ЯНУАРЧЕТО се радва с мама от сърце, красавицата Айя вече е добре!

Говорих с Манана, която се е чула с Цвета - ако е казал Господ, Габи ще се прибере след няколко дни вкъщи с мама Цвета и ще гушне кака Миша! Каква по-добра новина?

Аз не съм в кондиция...почина любимия ми дядо... Този човек работи /журналист/ до 83г. /когато си счупи тазобедрена става за първи път/ и се наложи да прекрати. Никога няма да забравя как ми четеше всяка вечер приказки, той ми прочете "Чичо Томовата колиба" за първи път и ме научи на няколко свои истини "Човекът е човек,когато е на път" и "Направи добро и го хвърли в морето" са само две от тях. Много ми е тъжно. Не го казвам, да ми съчувствате, знам, че хората си отиват. Само исках да споделя.

Браво на малкият Габи! Герой ни е той! Много бих искала и аз да дойда утре, но се прибираме в София във вторник вечер. Ако в сряда планирате нещо ще се включа. Предайте на Цвета, че продължаваме да се молим за тях - да си тръгнат съвсем скоро здравички от болницата заедно. Днес ходихме до една много красива църква в Банско.

Клеми    

Klemy, няма какво да се каже, освен това, че той не е живял напразно, щом ти е дал частица от душата си!  

Джиндж, какво се случва с теб, мила? Добре ли е Давид? Днес, когато ми звънна, едва чувах дори собствените си мисли...  


По принцип аз обичам да пожелавам предимно късмет, когато има поводи. Все по-често връщам лентата и си давам сметка отново и отново как важността на късмета се потвърждава и сега, с Габи и Цвета... Лашкането беше по крайностите тези дни - от наивна надежда до пълно отчаяние. Добре, че дойде Ноеми за да ми даде сили в Шейново онзи петък, а в последствие и Сту поемаше по телефона отчаяните ни изблици... Но ето, че дори докторите, които не бяха оптимисти се справиха, стабилизираха го и чудото започна да се случва... Дълго ще изживяваме отново и отново този кошмар, но на мен лично това преживяване ми припомни кое е важно в живота и колко маловажни са повечето неща, за които хабим нерви, време и емоции! Не знам молитвите и енергиите на всички нас ли, късметът на Габи ли, съдбата на Цвета и Вики ли, но това дете се справи! Двата часа, докато го стабилизират за да тръгне с линейката за другата болница бяха за нас самият ад! За това лесно не се говори, а и Цвета скоро ще прочете всичко това - не ми се иска да визуализира и нашата драма, стига и това, което сама почувства! Но сега, когато детето диша, все по-често ме връхлита споменът и имах нужда да споделя с всички вас - вие съпреживяхте в голяма степен също. Разтърсващо беше да чуеш, че има готовност и за финансова подкрепа, ако това е начина да живее бебето на една от нас! Разтърсващо беше да знаеш колко много хора мислят и се молят за една от нас... И всичко това умножаваше ужаса и страха от възможния лош изход! Сякаш носиш отговорност пред цялото човечество! Не знам как стана така, че положението изглеждаше безнадеждно за докторите, но е по-важно, че това се промени! Късмет е имало това дете, нека си го има цял живот!

Айде, изсипах се!

Ив, 

   Ивонска......Без думи....С най-добри чувства!!!!

Ив пак успя да ни разтърсиш и да изкажеш по най-добрия начин какво е чувствала всяка от нас 
Клеми не ща да те успокоявам, но той ще е част от всеки твой ден, в който ще се сещаш поне за една истина от живота, на която те е научил. И тогава ще чувстваш, че е до вас и с вас и това е най-хубавото от всичко, че дори и тленни, в мислите ни любимите хора всъщност са безсмъртни 
Утре, ако ми остане време и нерви ще ви разказвам за нашите премеждия в детската ясла, свързани с отношението към децата ни. Саше права беше, че поради ръста им, всъщност забравят, че все още са бебета 
И да се изсипа - след като цяла седмица ги държах разделени двамата, за да не се разболее Веско от днес е с ужасна хрема и температура. Просто две дечица са си ходили болни на ясла 

  Клеми,разбирам чувствата ти.
  Преди 3 години и половина е напуснала този свят моята любима баба.Първо време изобщо не исках да го споделям с някой извън семейството.Толкова ми беше жал за нея,че ми се струваше,че всякакви :"съжалявам,съчувствам" (от не толкова близки хора) само ще опетнят сбогуването ми с нейния светъл образ.

