Пих като бях болна даже и АБ
двойката е след първия месец до третия , а тройката е от 3-6 месец мисля беше . 
, чувствам се сигурна , защото както казах имам доста приятелки майчета и се съветвам с тях 


Аз Юли го държа седнал в мен от около 10-тина дни , той държи сам главичка и се обръща от три месеца и половина и мисля че е готов да е в нова поза вече
Като остане време, ще се върна да прочета.
Алексче в неделя се събуди с хъркащо и сополиво носле. Все си мислех, че няма да ми се случи да ми е болно детенцето, ама няма такива филми - изпитах какво е да си мама и да виждаш рожбицата ти да се мъчи. Върнах се назад да мисля дали не съм го простудила или не съм го предпазила аз, ама освен главоболие, друго не постигнах с това мислене. Обвинявах се как съм могла да го допусна, но в крайна сметка проявих благоразумие да си дам сметка, че не мога да го защитя и предпазя от всичко и някои неща просто се случват ... Капнах му кърма, после купихме Стеримар и аспиратор за нослето и засега си караме така. Няма температура, не му хъркат гърдите - само тази хремичка е. През деня си диша съвсем нормално през цялото време, сутрин повечко се сополиви. Утре ще видя как е и може след обед да го заведа при педиатърката му (че сутринта има консултации). Татко му също се разболя снощи (а като цяло е много здрав и кален), а днес и мен ме боли гърло и се опитва да ме хване хрема.
Засега съм на Цитросепт, дано не зазлеят нещата. Ама и то какво време е - големи температурни амплитуди, вятър подухва ...
Утре си заминават на Варна за да се лекуват. На мен обаче антибиотика не ми помогна, продължавам да съм с болки! В петък отивам да ми вземат натривка и да се опитат да изолират бактерията, която най-вероятно е пак някакъв стафилокок. И накрая Георги е с двоен холестерол и от 30 дена е на лекарства, в петък и той ще ходи на изследвания за да се види дали е спаднал.
Важното е да продължаваме напред, иначе все някак ще се справим! 


/, ще се присъединим с удоволствие. 



. Нощем кърти здраво... повече от 2 месеца е така, да не кажа и 3
. Страхотен усмивко ми е и още не вярвам, че е брат на барт си, дете на майка си и т.н. Дано остане толкова спокоен и кротък и след годинката.
(Сега забелязах, че малкото Муцунище и моят Мишо са родени на една и съща дата)
И много се радвам, че Андреа е понесла добре Пентаксима, предният път беше тежко, доколкото си спомням.
Колко неща са ти се струпали на главата! Ти си герой, че продължаваш да се усмихваш и имаш сили да се чувстваш "нормално". От сърце ти желая много скоро в къщата ви да остане само смехът, а стафилококите и всякакви притеснения да са надалеч завинаги!
/, колко "големи" са родителите му.
, т.е. изпълнили са "планът" си за растеж през първите три месеца и не отстъпват на едрите бебоци в товаотношение.Препоръчани теми