Непоканена на сватба на сестра

По-скоро в БГ се среща обратното - родителите "помагат" на задоменото дете както могат.

Сълза, много ще ти е трудно да се откъснеш от тях,но дано успееш. Като нямат пари за вноската(ако изобщо има такава),баща ти да спре да пие. Предполага се,че и пуши . Та да си ограничат разходит малко

 На това му се казва "крава да суче от телето"...Как се възпитава в един човек нагласата,че някой му е длъжен..Много е несправедливо и затова те боли.Дано превъзмогнеш обидата и живееш по-спокойно и в хармония със себе си.

Често се случва роднини да обвиняват някого, само защото той е по- добре финансово и емоционално от тях. Сестра ти се опитва да те наказва по някакъв начин. Приеми, че ти нямаш никаква вина, бъди себе си и се радвай на това, което си и което имаш, постъпвай с добри намерения винаги. Много нетактично и много жалко за отношението на сестра ти, говори много лошо за тях. Прочетох всичко и ще си позволя да ти кажа, че и ти имаш вина. Отношенията между хората се градят с години, те не са постъпвали тактично, но и ти не си осъзнавала ситуацията. Казваш, че ти е било трудно, но си се грижила за тях, сега, когато си добре финансово, те очакват още повече. Историята ти със сигурност не е единствена, ти имаш съвест и цениш семейните ценности, затова ще ти е трудно без семейството. Аз самата, бих предприела много неща, само и само да запазя цялостта на семейството- родители, братя, сестри, най- близките, както и тези на съпруга ми. Правя всичко с ясно съзнание, както компромиси, така и дистанциране, защото отношенията са крепки, но си заслужава да се запазят. Обмисли, изчакай и промени връзката си, отношенията с тези хора, защото няма как напълно да ги изключиш от живота си. Отдаването го правим преди всичко заради самите себе си, ние също позволяваме да сме използвани понякога и преценяваме границите, които да поставяме. Раздорът при вас се е получил от отказа за назначаване, случи се преди време и при нас с приятели, много близки, говорихме с мъжа ми, преценихме, че човекът вижда и иска само крайните резултати, но не осъзнава важността и трудността на позицията. Бяхме наказани, но съумяхме да запазим отношенията си. Високите сигурни доходи на едно семейство са много съществена част, но като цяло не могат да променят същността на човека. Имам пример и с назначаване.

След тази тема очаквам пак някой да ми каже, че не било вярно, че родителите делят децата си и обичат едното повече от другото  

Учудвам се как някои вадят генерални изводи за родителите визирайки изключенията.

Не госпожо не си деля децата, за ваше огромно разочарование.

Ето, че и ти вадиш генерален извод от твоя си частен пример. И малките си деца. Нека пораснат, нека си формират и проявят характерите, изпоженят, реализират в живота и тогава пак ще кажеш. Мисля, че "деленето" се проявява на този късен етап. И не винаги задължително е нелюбов към едното дете, а по-скоро засилена грижа и мисъл за другото. Дали защото е боледувало повече, дали защото се справя по-лошо с живота, не е случило на половинка и т.н. Може и по-мило и обичливо да е, може просто по-хитро и пресметливо, но майката го жали повече и волно или неволно ощетява другото. Аз поне така си го обяснявам. Пък дали съм права, ще си говорим пак след години

Ако визирате мен, вече съм дядо на внуче, така че не виждам къде да чакам още да пораснат децата ми. Дъщеря ми е на 22 години, а синът ми на 19 и нямам намерение да ги чакам да пораснат още, че да си променям отношението към тях.

Дядо Хаджи, някои хора наричат своевременното откликване на различните специфични нужди на децата "делене"...Криворазбрана справедливост, че трябва всичко да е ТОЧНО по равно, с линийка измерено до милиметър...

Защото са разнополови, затова няма делене. Прекалено са различни за да можеш да ги сравняваш и съпоставяш. Когато са от един пол винаги има сравняване. И в повечето случаи има различно отношение към децата. В някои случаи фрапиращо с любимец и "черна овца".

Господине, не знам защо вие се припознавате в това, което съм написала. Казах само, че деленето съществува, защото неотдавна тук имаше тема, в която упорито се твърдеше, че няма родители, които делят децата си. Или ако има такива те са много малко.

Ами не се припознавам, просто обърнах внимание, че говорите за всички родители, съдейки по подчертаната от мен дума във вашия цитат. Сега разбирам, че имало и изключения.

                       Има една стара поговорка-"Кръвта вода не става".
А аз казвам -"Има моменти,когато кръвта може да стане на вода".
Няма да навлизам в темата с  "подробности"  от личният ми житейски опит.Аз имам двама братя и две сестри,но от 10 год. поддържам връзка единственно с по-голямата си сестра.Другите,включая и "родителите" ,съм отсвирила тотално.Дълги години бях "телето",от което сучиха по всевъзможни начини,но откак махнах "пиявиците" от тялото си ,мога да кажа че  дишам свободно.
   Дълго време се чувствах "виновна" за проблемите на другите,от което страдаше моето семейство.А  на хората заради които се кахърях,изобщо не им пукаше.Защото смятаха че съм "Длъжна",това е цената на някой родители,които са  дарили живот.А ти си длъжен да "плащаш" по колкото и когато кажат ,докато си жив. Е ,аз казах  "Баста" и не съжалявам.
В момента цялото ми съществуване е насочено изцяло и единствено към моето семейство-това са моите деца и съпруг.
       Сълза-мисля че трябва да освободиш душата си.Изхвърли от себе си "вината",че живееш по-добре от роднините си.А пък и не си длъжна да делиш плодовете от вашия труд ,та бил той - сестра,братчед или родител.
Извинявам се ако поста ми звучи объркано,но и "емоциите" си казаха думата.Знам че не всички ще са съгласни смен,но ........хората сме различни,и имаме различни съдби.
Спокойна вечер от мен