Есента наближава, а АПРИЛчето е готово на дупе да сяда!

chockolina ами то с такава проходилка ,как да го лишиш! Много е готина.Нашата е от кака Деси,но ще върши работа.Тя живя цели шест месеца вътре  и нямаше възражения.Проходи на 1год и си стъпва на цялото краче!НЕзнам дали е от проходилката или не,но на моята приятелка детето стъпва на пръсти-тя също прекарваше по-голямата част от деня в проходилката!

поем,
да ти кажа и ние сме така с моя мъж.
обаче аз усещам, че е период, защото сме изморени, изнервени /главно аз/ и т.н и съм стананла много зла /мъжъм ми сам си ми го казва /
така че не бързай, както виждаш почти всички са подложени на това изпитание на брака, но всичко ще отмине.

я да си изкажат мамите с 2 деца, те имат много опит и ще кажат кого и как отминава, много ми е интересно,  

маги савова, 

Тъкмо щях да повдигам темата за това кой каква проходилка смята да купува и вие вече обсъждате проходилките. Аз още съм в чуденка за марката, но май не ми се дават много парички и ще се спра на бертони или чиполино. И на нас ортопед ни препоръча поставянето в проходилка, защото е полезна за тазобедрените стави, тъй като бебето ще си отваря крачето и настрани при придвижване. Друг е въпросът, че вкъщи няма много място за движение.
Жабче, разказът ти за гащите и гумата описва твоите несгоди, но си го написала толкова добре и остроумно, че и на мен ми стана смешно в един момент. А разказът ти в картинки е просто супер.
Магдалена, голямо премеждие сте преминали. Мисля, че малкия е добре благодарение на теб, на силният майчин инстинкт. Гуш.
Мама Ели,   .
dena_klv, на нас педиатърката ни каза да даваме панадол само, ако температурата надхвъли 37,8С. Иначе организмън на бебо сам се преборва.
Rastina, много кротко бебче си имаш. Пу-Пу. Сигурно отделянето в самостоятелна стая е изиграло голяма роля в дълго спане нощем. При нас малката започна отново да се буди по два пъти.

Не се стърпях от притеснение за крачетата на малката. Записах час за д-р Живков, но за 21 септ. Ама ми се стори далеч като дата, я онзи ден я водихме на преглед и при д-р Гилев в частния му кабинет / по ЗКаса нямаше часове и това не спря, защото не ме интересува колко ще дам за детето ми, важното е да е здраво./ Той постави същата диагноза метатарзус, но не метатарзус-аддуктус, а метатарзовариалис. Това ще рече, че за изкривяване не може да се говори, защото е в много лека и почти незабележима форма, а по-скоро за леко моментно присвиване на стъпалцето от пръстите навътре. Според него това се израства с времето и с прохождането. По новите мед.стандарти не се третира нито с гипс, нито с обувките, защото ненужно ще се травмира краче, което с вървенето и с времето ще се подобри. Каза, че крачетата ще изпитат голямо натоварване към 7-та годинка, когато детенцето започне да ходи на училище и тогава ще се наложи допълнителен преглед и евентуално носенето на ортопедични обувчици. Междувременно ни посъветва да я запишем на спорт, където да участват крачетата. Спомена фигурно пързаляне от 3-та годинка.  Много и силно се надявам и д-рЖивков да е на мнение, че не е нужно репресивно третиране, а само гимнастика и спорт.

По повод на падащите бебета по глава ортопедът ни каза, че няма бебе, което рано или късно да не падне на главичката си и това не трябва да ни паникьосва. Ние с мъжа ми останахме така   . Но сигурно е вярно с малки изключения. За ноктите на крачетата ни посъветва ди режме прави, не да ги заобляме.

За кризите с мъжете ни - Ох, много ми е гадно и се страхувам, че този период ще продължи няколко години. С първото дете се чувствах "изоставена" от мъжа си за доста дълъг период. Свикнах да съм сама, без неговото постоянно присъствие. И то така свикнах, че ми беше по-хубаво да съм с приятелки от колкото с него. След 7 години нещата взеха да се нормализират и пак започнахме да сме все заедно, даже работихме в една фирма. Мислех си, че с второто дете /14 г. по-късно след първото/ нещата ще са различни и ще продължим да сме все заедно и .... бла-бла-бла... Оказа се, че много съм се лъгала, защото сега нещата се повтарят и много ми е гадно. Пак трябва да свиквам със самотата си... добре, че е малкото ми момченце иначе не знам... На разходка заедно сме излезли 1-2 пъти, а като гледам другите татковци още повече се натъжавам, защо нашия не е така. Честно да си призная започвам да се страхувам за брака ни... тази година ще имаме 15 години от сватбата. Какво да правя, как да преодолея тази криза? И все пак при всеки е различно и съвсем не означава, че при вас този период няма да отмине по-бързо. Просто ние сме по-чувствителни в момента и не така свободни, както мъжете си и това още повече ни подтиска. Пожелавам търпение на всички, които изживяват такива кризи и на себе си включително.

