Юнското юначе вече стана първолаче- в яслата се забавлява и за мама хич не плаче

Много ми харесват дискусиите, макар  и да придобиват от време  на време по-зядлив привкус.
Така темата живва. А и винаги човек може да извлече нещо полезно за себе си...

България е моята родина завинаги, но я чувствам, като мащеха в последните  години  и  бих я напуснала макар и с болка,но пък ще бъде за добро.........Иначе не се оплаквам от стандарта си на живот чак толкова, но е далеч от това което заслужавам колкото и нескромно да звучи......Мръсно е и то мнооого, няма какво да го замазваме и увъртаме и аз съм ходила по света къде ли не . Живея в центъра и е ужасно, в центъра на Рим например с милиони туристи е по-чисто .....тук просто е една кочина.
Вери, и аз разсъждавах за пренаселената с придошли от всяка точка на бг хора,но това не е причина за мръсотията и "селянията". Давам един пример: леля ми живее на Раковска до НДК . В кооперацията са само кореняци софиянци а такава простотия като там никъде другаде не съм виждала : съседите от горните етажи си изхвърлят  боклука директно през терасата в задния двор. веднъж както си стоя и блея и отгоре пльок една тава с люспи от токущо почистената рибка     

От една седмица имаме проблем, Хрис не иска да яде храната от кухнята а само попарата и домашни кремчета разни. Случвало ли ви се е подобно нещо и как сте се справили?

Лека нощ 

гале, и работата им е много стресова освен всичко останало
иначе ти ще го мислиш дали и кога ще се върне, ако ще и 15к заплата да взема  
но е факт, че има деца с джобни за месеца колкото на майка ми и на мъжа ти заплатата...

ири, при теди откакто започнаха да се редят едни кучешки зъби и кътници яде колкото да се каже, че е ял... като врабче..

Мимче, Йо е много колоритна и темперамента. Личи си, че е наполовина латина  Много обичам да гледам клипчетата и снимките й 

Оф, с тая емиграция  Аз не бих емигрирала, защото тук е семейството ми. Не мога да живея без тях, имаме много силна връзка и прекалено много ги обичам, за да си позволя лукса да не ги виждам. Когато човек се жени за чужденец вече положението според мен е по-различно. Тогава някак си се настройваш, че ще си далеч от близките си и се примиряваш. Поне аз така си мисля, да кажат момичетата в подобна ситуация. Ще кажете, че съм егоист и мисля само за себе си, а не за детето си като не емигрирам и не му осигуря по-добър и спокоен живот/ако мога де, щото не всеки емигрант си живее добре/. Но аз знам, че щом аз  съм нещастна и тъжна някъде там далече и то няма да е щастливо и доволно. Разбира се не всички хора са устроени като мен/като под мен визирам и половинката си, защото сме на едно мнение по въпроса/. Други ще се чувстват по-щастливи и спокойни някъде на друго място, с други порядки и закони, въпреки че са далеч от семейство и приятели.

Темата бая се оживи, набързо я преполовихме 

Хайде лека нощ от мен, цункайте си мъжлетата и дечицата. Да се наслаждаваме на това, което имаме сега в този момент  защото нали знаете, че най-хубавия ден е днешния 


И леко философски ще го раздам, по късни доби 

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .

Майка Тереза

 

Последно по темата да вметна, че точно аз бях човекът, който направи единственият по рода си интернет сайт посветен на БЪЛГАРСКИЯТ национален отбор по футбол. И ако си мислите, че съм го направила просто защото много обичам да гледам футбол - ще сбъркате. Направих го заради любовта ми към Родината! 
Пояснявам, защото оставам с впечатление, че някои не са разбрали добре позицията ми относно България. 

Хайде, ето ви сега един забавен сценарий за близкото бъдещето на родната ни страна    :

България - 2011 г.
Лека и спокойна нощ на всички доволни и недоволни! 

Вери, Галче, Мимче -браво на вашите дечица; значи и аз обяснявах и подскачах и се свивах от болка и слагах пръст м/у зъбките, и казвах НЕ и заканитено махах с пръст...и накрая като не се получи започнахме с отбиване...ами тя Мирела  след като се нахранеше и си ме стискаше силно със зъбки и не пускаше полузаспала, а ако се дръпнех-рев и така до безкрай....но още веднъж браво!!!

Аз съм за варианта където ти е добре -там се устрой и живей със семейството си. Аз не бих го направила, защото не мога да живея далече без близките и приятелите си. Бих пътувала по света, ако имам възможност не бих пропуснала, но ще си остана тук, колкото и да е мръсно и неуредено.. и  знам че тука си тежа на мястото! Била съм в Англия -около 6 месеца, в Румъния, чувала съм разкази на мои приятели как е по света, разглеждала съм техни снимки от много страни  -красиви безспорно...във нвсяка една страна има красиви места; дори една пустиня може да е красива...но на мен си ми харесва тук Но по-интересното за мен беше, че те се върнаха след дълги пътувания/работеха на пасажерски кораби като Мимченце, нали / и останаха тук; наработиха се, поразгледаха, събраха парички и направиха свой бизнес тук в България!!!
 Не искам изобщо да упреквам тези, които биха искали да емигрират, всеки прави това, което смята за най-добре и следва своите убеждения; успех и на Мари- намери най-удачния за теб и твоето семейство вариант ))

Лека нощ от нас!!!

