"Наш'те ДЕКЕМВРИйчета са вече малки ученичета!"

еййй Миме,ще има двама разбойковци 

Мимак браво, доста мъже ще си имаш в къщи

Мимак -  да е живо и здраво пък каквото е ...
аз си чакам подарък за Коледа пък да видим  дано се получи.

Привет и от нас

В събота ще празнуваме рождения ден на Ели ето в това клубче:
http://www.funnybg.com/

Ще споделя как е минало и ако всичко е ок може да си направим и нашето тържество там. Детския кът е доста голям, минимума деца трябва да са 10, а ние със сигурност ще сме повечко. Имам и офертата, ще пиша пак


 

Мерси! Ама дано не е разбойко ,като батко си!

Е, и много кротък да не е! Само да са здрави, пък щуротията се "надраствала"...казват.
Я, да внеса Коледното настроение в темата.Ние вече сме с украсена къща-елхички, лампички, светлинки всякакви...супер е!Повдига настроението.
Заповядайте!За деня за борбата със СПИН.

Мими,честито и дупе да ти е яко!

Диде,това е нашия най любим клуб с Понтес.Знам,че ще си изкарате супер.Всеки път Лори си тръгва доволна и щастлива.В галерията на това клубче,я има Лори на едно парти.

За нас какво да кажа: поредното боледуване,стомашен вирус и дежурните сополки с дразнеща кашлица.Лори досега не беше боледувала толкова,колкото тази година,този есенно-зимен период.Утре ще дава секрет за микробиология.Ще я водим и на УНГ за трета сливица.Имам чувството,че като забуха си имам едно Дарвейдърче...
Рибките според мен са готино нещо.С радост бих гледала и бих се грижила пак за тях.Само че,този път в малък аквариум.Като дете имахме 90 л.Аквариум пълен с много риби.Започнахме ремонт на сестра ми за бала и трябвше да ги оставим при друг гледач на риби за извесно време. Един ден звънна и каза,че всички риби са умрели.Много плакахме.Но пак имам мерак за гледане.
Имахме и аквариум за бременни рибки.Той беше разделен на две от една преграда с малки дупчици.Така малките бягаха от мама и се спасяваха.....

За подарък от дядо Коледа сме избрали къщичката на Снежанка с джуджетата от ТВ рекламата.
Но за РД ще мислим като посетим Джъмбо.Бебета,кучета и лунни пясъци съм забранила на възрастните да купуват.А също и плюшени играчки,само ги прибирам в гардероба в чували.

На 12- ти ще водя Лори на куклен театър на "Коледен Карнавал" в салона на Я.Сакъзов.Който иска,нека заповяда...  

Момичета, да ви се оплача  днес, като се върнахме заварих един умрял женски хелер. Тъжно ми стана.
не съм казала на Владко и не мисля да му казвам.
Сега съм в чуденка какво му е станало. Имат си всичко, ноооооо голям тормоз от страна на Владко , сигурно е от стрес 
Та така ние пак кашляме и утре сутрин пак на лекар, направо сме абонирани за там.

И ние сме малко болнички и за да си върна доброто настроение, пък и предвид настоящите празници си копирах едни писания отпреди горе долу година - пускам ги тук, да понатрупате опит на мой гръб Пък и дет се вика - не питай старило а патило ( в моя случай и двете важат )