  Нека на душата на твоя Дядо й е леко и свободно там,където е отишла!
  А Манана е казала много хубаво:

  Не знам,дали ще успея да дойда утре към 10 в Шейново,че с тоя крив градски транспорт от Цариградски,сигурно трябва още сега да тръгна.
  Както и да е,обмислям каква изненада да направя за изписването на Цвета.....

  Манана,не знам,какво ще пишеш утре за яслата на Веско.....
  Днес една приятелка ми сподели за своя син,който е с 1 месец по-малък от нашите.Едно супер кротко,прекрасно,много интелигентно момченце!Откакто е тръгнал на ясла,е станал страхотно агресивен.Бие всички по ред:деца,възпитателките.Вика,съпротивлява се за всичко....."Не мога да го позная",-казва приятелката.
  Покрай нея се сетих и за промяната при Веско.И,честно казано, не знам,какво да очаквам и от моя Алекс....
  Явно за някои дечица яслата/ ДГ се оказва много стресираща.Но как да се справяме с това?
  Дано по-бързо се справите и с болестта.

Клемс, голямо гуш от мен за теб! Ива е права - човекът не е живял напразно и ще продължи още дълго да е сред хората, които го обичат и които са почерпили по нещо от него. Поплачи си, разбирам те! И мир на праха му.

Иве, аз пак съм без думи и просълзена. До сега не го казвах, но и аз съм сред всички други, които в тези дни изказват благодарността си, че познават хора като теб, като Сту и Ноеми, като всички момичета в темата.

Утре не ме бройте, че Симона ми кашля и не искам да рискувам и най-малкия шанс да лепна нещо на Цвета. Ще се включа виртуално по телефона.

Аз не пиша редовно, но всеки ден откакто се е родило моето момченце съм тук и четейки ви, не ви чувствам непознати.

Много често ме е радвало, че има все още хора с истински сърца каквито сте вие, мамите на малките ни (вече големи) януарчета!

А това, което стана с Цвета и малкия Габи е нещо толкова истинско и красиво.      

Ива, и мен просълзиха твоите думи, но още повече енергията и силата ти от онзи ден. И всички други, които приехте случващото се като свое! 

А новините за Габи са страхотни! Чудесен малък борбен мъж е той!  Цвета, нека вече всичко лошо е зад гърба ви!. Съвсем скоро ти ще гушнеш любимото си семейство и от сърце ти пожелавам най-голямото щастие да бъде винаги с вас!  

Макар и да не се познаваме лично, предайте днес на Цвета много силни прегръдки от мен и Симеон!

За Клеми-  пази спомена за своя любим Дядо, в сърцето ти той ще бъде винаги с теб!

Добро утро 

Иве ти си силна жена 
Клеми съжалявам за дядо ти 

Много съм щастлива, защото Емито за два дни се научи да пишка на гърнето и тоалетната. Сама си казва 
Слагам и памперс само като спи следобед и вечер. Чудя се обаче кога и как да и ги махна. Някакви съвети как да постъпя.

Много се радвам за малкия Габи  Поздрави на Цвета и голямо гуш на бебчо 

Доби, някъде четох, че е най-добре да се махнат когато се събужда суха поне 3 седмици... Аз следобедния отдавна съм го махнала, но на нощния не му се вижда времето - много течности пие вечер и през ноща и първо трябва тях да огранича...

Значи да не бързам 
Днешният памперс беше почти празен. Да е пишкала най много един път през вечерта. 

  Dobito,браво на Еми за тоалетната!
  За съжаление не мога да ти да съвет за махането на памперс.Алекс сам си го махна преди половин година,после сам си го искаше.....Сега е без памперс,но с променлив успех.
  Постъпвай,както усетиш за правилно.А,както гледам, Еми прекрасно сама те насочва.

  Момичета,ако имате какво да кажете по тази тема,бих се радвала да се включите.
  Става въпрос за насъщните ДГ проблеми.