Бихте ли се събрали с мъж на 50 г. ако сте на 24?

За детето си бих правила много по гадни работи от това да съм използвачка и окото ми няма да мигне.

Мила Радостина, пожелавам ти детенцето да се оправи.   

И аз!!! Без угризения и задръжки!!!

Бих.
Дори и по принцип ако всичко беше наред - т.е не ме притеснява възрастовата граница ако има взаимни чувства.

А в твоята ситуация - изобщо не бих го мислила..още повече ако някой се отнася така с мен..
От благодарност бих  и сама поискала..

Виж, Радостина, не задълбавай върху гадните постинги.
Ако можеш-опитай се да заживееш с човека. Понякога обичта и любовта не идват веднага.
ССФ е друга работа-тя пали чаршафите с един и същи мъж години наред, много го обича, не му изневерява и ЖАМЕ! - не го използва.
Реалността,обаче, често поднася друго.
Желая ти много сили.

Това исках и аз да кажа..
Ама тя е млада и  й е трудно да осъзнае, как точно това което описва е супер важна и много рядко срещано в всяка връзка (изключвам връзките на ССФ) 

Така е, Магарче, така е.

(ама как забелязвам, че с тебе имаме сходство в мисленето, дали е от поколението?)

Много трудна ситуация, ужасна направо...Поне физически да не ти беше неприятен, поне малко привличане да имаше...Не знам какво да ти кажа, честно. Освен, че наистина ако това е единственият начин да си лекуваш детето, май няма майка, която да те посъветва да не се възползваш

Че е от възрастта - ясно..ама и опитът ( за съжаление - горчивият) май си казва думата..

На твое място бих постъпила по същия начин, че даже бих заживяла с него,
Всички чакаме богатия принц на белия кон, ама дори и някой да го намери, пак не означава че любовта ще е до гроб...
Така че това е живота, това ти е поднесла съдбата и за мен НЕ СИ използвачка хич, мисля че всяка добра майка би постъпила по този начин..
Повръща ми се от отговорите, които те наричат използвачка, хората явно не мога да разберат какво е да ти е болно детето и на какво си способен заради него...
Може би трябва да си честна с него (а може би не, ако мислиш че ще изгубиш помощта му) и да му кажеш че засега не изпитваш силни чувства, но кой знае, за в бъдеще може и да го заобичаш ( съмнявам се защото щом писа тук, значи си чувствителна и все ще си мислиш" кво ще кажат хората"),
имам приятелка 31 годишна с приятел 56 годишен, ами щастливи са, хич не и пука кой какво ще каже за разликата в годините...

Подкрепям тази част от мнението.
Възрастта на човека даже е предимство - улегнал и разумен, едва ли ще те зареже, за да се вее някъде, което е по-вероятно с млад мъж.
Аз съм почти от неговото поколение, затова не мога сега да погледна с очите на младостта.
Все пак бих изпитвала огромна благодарност. Тази благодарност вероятно би ме накарала да изследвам чувствата си - кое ме отвращава ?
Възрастното тяло или липса на хигиена ...или какво? С какво е по-различен от другите мъже физически? (Ако проблемът е напр. лоши зъби или лош дъх - това се лекува, щом има 700 месечно за детето.) Каква ми е гаранцията, че само Аполоновци ще се подредят на вратата ми?
И бих се опитала да му отвърна поне с малко обич за качествата, които притежава.
Все пак не се ангажирам да дам такъв съвет на друга, защото всеки е различен.
Да, и на 24 всяка жена би искала небето да е в краката й, всички врати и възможности да са отворени пред нея - нормално и човешко.
На 24 аз хвърчах в небесата, макар и семейна с дете.
А може би цялото небе в твоя случай не върши работа, затова си получила един ангел в нестандартна опаковка?

