Поплакаха малко след последния ни Пентаксим, но сравнително поносимо, странното беше, че Крис заспа докато плачеше
Естествено не пропусна да забележи и тена на морячетата, но с усмивка ме похвали и насърчи да продължавам да следвам интуицията си
Започваме с кашите след ден-два, за сега ще взимам от готовите, предполагам така и ще си остане. Погледна и пишчиците им - и там всичко е ОК /до третия месец забелвах след всяка баня, след това веднъж-два пъти седмично, и капвах по капка зехтинче, а ако ми се стори зачервено-риванол!/ Това е оснвното, аз пак забравих всичките си въпроси, но то вече си ми стана навик 
За пюренцата: правя от картофи, моркови, ориз, грах, тиква, а от вчера включих и броколи и карфиол, като ги правя в различни комбинации. Не замразявам нищо, правя всичко на момента и ако им остане повечко, го давам най-късно на следващия ден, а ако е малко остатъка го "опитвам"
Плодови-купувам. Сокчета-правя от ябълка, морков, праскови, рядко портокал, круша..- всичко според сезона
/сокоистисквачката е много проста за употреба и измиване, незнам марка и модел защото е на около 25г. Приблизителния им режим/който сами си създадоха/ е:
7:30ч.-150мл АМ
11ч.-около 170гр зеленчуково пюре +30/60мл АМ или пюре от банан за десерт
около 15ч-180мл АМ
16:30 - около 100мл. сокче
към 18:30 - 150мл АМ
в 21:30 - гимнастика, баня, мсаж
22:30ч- 150мл АМ
Рядко, но още се случва да се будят нощем в 3ч. за по 120 мл АМ
Сега се чудя, кое хранене да заместя с каша, иска ми се да не е точно след пюрето, но 18ч ми се струва късно за следобедна закуска
Май пак ще еспериментирам, докато разбера как им е добре на децата...Забелязвам, че напоследък почти не пият водичка и това ме притеснява, гледам да наваксам със сокчета, но незнам дали е достатъчно. Все пак си мисля, че щом не я искат, значи нямат нужда
Пелени ползвам на Памперс №3, ама май ще взимаме вече 4-ка.
За превъртането- големи мързелчета и моите мъжлета-хич не проявяват интерес към движението, но пък са такива клюкарчета, всичко искат да виждат и изследват, а пък аз много обичам да им разказвам за света около тях и забелязвам, че като соча и с поглед нещо определено, те проявяват осъзнат интерес, към точно това нещо/много объркано май го обясних
/ Катеринке, дано Сави се стабилизира бързо и да не предава нищо на сестра си
За капките бих те посъветвала да капваш по 1 капка във всяка ноздричка, но ако не искаш да притесняваш докторката, питай утре аптекарката, тя също ще знае!За зъбчетата: при нас не съм сигурна дали е от зъбоникнене, но постоянно дъвчем бибероните на шишетата, плюнчим се много и хапем мама, където ни даде
За срещата: в 11ч сме на Ариана /ако не ми мине котка път/ само ще помоля, някой сигурен присъстващ, да ми драсне на ЛС gsm-а си, та ако закъснеем да ви открия. Днес ми се наложи да отида до Панчарево, и ако това ми отнемаше 20мин. миналата седмица, днес ми отне час и 10мин.
Добре че децата бяха спокойни и си спинкаха през цялото време...Освен всичко друго, успях и да се оплача в тоя пост, започнах го в 20ч. ама се заплеснах по Вип Денс-а
Голям смях с Васева, колко е изпростял народа... а пък аз се мислех за затъпяла 
Май е време да приключвам с писането за тая вечер, че се улях...
Пращам по
на всички юнски мами и по 3
за страхотните ни юнчета- големи бузанчовци, синеоки сърцеразбивачи, дългите и фини мадами с манекенски мерки и "клеопатровска" красота
Не мога да излезна от албумчетата, не се насищам само от снимките 
Спокойна, поспалива и по бебешки нежна нощ ви пожелавам!
Е, определено знае как да ме работи от малък, от ранна възраст си показва хитрината
И сега още спи, а аз се разсъних, простирайки дрешките му 
И Боян веднъж ми заспа, плачейки и ми беше смешен. А и изобщо на мен ми е много сладък, като направи ревливата физиономийка. А ако можеше да плаче безшумно, цена нямаше да има 


Втора сутрин в ранни зори ставам да го разнасям с възглавничката на корема, а тежииииииииииии. Така страхотно ме боли кръста вече и не мога да се наспивам. При нас са и колики и зъби. През деня е мир и любов, но вечер............. Добре, че татко му е в къщи да помага, но и той остава без ръце. А и с това постоянно спане при нас в леглото не смея да се завъртя. Ами той спи самостоятелно едва 4 часа, колкото му е и нощната пауза. На морето си отпочинах, а тука свят ми се завива вече.
А на същата дата, но месец след това видях двете чертички. Определено 12 е щастливо число за мен
Е, размърда се веднъж около 3:30 пийна няколко глътки чай и отново заспа. 
Е мерси, повече не стъпвам там, а който иска да си трови детето да отиде.
Вече почти не мога да го сложа в креватчето му, дано като спрат коликите, да се оправи и да спи там
Не ми тежи, но винаги чуждите ръце са добре дошли 
Леле, как минава времето...