Как го реших - забелязах, че когато говоря, обяснявам по хиляда пъти просто му задържам вниманието върху това, което се случва. Спрях временно с разговорите, отмествам ръката, опитвам се веднага да намеря някакво друго интересно занимание. В книгите, които чета вкарвам някакви мои си реплики, например чета за Франклин - Франклин можеше да завързва връзките на обувките си, да брои до пет и после... той имаше приятели, защото умееше да споделя играчките си, .. веднъж мама Костенурка дълго плака от обида и огорчение, когато и беше посегнал само, защото тя искаше да го защити от опасност ... и т.н Моето дете много се влияе от книги, а и хубавото е, че ги слуша, когато е спокоен т.е не е в момента на истерията, когато всъщност според мен децата нищо не чуват.
От няколко дни ... уж тръгва да посяга, но се спира сам.
Не приемам наказанието като начин за справяне - то унижава детето, кара го да се страхува и по никакъв начин не решава проблема.
Същите неща писах и в темата за наказанията на по-малките, но ми се искаше да споделя и тук.