Емичка, почивай мила. Като ти гледам седмиците настръхвам, че и моя хубостник беше решил баж по това време да излиза ама с много почивка и спокойствие удържахме до термин
да е жив и здрав и гордост за мама и тати 

Дано само да е по-бързичко 





крещи и вика, ако взема друго бебе. Не си дава играчките на други деца, дори от баща си ревнува понякога. Ако го види да ме прегръща и тя е в паяка веднага се дотътря и запо4ва ДА НИ ДЪРПА ИЛИ ДА НИ НАСТЪПВА С КОЛЕЛЕТАТА. Това нещо израства ли се?
/
Хвал- Хвал! 


Накрая доки прегледа малката и ни даде направление за носен секрет, понеже тази хрема и кашлица идва само 10 дни след предишната и тя се опасява да не би Ели да си върти някаква бактерия. Дано не е права
Изписа ни хомеопатия иначе, понеже гърлото е леко зачервено, а гърдичките са чисти: Осцилокопциум, Ангинхил, а за нослето Макситрол. Каза ми да спирам коларгола и в сряда пак сме на преглед.
А вчера, момичета татко й ми направи чуден подарък - изведе я на дълга разходка и аз си останах самичка у дома и така хубаво си починах. Полежах си, гледах малко ТВ, четох си последната книжка на Тери Пратчет и изобщо релакс
Накрая двамата се прибраха и ми носеха една голяма жълта роза. Кеффф. 

Това с тичането не го zнаех, респективно не съм го и правила преди. Само zнам, че дечица трябва да има. И по тоzи повод.. мислите ли, че все пак мога да го направя у нас, когато примерно сме си само ние? Или трябва да си има гости? като стигнем до там де...

Бъди здраво, чаровно и жизнено дете! На цялото семейство весел празник

Много съм объркана дали всичко, което правим е ОК. Първо той въобще не седи в коритцето, само прав се къпе, което усложнява упражнението
Някъде около 5-я месец се забели на половина и оттогава никакъв напредък
Не искам да насилвам нещата, но го мисля. Отделно майка ми постоянно ми надува главата, как при брат ми се наложило оперативно и било много болезнено - по-добре било да отидем на уролог
Засега я пускам покрай ушите си, но съм объркана, та вашите мнения са ми ценни 
И аз имах амбициозни намерения, които си останаха - НАМЕРЕНИЯ. Май по-лесното е съблазнително
Няма такава борба
- но това само през деня.
Дори и да не присъстваме не бих искала да ми връщаш нищо
Предварително така съм си решила 
Днес се навършва 1 година от изписването ни и последният път, в който видях и прегърнах баща си
Много ми е трудно да говоря за това, опитвам се да се правя на "мъжко" момиче и да не го показвам, но в последно време много мисля за това и много боли 
имаеш поткрепата ми,но само ти си знаеш колко ти е трудно.Можеш винаги да споделиш какво те мъчи,може би ще ти олекне по някакъв начин...
Освен това нета ми е от комшията, а ток почти нямам. Станал е фал някакъв с инсталацията. Дрехи за пране, пране за гладене, прахосмукачка не пусната. Реве ми се. Дребосъчка е бясна за три бебета поне (да ми е жива и здрава),куче в депресия. Имунизация на единия, имунизация на другия.
Май ще хвана гората. Поне ви се наревах, пък вие ако искате четете.
Флу, ти слагаш ли на Ели от нея?
НАй важното според мен е да си с хората, с които обичаш, пък ритуалите не са чак толкова важни 
Предполагам, че тичането с питката след това има същият умисъл
Диде, ти ще кажеш 
Алекс за втори път е с гъбички заради гадният памперс, а хич не иска да стои на гърнето. Не знам как да го приуча 


Само времето може да притъпи болката! Казвам го от опит (10 годишен).
дори умишлено се гушим с баща й, да видя как ще реагира - нищо - само гледа с интерес... все едно очаква някакво развитие на събитията 
Аз пък си спомням как все те чакахме да родиш, за да минем в другия отчетен форум при "Родени".
Нищо не е в сравнение с труда на Дидето, Шмати или Мончето за рождените дни на техните момчета! 
Когато концертите са един след друг в няколко поредни дни и има повече репетиции, няма как. Зависи и от това къде сме настанени. Обикновено все пак успяваме да видим по нещо.
Всъщност каквото съм видяла от света, се дължи единствено на тези пътувания. На няколко пъти сме успявали в рамките на подобни турнета да си организираме наши собствени мини-екскурзии- така видяхме Рим, Венеция, Флоренция, Болоня....
Дано пък домакините се сетят да ни организират нещо. 
По-скоро баткото и каката си съперничат за вниманието й.
Косьо умираше за Зорница, когато тя се роди. Не е имало ревност. Зорница също не е ревнувала от Галина, имаше само един кратък период, в който трябваше да се адаптира към новата ситуация, че вече не е най-малката у дома. Мисля, че тогава успях да й покажа, че появата на Галина не може по никакъв начин да повлияе на уникалната връзка и обич, която имаме помежду си. Сега особено с тръгването на училище тя започна да осъзнава, че всъщност се е издигнала в "йерархията" на семейството като по-голямата кака. 
Това е болка и липса, която не се забравя и не може да се компенсира, но с течение на времето дълбаенето с въпроси "защо" и "как" и " защо точно тогава" постепенно ще отмине и ще се научиш да живееш с мъката си. Ще пуснеш татко ти да си иде- това е изразът, който най-точно предава какво изпитах на петата годишнина от смъртта на майка ми. Тогава престанах да се вкопчвам в скръбта си и я приех. Това ми донесе успокоение. Дано с времето и ти да го намериш! 