Здравейте, знам че обещах да пиша за друго, обаче от вчера водя война с музата ми – аз дърпам наляво, тя- надясно, не можем да се разберем. Та накрая се помирих – да става нейното, пък дано после ме остави на мира... Та, тя искаше да пиша за романтиката (или по скоро липсата на такава в нашето семейство). В смисъл не, че не искаме романтика – много искаме даже, обаче по причини, които ще разкрия по долу, е персона нон грата в нашия дом. Ще разкажа само по зрелищните случки, защото опити сме правили много - като се надявам да хвърлят светлина, върху историята която ще последва...
Първия ни опит беше още като нови, новенички гаджета. След един купон – спим у тях, обаче човека се събудил рано, рано и решил да ми подскаже своите чувства – как, как с една роза на възглавницата! Спя си аз и чувам, че някой ме вика тихичко – обръщам усмихнато лице към възлюбения и правя извънредно сполучлив опит да си извадя дясното око. На това място романтиката предаде богу дух, както и (почти) връзката ни. Бях доста сигурна, че не желая да се обвързвам емоционално с човек, който от обич (както твърдеше) час по час ще ми вади очите! Втория трагичен опит – на пикник. В един прекрасен слънчев ден,натоварени със сандвичи и вкуснотии- отиваме на пикник в планината. Разхождаме се каквото се разхождаме и сядаме да похапнем/подремнем на малка полянка. Вадя аз вкуснотиите, а той ще отговаря за виното...обаче сме забравили тирбушона! Нищо- той като истински мъж можел да я отвори и в дърво. Аз нещо не съм много сигурна че е редно, ама той ме убеждава – как едва ли не от най ранно детство само така и никак другак е отварял милиарди вина... Подлага някаква дреха и начева борбата, обаче- дали само е слушал за този метод, дали не уцели правилния ъгъл – дъното на бутилката се разби в дървото и шишето поряза и двете му ръце... Незабавно изпаднах в шок, гарниран с тиха хистерия и скоропостижно потеглихме към болницата! Е, първо трябваше да се доберем до колата на баща му, която бяхме взели „назаем”, а след като зашиха героичните му рани (слава Богу – нищо сериозно) – се наложи да почистя милиметър, по милиметър возилото, щото да не се разкрие заема... За да приключа с кървавите романтики ще разкажа и за екскурзията в Португалия. Отиваме ние – млади и щастливи на романтична екскурзия...Настаняваме се в страхотен хотел навсякъде цветя в краката ни океана... Привечер отиваме на разходка по плажа, а там едни големи миди, едни извити  раковини – красота неземна . Та събираме ние спомени от плажа докато пада мрака. Аз съм се издокарала в една ефирна дълга пола, която вятъра развява около краката ми (по точно развяваше в представите, щото тя се намокри още първата минута и гадно шляпаше и се лепеше по прасците ми, естествено с голямо количество мокър пясък между плата и кожата, което само усилваше неприятното усещане! Друг е въпроса, че полата беше на ластик и при всяка крачка, залепналото долу я смъкваше от кръста ми). Та така с една ръка на кръста (заради полата), друга стискаща безценните находки и „щастлива” усмивка на лице, ходя по плажа (леко като патица, ама се надявам в мрака да не се вижда)– коя съм аз, да съсипвам момента с простотии? Съпругът ми щастлив и сух (предвидливо ходеше по сухия пясък, хитреца) ме приканва да се надбягваме до хотела. Аз може и мъртва да съм, ама честа си не давам – хуквам като млада кобилка! ...Пробягах близо 5 метра – тогава настъпих раковината... С гадно хрущене, рожбата на морето се натроши на милиони седефени частици  и подло ме промуши с шип в меката част на ходилото! Нищо сериозно – рана като рана, ама остатъка от почивката прекарах на балкона на хотела...Та, там беше и следващата романтична вечер... Поради травмата седим в хотела и се чудим какво да измислим. Решаваме да си направим гала вечеря – той с морски дарове, аз със сирена и други вкусоти. Морски дарове не обичам заради вида им – крайно гнуслива съм и не мога да допусна, че нещо с мустаци, пипала и облещени очи (скариди) ще влезе в устата ми, същото важи за октоподите (които ми приличат на извънземни и факта че имали мозък,  никак не допринесе да ги заобичам повече)... Донасят ни вечерята, моето си е плато със сирене – както си го представях, неговото съдържа и екзотичното ястие стриди – наглед обикновени миди, ама се ядели ... живи или поне така твърди келнера! Аз разбира се възмутено отказах да ги погледна даже, щото той настояваше, че се виждало как шават .... бляк! Та превъзнася се моя възлюбен – каква прелест, каква вкусота – аз обаче, неща да имам нещо общо с тая лиготия (така си ги представях – лигави, хлъзгави и ...мърдащи), убеждава ме не, та не – трябва да ги пробваш – не са живи – виж не мърдат. Аз не! Накрая вече почти на живот и смърт стана – да ги опитам, викам си – по дяволите, не стига че струват майка си и баща си, пък и щом вече не са живи...поне да видя какво е! Затварям очи и с вид на обречена на гилотиниране отварям уста – не искам да виждам как мърдат или не, не искам нищо от тях да видя! Отчаяно поемам въздух да опитам последен протест и заедно със кислорода вдишвам и ... точно онова което си представях, само че кисело (слага се лимон)!!! Гнусотията, разбира се отива в трахеята ми и от там малко ми се губи спомена – крещях, пищях и се опитвах да убия някого, който умираше от смях...
Последен ярък спомен от скоро – след ремонта сложихме вана. Ама понеже и банята не е много голяма, ваната също не е огромна – колкото полулегнал човек. Та след едни много тежък за мъжът ми ден, решавам да го изненадам с вана и ароматотерапия... Като се обади, че тръгва от офиса – пускам ваната и накачулвам покрай нея няколко съдчета със ароматни свещи – от тези чаените. Прибира се той, а аз му казвам – приготвила съм ти ваната да се разпуснеш... той много зарадван се съблича и тръгваме към банята да му гледам доволния фейс. Банята тъмна, свещичките блещукат и миришат- та знае ли се! Ваната пълна като за свой човек вдига пара... С доволна въздишка той се потапя внимателно във водата, която леко прелива – ама какво значение има, важното е моят любим да е добре! След бавното потапяне, следва изправяне до полу легнало положение – това е възможно ако се избуташ с крака от стената на ваната. Но рязкото движение предизвиква и обрат в движението на изтичащата вода, която повлича със себе си и съдчетата със свещи, които пък от своя страна се прекатурват и както са пълни с разтопен восък се изсипват върху появилият се от (не)морската пяна Афродит.В миг на мъж ми му пораснаха криле! Поне така изглеждаше в първия момент! След ужасния му крясък и показното по левитация – убеден, че нарочно съм му скроила номер и отхвърлящ  призивите ми да изпусна малко от водата и той да си продължи банята, пък и да не отиват зян свещите... Бях готова да ги сложа на други места – не до ваната... Заяви че вече се чувствал доста отпуснат и мерси, нямало нужда да изгори жив за да доказва, че не таи лоши чувства...
Това е нашият опит с романтиката, разбира се – имали сме и по добри дни, това беше просто да разберете липсата на подобни пориви у нас.