Ири, и Йойо така от преди седмица-две. Как се справихме ли? Ами спрях кухнята. Сега е само на домашно. Пак не си изяжда целите порции, но поне яде повече отколкото преди.

Мари, този разказ ми прилича на сценарий на фантастичен филм.

Миона, правилно си запомнила за корабите. Да ти кажа незнам какъв щеше да бъде животът ми, ако не бях срещнала мъжа си там. А и не искам да знам. Радвам се само, че го срещнах навреме, преди да инвестирам спестяванията си тук. И точно защото съм пътувала и видяла как е, затова не мога да се примиря с тази действителност. Не съм някакво студенокръвно, и аз имам семейство тук и много ще ми липсват, но не искам да живея по този начин и не искам децата ми да живеят така. Човек е много адаптивно същество, та се надявам, че бързо ще свикна с живота на ново място. Вълнуващо е, да ви кажа, все едно пак се раждаш и започваш отначало. На моменти точно така се чувствам.

Хайде, лека, стига толкова за днес!

Ох, не знам, Ири. На мен ми е много мъчно за онази София, която помня. Даже последните 3 години преди да заминем ми беше много добре, че не живея там. Хич не ми липсваше.

 Да кажа и  аз     домът  е  там  където  е  сърцето    нищо  няма  да  се  оправи  в  милата  ни  държава  ,ако  хората  не  желаят  да  го  променят, но  това  вече  е  съвсем  друга  тема...

Не успявам  да  приспя  Зара   от  3  вечери  преди  девет,  така  се  заигравя  със  сянката  си  на  стената  че  даже  и  фигурки  си  прави (как  пиленцето  трака  с  клюн,как  кученцето  казва  бау  бау   ,  бе  скоро  ще  се  чувствам  съвсем  като  на  село  )

И  само  още  да  споделя  че  отново  ме  гони  безсъние, не  мога  да  се  нарадвам  на  детенцето  си   като  я  гледам  как  хубаво  си  спинка,  много  съм  щастлива   ,пожелавам  го  на  всеки

Мимче  ще  подновим  и  нашата  снимка  ,само  да  намеря  малко  време  да  избера  някоя  по  добра  че  нещо  не  намирам  време  

 

само да се включа за кухнята - Иринкула, Дамян преди ядеше като невидял и даже не му стигаше, от около месец, особено последните 2 седмици,супите изобщо не ги близва, яденето - горе-долу, десертът почти го изяжда. Направо и аз в чудо съм се видяла. Иска само от нашата храна да яде. Как ли не го молих, карах се, но види ли купичката и казва "не".

Добро утро 

Ири, и ние сме спрели кухнята за сега. Първо ми е далече, а скоро си правих операция на вените и ми е трудно да излизам по няколко пъти на ден с количката. Второ -  Жорко ядеше само второто. Супите и кремчетата изобщо не ги иска. Та сега сме на домашна кухня. Давам му от нашата храна, но не слагам почти никаква сол и подправки.

вери, и на мен софия не ми липсва, тук сме на едно мнение, като да не повярваш  
като ми долипсва или дотрябва нещо, което тук го няма, се качваме на колата и за един час сме там

мим, много ясно, че ще се адаптиращ бързо, ти си хамелеонче пък и ние сме тук да помагаме с интернет средства    

Мимченце  
Моите приятели може би се върнаха, защото не успяха да открият щастието си там!!!А имаше един период , в който и аз можех да замина с тях, но избрах да остана с мъжа на живота ми тук ))...иначе не ми се мисли какво щеше да стане ....

И аз ще изпратя нова снимка на Мирелка Благодаря за усилията, които полагаш нашата първа страничка да грее!!!

Мирелка си похапва всичко от кухнята, затова не смятам да я спирам засега, готвя й само събота и недвля; е и ние имахме един период, в който аз се тъпчех с кремовете , но сега омита бурканите набързо....

 
Мая - Зара си е намерила много приятни занимания )))

И аз точно толкова вълнуващо и прераждащо бих се чувствала! 

Хубав дееееен! 

П.С. Я спецовете, по-запознатите или с повече опит мами тук да кажат трябва или не трябва да се притеснявам за следното нещо - в последните 2-3 акита на Дея забелязвам едни такива мънички чернички като малки накъсани черни кончЕта. Що за чудо може да е това? Имате ли някаква идея? Последните 2-3 дни е хапвала банан, може ли да е от това? Или да тичам при педиатърката с един наакан памперс под ръка? 

чак спец не съм, но според мен е от бананите, и при теди все така става
много лесно можеш да разбереш - спираш бананите за 2 дни и ще стане ясно


а пък ние в чужбина не сме се местили и чак като ново начало не го чувствам, но всеки път като се пренасяме из бг ми е развълнувано също

Toni -ами с две деца и багажи не знам колко чанти и купон в превозното средство/каквото и да е /през целия път - няма начин да не се чувстваме така ))) Ние ходихме да видим моята баба/живее в по-малко градче близо до Б-с/ ами то си беше цяло приключение, а там събрахме цялата махала с викове и рев  

Мимченце -имаш поща

Мари - досега не съм обръщала внимание, изчакай както те е посъветвала Тони