Маги, голям кошмар! Пазете се!  
И аз вчера се накиприх с една дълга и широка пола, и като стъпих по стълбите с Мишенка в една и чантата в друга ръка... Насобрах някакси пола в едната ръка, чак до гащите   и така слезнах без проблем. Трудно е без моята помощничка   ,тя все ми мъкне чанти, ключове и казва :"внимавай, мамочка, внивамай!"  

За проходилките, моя ортопед против, а и аз смятам че излишно. Това малко простванство ,което имаме ще използваме за пълзене.  

Поем, Съншайн, Трън в Очите, ,не искам да звуча поучително, и ние само от 6 години сме семейство, ама винаги съм смятала, че най-добре, проблемите между двамата да се обсъждат между тях самите, трябва някак да намерете време за това. Ако не става, не е срам да се потърси семейна консултация.

 Първата наша с мъжът ми година  беше не точно в караници, а в постоянни напреженни разговори. Аз бях много нетърпелива, исках веднага да танцувам, не бях готова да стоя в къщи с бебето, докато съпругът ми работеше от 7 до 01! Понякога той ми се обиждаше, беше принебрегнат от мен, заради бебето, общо взето преживях ме го, защото във всеки нашия "огнен и пушещ" разговор, все пак стигах ме до някакъв извод. Мога да се похваля, че това е моя заслуга, защото половинката всеки път избягваше такива напрежения и тряскаше врата. Аз се научих да търся примирение, дори ,ако вината беше не моя. ПРосто видях, че той съжалява, но не може да го каже. Относно децата сме се разбрали отдавно, че аз съм главната в възпитанието им, т.е. той също приема посилно участие, но идеи как да обясним, накажем, поощрим идват от мен, и се обсъждат на семеен съвет. За сметка на това, тати поема материалната страна. ОТ понеделник до петък мъжът ми недосегаем за разговори или изобщо нещо. Работа-легло, легло-работа. Събота- семеен ден само за нас. Преди свекърът ми взимаше Маги след градината в петък, и събота прекарвах ме само с съпруга ми. Сега четъримка   , но ни е кеф! Неделя винаги сме при родители, където вече се обсъждат важни семейни неща.
 
 Общо взето, смятам че идилия в семейство е голям труд, който трябва да положат и двамата, обаче повече нещата зависят от нас-жените (муж-голова, а жена-шея, куда хочет ,туда вертит) 

Целувам ви и прегръщам силно   Надявам се ,че ще смогнете да постигнете вашият личен семеен рай!  

sisely знам ,че не трябва да се прибързва със свалянето на Т.Дадох му го заради болката от зъбите ,която явно се засили.Знам ,че по-добре да се справи сам без медикаменти,но не мога да го гледам как се мъчи.Мисля и довечера преди сън да му дам,та дано спи по-спокойно.
А за отношенията с половинката е много относително.Моя съвет към poem е да не прибързваш,убеди се ,че не е просто  период и тогава вземай такива решения.Помисли ,че това е много важно и за малкия

Добър ден и от мен
Жабче Дидито гледа най-редовно така като види фотоапарата, нямам идея защо събира и се ококорва така
Мамочка много ми хареса твоят семеен разказ надявам се да успее всяка от нас да се похвали с такива семейни постижения! Нацелувай Мишенка и Маги
За проходилките аз съм още в чуденка, да я слагам или не иначе тя ми е много пъргава не стои спокойно 1 минута все нещо работи и то по корем
Вчера за първи път пробвахме столчето баба я нахрани с пюренце от круша



ПСДея каде си мила влез и напиши как са Тити и кака Дея!
Принцеса Рая  ние само за малко я слагаме за да почва да свиква на столчето иначе се храним в полулегнало положение, подпряна с една възглавница, съжалявам за кофти деня ти няма да ти улекне но да ти кажа че и Диди има такива дни много е крива и само на ръце седи, баба и я държи ама сега като си тръгне незнам дали гледачката ще я държи или ще я остави да се дере оффф направо не ми се мисли как ще еее
Забравих да благодаря за кафенцето супер е! Което ме подсеща че Деси днес не се е разписалааа