  ще ме спукаш среднощно,добре че найден хърка силно,да не се чува моето сумтене 

Аз искам да честитя 3-тия рожден ден на всички октомврийски и ноемврийски декемврийчета, както и на всички, родени на 1 декември! Да са живи и здрави!

Ние ще празнуваме в тесен семеен кръг - само баби и дядовци. Вече избрах тортата - еклерова на Лагуна с картинка от Снежанка, много я харесваме. За подарък мисля - в каталога на Хиполенд видях едно розово пиано със столче и микрофон. Тя много иска да свири на брат си на йониката, пък и все търси нещо за микрофон да пее "Мила моя мамо".

Пешеходке, за пореден път - невероятна си! 

Пешеходке, разби ме за 143125858 път!    И пак ще ти кажа - публикувай! Ти си Чудомир-а на нашето време. Стига скромност вече. Събирай ги поне в архив, децата може да излязат по-прозорливи от тебе.
Честито на всички малки рожденници!
Баба се е спряла на торта с Мечо Пух и на къщичка с горски животни. Мама и татко тихо ще смъркат пред скайпа.

Честит Рожден ден на всички Декемврийчета ,които празнуваха тези дни. .И ние вчера поръчахме тортата.Днес вече получи и първият си подарък от кака си-кола,която свети и свири.

Йеее купонджийския месец започна
Аз още не съм уточнила тортата на дребния - принципно аз ще я правя де, ама фурната не работи официално - мъж ми я поправи частично, но още чакаме официалния ремонт. Така че ще се ослушвам и за вашите торти - все още има възможности за промяна. Иначе и ние ще празнуваме в клуб тази година.
Подаръка също не е уточнен щото съм напазарувала както обикновено за няколко години напред. При всички случаи единия от подаръците е голяма влакова линия с влакчета. Другото което съм закупила са поредните строители - вече с по-малки елементи защото досегашните бяха по-едрички.

Пешеходке снощи щях да пиша ама не смогнах - голям смях му дръпнах на ваш гръб

Здравейте на всички ! Аз съм от тези дето редовно четат , информират се какво става с наборчетата ни  ама пуста все не пиша ! Много съм трудна в това да изразя писменно това , което мисля , чувствам и преживявам ! 

Нашият Рожден Ден беше на 30. ноември , но нали преди 3 години бях с термин 3.12 , та си останах заклета декемвриика !
Голямо въление беше ама май то си остана само за мен . Защото Анди се държа много различно от обичайното си поведение . Не си игра с нито едно от приятелчетата си , странеше от тях и се забавляваше по своему . Стоеше си до подаръците кротко , което не е типично за нея , разглеждаше си ги , а после започна да обикаля клубчето и да го изучава , сякаш и беше скучно ! Много тъпо ми стана , а пък толкова си говорехме с нея и тя чакаше с такова  нетърпение Рожденния си ден ! А пък накрая и беше сякаш скучно !

Сега на дневен ред ни е друго вълнение . Правим изследванията за детската градина и другата седмица вече живот и здраве трябва да тръгваме . Тук във Варна с тези ремонти на градини приема в първа група за много деца се отложи и сега ще тръгваме по никое време . Но да не се оплакавам , ами по - скоро да се радвам , че поне имаме градина ,  в която да ходим  !

Поздрави и целувки на всички дечица и техните родители !!! Този месец е празничен за всички пишещи в тази тема !
Тук сам сложила няколко снимки от Нашия Ден !!! http://www.facebook.com/#/photos.php?id=759906949