
Да ви разправям какви емоции имахме днес. Към 2 през нощта ме събужда Васил на пожар. Ставам и в момента, в който излязох на коридора станах вир вода в краката. Съседите отгоре направили наводнение. Качвам се до тях, бутат водата към стълбището, ама се излива като водопад. Викам: има много вода у нас, а съседката: ми то и у нас има. В къши са мокри всички стаи, с изключение на тоалетната. В кухнята течеше вода от крушката на осветителното тяло. Повече от 1 час сме събирали вода. Днес палих парното и бях отворила всички врати и прозорци, ама не ще да съхне. Голямо чудо, голямо нещо.
Тази вечер пък на кварталното барче, където се събираме за по бира приятелски семейства, стана пиянски скандал. Един мъж, не от квартала, се напил и започна да се заяжда с всички подред. Един се хвана и стана тя каквато стана. Дойде такси, но каза, че тоя го знае и не го качи. Някой викнал линейка, ама и те са отказали да го вземат. Прибра го полицията. И тя го знаела.
Децата са по леглата, сядаме да вечеряме и по леглата, че едва си държа очите.

), тоест има пред себе си още една седмица. Викат я на мониторинг на всеки два дни, за наблюдение.
милото ми,там не ги гледат както у дома,иска още да си е на мама бебето,ама не може,сама ще се облича,съблича ,обува и оправя, на два пъти акахме до градинката докато идем,зор голям
а какъв ремонт тече там, всичко е разхвърляно и са все сборни групи,но трябва да го изтърпим после ще сме на чистичко всички