Здравейте, момичета!
Маги савова, мама Ели,  дано не се повтарят случките, представям си колко сте се уплашили!Много
Аз вече Ния я оставям на земята в шезлонга и пак вързана, а сама на спалнята или на дивана - никога дори за секунда, че каквото е шило и половин секунда ще й стигне да се метне!
Аз днес какъв ден имах само!Почна се още от през нощта: на няколко пъти рева много силно, повече от друг път без да се буди, сутринта в 6.00 вече беше ококорена, мрънкаше и скимтеше цяла сутрин, после поспа 1 час, хапна и аз реших да пробвам да я изведа, като взех другия кош на количката, за да я изправя в полуседнало положение за пръв път, с огромната надежда, че така ще мълчи в количката!Слязох до колата едва, едва, с другия кош, столче с бебе, чанта, ключове и т.н., оправих количката и тръгнахме, в началото супер, мисля си ей най-накрая кеф в количката!Да, ама не! само след 15мин почна пак мрънкане и цвичене, вадя играчки, биби и т.н., някак стигнахме до паркчето, което е на 20мин от нас, там вече окончателно започна да се дере, гушнах я, и почнах да я успивам наръце разбира се, след 30мин мъки заспа, сложих я в количката, спа точно 30мин под часовник и пак се ококори, повдигнах пак нивото да гледа наоколо, изтрая няма и 10мин, дадох й да яде, малко хапна и пак се почна дрането, разходки - не, играчки - не, гушкане - не! В парка няма никой, времето стана отврат, всеки момент щеше да завали зверски, а тя се дере в ръцете ми и ни чака път 20мин! Някак успях да я приспя пак, тръгнах почти набегом към нас, на половината път вече се беше наспала, слава на Бога не ревеше, стигнах до нас, разглабям количката, тръгвам да прибирам шасито на количката и багажника не ще да се отвори! и с 300 зора вкарах двата коша и конструкцията на количката на задната седалка на колата, качвам се вече вир вода в нас с детето, естесвено тя се смее ни лук яла, ни лук мерисала и само след 10мин пак зверски рев и после дране! не ще нито да яде, нито гушната, нито нищо! само гризе настървено играчките и се дере!Ще полудея! Сега едвам заспа на шишето, някак хапна малко поне и заспа, ще видим докога!Не знам вече зъби ли са, колики ли, какво ли, ама аз вече не издържам, а навън почти съм се зарекла, че вече сама не излизам!
Извинете ме за нервите, които излях, но не издържам вече и най-лошото е, че си го изкарвам на детето понякога!
Утре сме при нашия си педиатър, Масларски, ще искам нещо да ни изписва или да я водим някъде, че вече се плаша сериозно!
Сега и аз да кажа: проходилка и аз мисля да не ползваме, само това където нямаме, а и аз мисля, че не са никак полезни за детето!
При нас с мъжа ми пък, той е този който винаги пръв прави първата крачка!Аз имам склонност да го побърквам с мълчание и лош поглед!
Миме80, ама много сте сладки бе ей! Не е ли рано за столчето?Аз чак сега вдигнах нивото на количката, все ме е страх да не избързам с нещо!
Улях се, моля да ми простите, ето едно следобедно кафенце от мен, за да ми простите тъпия пост!

Принцеске, ГУШ!
Много добре те разбирам, и Ени има такива дни. Вчерашният беше подобен.
Да не говорим, че в количка вече почти не се возим, нищо че там направо си седи. И тя "спи" така. Минутка нямам. Все на ръце иска, понякога и това я дразни и тя самата не знае какво. И аз мисля, че са зъби, ама знам ли... Нощем понякога както си спи и като изпищи, все едно има колики. И мойте нерви са доста опънати, а имам и за още едно да се притеснявам и да мисля, абе въобще картинката е пълна.
Единственото, което помага на моменти е да не показваме нерви и емоция пред тях. Много го усещат и работата става по - зле.

Лелееее хора,побърках се! От нощес досега, егати крещенето,егати чудото.То  бяха едновременно, после преливаха на два гласа,после пак, Направо щях да ревна.Какво е това чудо незна,А, Принцескеее и ти си в същото положение. Акъл не ми го побира.Храних ги и аз,по 100 пъти-не, пях,люлях-не, а в кревата,а в шезлонга.Чак сега заспаха и седнах да ис излея мъката,за което с еизвинявам.Ама няма кой друг да ме разбере!
Миме,страшни снимки!
Sisely ,радвам се ,че е малкия дявол! Сега спокойно!
Относно мъжете,аз нямам думи.Само ще кажа,че и нашият татко е от" разбирачите", нищо,че има - няма по 5 мин само може да се задържи с тях.Ама се надявам като поотраснат и почнат да го гушкат,друга песен да запее И аз не издържам на моменти и все с енадявам да се пооправят нещата,нооооо понякога положението е нетърпимо!

