Да не те отчайвам,ама Бойко също първите дни сякаш не разбираше ,какво точно става и не плачеше толкова,само ,като го оставяхме,а сега още от вкъщи реве и изобщо не иска да тръгне в посока,към детската градина.Минавам по кви ли не улици за да стигнем,но идва момент в който се усеща и пак рев и дърпане.Аз започнах да го водя с количката,защото без това имах проблеми и пиех хапчета за задържане на плода,но все още е пълна трагедия ходенето.Детелини е права-методите им на оставяне по точно "изтръгване" са брутални,това изобщо даже не е методично,психясват децата.Нямам думи.detelini ,не знам,аз съм в 4-тия ,а корема ми вече е голям.
Иначе не съм качила много 1-2кг.Моят мъж също е на танкери, но от "гадните"
Обикалят от Китай, Арабските емирства до къде ли не и никъде не слизат.Много трудно така , но за сега няма друг начин. 
След малко отивам да си взема детето и като се сетя, че утре ще се повтори всичко от тази сутрин и ми прилошава.
Вечер, когато баба му го взима, той я отпраща да си ходи, че още му се играе. Не е плакал нито един ден, нито една минута...
а корема тъкмо се беше прибрал, отне ми 2 години 
то ясно че 53 няма да стана пак

. Госпожите са добри и печени и винаги посрещат с усмивка, раздават им награди като стимул, че са слушали. Наша Елена даже започна и да яде от време на време