или права да стои.... Сложа ли я да седне в мен или пък да стъпи на крачетата млъква...Вашите бебоци и те ли са така?
, 




и после всичко се показва на колеги, познати и непознати!В началото Ния не можеше да мигне без да е снимана!Те много я обичат и много се грижат и за нас и за нея, не тая никакви лоши чувства, напротив, но това ми е много неприятно и на мен, пък и аз съм доста скрит човек относно моите си неща и не искам никой да ме доближава толкова близо!




, много е подвижна наистна, тропа с крачета като кон, с краката е като колибри направо!
Препоръчани теми