Опааа,наспаха се, тишината трая,точно 10 мин.

Като гледам момичета ,май всички ни тресат еднакви проблеми.При нас първия път не помня ,да е имало такива кризи.Сега обаче се почна още докато бях бременна.В повечето случаи се чувствах, както sunshine е споделила"изоставена" от мъжа ми.Другите ходят на консултации с половинките си аз сама.Добре,че е детето.В повечето случаи тя ми правеше компания,щото на тати работата беше по-важна от мен.То не беше реване и скандали през последната година.Никога няма да му простя ,че като тръгнах да раждам ,човека си отиде на работа.Идваше ми да го   Явно и на него не му е много лесно,разбирам го,влизам му в положението,защото малко преди това си беше сменил длъжността,но чак пък такава привързаност  
Явно всичко е от нерви и напрежение.Все си повтарям,че всичко ще се оправи и е някаква временна криза.На всичкото отгоре започнахме и голям ремонт,който ни обтегна нервите още повече.Слава богу приключихме и сега всички сме по-спокойни.
Пожелавам на всички които имат проблеми с половинките  си успех и безоблачно бъдеще.Само любов и разбирателство.
Исках да ви питам за проходилките-нещо не ми е много ясно.Едни ортопеди ги препоръчват,други ги отричат.Съвсем се обърках.Каката я слагахме от 6.5мес. и проходи в началото на 10м.Но и тя си беше много подвижна.Проблеми с краката и стъпването нямахме.
Относно падането-страшно е само първия път,после се свиква Като го гледам и туй е същото шиле,не ще да стои мирно,все се върти.
Знам,че не е много редно,ама отдавна си я слагам седнала на коленете,щото иначе не трае.В момента в който се събуди и  някой трябва да я забавлява,да играе с нея,да и говори.Голяма са любов с кака,все си играят и се хилят.
Хиляди   и приятен ден на всички.

ol4eto , L.V.,  не ви е лесно и на вас, с две е ужас!Дано да отмине тоя период по-бързо, всъщност аз все се моля да е период, а не да си е такова детето!
Олче, дано баткото поне да вземе повече да слуша и да приказва най-вече, много , кога ще тръгва на градина, записахте ли го там на тази, където ви е къщата, аз пак неразбрала

Влизам много набързо да ви по4ерпя за именния ден на София Рая с вси4ко,което оби4ате!!! И 4естито на останалите именици и 4рд на Растина!

В4ера правихме и парти и колкото беше хубаво,толкова и беше страшно. Леле моми4ета,пет деца на едно място,не си е работа,особено,ако едното не спира да реве и само повли4а крак  Снимков материал в следващото издание

Имам страшно много материал за разказване,ама няяяяяяяяма времеееее  

В България си изкарваме разкошно  и ако татито не беше там,сигурно нямаше да искам да се връщам  

Фия расте като гъба,обръща се,опитва се да пълзи,смее се с глас,излиза и зъб.Седи ве4е самостоятелно,но аз не и давам Постоянно се хили на всеки,но най/ве4е на мъжете Ще има май разговор с баща и

Още е само на кърма,но по4на от време на време да пие води4ка,но от 4аша



На вси4ки мами с неприятни слу4ки и болежки,бързо да минават неприятностите
 

И да нацелувате вси4ки сладки малки април4овци от нас

Относно проходилките:
Ето една публикация на добър ортопед
и аз съм съгласна на 100 процента с него.

Маги, Ели, съчувствам ви за стресът, който сте преживели.  
Дени, да му минава на Ники.   Дано да имат скоро зъби, че да им минават неразположенията.
sisely, радвам се, че второто мнение е по-оптимистично.  
Марче, целувки на "адашката".   Злото да я забрави.
Какви грижовни към снагите на майките си деца си отглеждаме. Браво на съкровищата ни.   Не мога да мисля въобще кога е кисела, кога решава, че й се цока нощем, въобще единствено искам да ми е здравичка. Страшно много ме зарежда присъствието й в живота ми. Толкова бързо лети времето, че скоро ще трябва да мисля за връщане на работа примерно и ще ми бъде толкова куцо.
Аз днес я изведох малко дребната - хем да й отнеса малко пиш за изследване, хем да я "хване" малко въздуха. Сякаш допинг е взела.  
Хайде да си я гушкам, че й се спи, къпе й се и си ме търси.