True Blood (Истинска кръв) 2 част

Да може да се каже, че съм уморен от моето съществуване и не ме е страх от правосъдието на хората, защото аз сам ще раздам правосъдие за себе си и ще си отида с мир. Някой от мойте хора това биха го нарекли падение, унизение за един вампир да проявява слабост, но за съжаление е истина. Унищожавам се ден след ден, болката ме изгаря, но я притъпявам в името на една любов и заради моето дете Ерик.
Да, Ерик е мой син, той не го знае това.Но ще го узнае от теб. И аз съм горд с него и съм горд, че е толкова силен и се надявам да не скърби много за мен, все пак той е минал едва половината от живота си като вампир и има да изживее още много. Истината е, че Ерик е рожба на любовта между мен и Мина. Мина беше човек, но впоследствие се наложи да я превърна в вампир, за да може да роди моят син Ерик. Голям риск поехме, можеше и да не оцелее. Винаги ще го обичам. Надявам се да ми прости след като разбере коя е майка му и кой е самият той.. Любовта ми към Мина беше безкрайна и искрена, все още пазя спомена за онази изгаряща любов и все още помня чувствата ми към нея. Живях доста по – дълго отколкото трябваше на този свят, отдавна трябваше да съм при Мина. Но го направих останах заради Ерик. Мисля, че той е вече достатъчно голям и силен и може да се справи сам и да разбере истината за себе си и да преживее всичко това. Защото аз не мога да живея повече в този свят без Мина. Моята любов...моята принцеса Мина...
Ерик ...надявам се да намери същата силна и искрена любов. И напомни му още веднъж, че баща му винаги ще го обича.  Завинаги.
Но да ти разкажа за Мина. Познавам я от малка, спасих я от атаката на върколаците в едно градче много надалеч. Тя беше само на 5г. едно дете с кафяви очи и кафява коса и в розова рокличка. Но по някаква причина съдбата беше решила да и даде възможно най-лошата съдба на нейното семейство. Семейството и беше избито от върколаците, тя седеше в локва от кръв. Роклята й беше пропита от кръв, седеше и плачеше безшумно. Погледна ме...в очите й се изписа страх, отвращение и любов в същото време. Тя не осъзнаваше какво е станало, очакваше да я последва същата съдба.
Бях вампир от достатъчно дълго време, над 1000години вече, но все още понякога усещах милост и човещина неприсъщи за вампир. Приближих се до нея и й казах, че никой няма да я нарани повече, и че ще бъде в безопасност.
“Годрик, какво правиш? Няма ли да й изпиеш кръвта” – отвърна Марк един от вампирите от групата.
“Не, Марк. Та тя е само на 5 години. Млада е. “ – отвърна Годрик
“Не можеш да я вземеш”
“Мога и нямаш право да ми противоречиш. Шеф съм ти. Ти лично ще я заведеш в имението ми в Румъния и ще я оставиш на Изабел и изрично ти нареждам да я пазаиш от всичко и да не си посмял да я оставиш. Кажи на Изабел, никога да не споменава за мен, но аз ще съм и закрилник.”
“Да, шефе. Слушам. А ще я превърнем ли?
“Не!Забранявам! Тя ще бъде отгледана от хора!”
Годрик се наведе към момиченцето и я попита : Как се казваш?
Тя мълчеше. “Добре принцесо. Марк ще те отведе на безопасно място.”
Марк я взе в ръце и  я качи в колата. И се обърна към господаря си Годрик : “Това ли е всичко”
- Да, и без глупости.
Никога не съм вярвал, че това малко момиченце един ден ще стане прекрасна жена. Моята жена. И че ще ми роди такъв прекрасен син. Ако можех да предвидя отново съдбата си отново бих направил същото и бих спасил  момичето, дори и родителите й. След 15години в мрак и много кръв. Всякаква.  Положителна, отрицателна....
Реших да отида до Румъния, да посетя имението си, че в Бон Темпс ми беше омръзнало до болка. И пристигнах след няколко дни. Имението беше огромно и разбира се съвзем бях изключил за момичето Мина, което бях спасил преди няколко години. Посрещнаха ме слугите, за тях беше неочаквано. И понеже наближаваше изгревът, направо отидох да си легна  в ковчега в подземието на замъка. С никого почти не се срещнах. Дори с Изабел, тя беше изчезнала нанякъде, макар, че беше време да я превърна в вампирка. Измина един дълъг ден в сън, не го усетих даже.
Събудих се и се заразхождах из замъка в търсене на хладилника и малко свежа кръв, надявах се, че Изабела е заредила хладилника, защото иначе трябваше да излизам за на лов за някое животно или човек, нещо което не бях вкусвал от много време.Бях станал вегатарианец. Обърнах се и в тоя момент надуших адски сладка кръв направо ме изгаряше. И с скоростта на светлината стигнах до огромния хол. Бях пуснал вампирските си зъби...в момента в който прекрачих хола видях едно момиче с гръб към  мен свиреше на пиано...невероятно хубаво... Имаше толкова сладка кръв усещах мириса й ....косата й беше кестенява и вдигната нагоре и се очертаваше идеалният й врат. Можех само да я захапя и край. Но се сдържах, с много усилия. Прибрах вампирските си зъби и се приближих към момичето. Тя се обърна в този момент. Погледна ме уплашено. Нещо трепна в мен, какво беше незная.
-   Кой сте вие? – прошепна тя с най- сладкия си глас.
-   Аз съм собственика на имението. Казвам се Годрик.
-   Извинявайте сър. Не знаех. Изабел ми е казвала, но не съм Ви виждала. Простете.
-   Моля, наричай ме Годрик. И къде е Изабел.
-   Горе.Да я повикам ли?
-   Да. Благодаря ти.
Видях я как се затича да повика Изабел.
Изабел се появи на секундата. Дори имаше изненада в нейните очи.
-   Господарю Годрик, Вие сте тук. Не бях осведомена, че с те тук.
-   Да, знам. Изабел. Пристигнах сутринта преди изгрева и си легнах да спя направо. И нямаше време да те предупрежвадам. А кое е момичето.
-   Мина отиди си в стаята, моля те.
-   Добре Изабел – отвърна Мина.
Ето как било името й Мина...красиво име.
-   Годрик – каза Изабел.
-   Да
-   Наистина ли не си спомняш, че това е момичет, което спаси преди 15год. Тя разбира се не знее истината. Беше прекалено малка за да си спомня, а и не исках да й казвам.
В този момент си спомних малкото момиченце, кръвта и родителите й. А сега беше станала красива, умна жена  и секси. Наистина изкушаваща жена. И исках да е само моя и щях да я спечеля на всяка цена. А това, че съм вампир все някак ще й го обясня. Начини много.