Радостина, бих добавила още, че жената прави и дома, и мъжа.
Моят мъж в някои моменти от годината е по-добре облечен от мен, защото аз ( по негово настояване) имам решаваща дума за гардероба му. Така се е случвало, че неговите дрехи са подновени, а за моите - когато ми остане време... но намирам все пак.
Също аз съм търсила най-добрите и скъпи лекари и зъболекари за него - макар че живеем в неговия, а не в моя роден град. С една дума, цялата "секретарска" и организаторска работа по поддръжката на неговото здраве и външен вид са мои. За децата и мене също, разбира се.
После хората отстрани казват - блазе ти, такова хубаво семейство. Аз си мълча. И сега не бих писала, ако не съм с ник. Не е нужно да се изтъквам - каквото съм съградила, на това се радвам.
Домът също се гради от жена - парите са друго, но ако женското умение не го сгрее, за нищо не става. Една постна манджа да сготвиш и да я поднесеш с усмивка, да съхраниш спокойствието и уюта ... това го може предимно жената.
Обаче трябва и да има кой да го оцени.

Хмм, то безплатен обяд няма....но само се чудя на акъла на този човек, който е на достатъчно години....да плаща всичко и да не получава нищо.
Определено внимавай много...никой не си дава парите ей така, за този който клати гората. Да не се чудиш един ден какво и от къде ти е дошло.
На детето ти пожелавам да се възстанови максимално.
Но ти седни и помисли внимателно на колко години си, какво искаш от живота и как смяташ да го постигнеш.
Не разчитай вечно, че някой чичко на 50г ще те храни, без да те чука.

Радвам се, че си една от майките чийто дечица се оправят макар и с времето и бавно, и ДАНО пожелавам ти го от все сърце да имаш едно здраво усмихнато дете!

След това разяснение, аз не бих се поколебала да заживея с този човек и да опитам - може да се получи. Възрастта на е бариера и за хората какво ще кажат не мисли, хората не се грижат за детето ти и теб. Имаше една много изтъркана фраза- Не плащам данък обществено мнение! А детето ти ще има и семейство - явно този човек го обича като роден син - което е много, за мен лично това е много силен  факт. В днешно време онези нафукани мачовци нямат и 10 лв за кафе в джоба, а този човек иска да ти даде много неща....помисли. При това 3 години не са малко време да е край теб.
Може да му кажеш, че си готова да опитате да заживеете заедно, но да ти даде време за теб това е много голяма крачка и искаш да не те притиска за някои неща, просто да прояви още малко разбиране към теб. Явно имаш къде да живееш и винаги може да се върнеш обратно в своя дом, просто опитай може да се окаже, че това е принца за теб, а ти дори сега да не подозираш...и

 
Когато живееш с един човек не всичко е секс, има много други неща, с които ти ще може да покажеш уважението и благодарността си към него. И не на последно място няма да си сама, защото предполагам че с дете нямаш особенно много време за личен живот, а с мъж до себе си ще имаш с кои да споделяш тежките моменти и празничните вечери, няма да има нужда да звъниш винаги просто тои ще е до теб.






П.П. Извинявам се за отклонението, но може ли да не бъдете вулгарни в постовете си? Момичето достатъчно е раздвоено в мислите си, че да чува изрази за секса възможно най първични и вулгарни. На мен ми става кофти чак.

Дали си използвачка или не - не е моя работа да ти лепвам определения, а и, честно казано, слабо ме вънува това.
На друго нещо се възхищавам аз - че си признаваш открито, т.е. знаеш какво ти тежи, чувстваш го и не го криеш.
Не измисляш разни истории, за да махнеш чувството за вина...
И най-важното - напълно разбирам, че го правиш само, заради детенцето си, което говори само за изключителна воля...
Не смея да ти дам съвет - ти сама ще решиш какво е най-добро за вас с детето.
Но каквото и решение да вземеш, то ще е правилното, защото ще си го взела самата ти - а ти най-добре знаеш какво чувстваш и искаш.
Не разбирам негативните мнения.
Изключително много жени са използвачки и гледат да се докопат до някой с малко или много пари, не си го признават, обиждат се даже, когато ги наричат меркантилни... А много от тях нямат дори деца...