Практикуващи педагогическо захранване (част 7)

skrech така ще опитам , с подходящите за възрастта храни

Запис засега, защото още нищо не практикувам, а и честно казано сега сядам да прочета повече за ПЗ. Работата е там, че бебето ме принуждава, на мен не ми харесва това захранване, но като не желае да яде каши и пюрета, аз много ясно, не мога да го карам.
Но иначе всички признаци на готовност проявява - особено като види, че пия вода от чаша, съвсем умело ми я взима от ръцете и се опитва да отпива. Освен това от нашата храна не отказва като му дам една-две трохи.
Притеснявам се не за друго, а защото не ям достатъчно често и разнообразно. Например сутрин винаги закусвам овес с кисело мляко, после обяд и вечеря - общо 3 пъти на ден. И то 3 пъти заради кърменето, преди не закусвах. Освен това сега е такъв сезон, че почти всичко се яде сурово - как да дам на бебето краставица, домат или ягода? Даже в малка доза ми се струва, че ще се задави, а аз изпитвам ужас от задавяне. Просто не знам как ще ни потръгне... досега е опитвал хляб, сирене и пъпеш. От бебешките храни безуспешно пробвах да дам картофено пюре, оризова каша и тиква. А и още е с колики...

Защо не пробваш, за да разбереш  ? Отчупи едно парченце краставичка(колкото главата на карфица) и му я сложи в устата. Не на върха на езика, за да не изплюе, но и не прекалено навътре. Може между бузата и венеца. Стой, гледай и се забавлявай   . Обичайно децата дълго премятат храната из устата и накрая гълтат или плюят. Ако все пак се задави - обръща се на обратно с главата и се потупва леко между плещите. Може да бръкнеш и да пробваш да извадиш парчето, но аз лично не смеех да бърка, че да не взема да попреча нещо. Бърках само когато е отхапал сам много голямо парче. Децата не са застраховани от задавяне, като това по-често се случва с пасирани храни, от колкото с парчета, защото парчетата могат да се контролират с език, а кашата се разтича навсякъде.

Янечек за ягоди е рано, но добре узрелия домат не мисля че яе затрудни детенцето ти...аз от краставицата давах предимно семчестата част поневе е мека и може по-лесно да я преглътне...опитай и ще се убедиш дали е за вас това или не...

 Здравейте,
майка съм на осеммесечно бебе, което почнах да захранвам след шестия месец. Дали заради това, че беше болен изе наложи на два пъти да пие какво ли не с лъжица и спринцовка, захранването вървеше много много трудно. Най-често стиска устни и ако отвори уста е за 2-3 пъти. В последните дни и толкова не отваря. И преди бях чела за педагогическото захранване и тези дни се разрових да прочета пак. Аз всъшност понякога съм у давала парчета различни неща (диня, ябълка, хляб), когато съм виждала интерес. Но той на всичко се мръщи. Снощи седнахме със семейството заедно да ядем, сложих го да седне в мен и си взимах да ям от моята чиния. Той прояви явен интерес и започна да отваря уста и то чак щръвно . Не яде пак много, но му дадох пюре картофено и морковче от микс. И тук искам да ви питам понеже все си ми се иска да подбирам продуктите, да не слагам сол и т.н. Ясно е че е семейството ядем всичко със сол, не много , но все пак. А на него досега избирах всичко да е без сол и захар. Дори свекърва ми постоянно настоява да му слагам малко сол и малко захар. Доколко солта е излишна или вредна за бебетата и вие как процедирате. И друг въпрос, имаме си и стол за хранене във вкъщи и се чудя в мен ли да го слагам или на стола, ще пробвам разбира се, но това първото изглежда по-"естествено".
Сега като прочетох част тостатиите това захранване ми се вижда много по-естествено и продължение на кърменето на поискване. ЧУдя се защо не се доверих по-отрано. Дори като опитах домашно и прясно приготвено пюре (пак без сол) е доста по-вкусно от тези бурканчета. Уж се доверявам на производителя повече за продуктите. Но ми се струва по-трудно въпреки всичко, точно заради това, че не бих могла или не искам да се храни с всичко, което и аз ям. Т.е. мисля да процедирам да приобщим нашата кухня към това, което бебо трябва да яде.
Искам да ви питам още нещо. Много често чета да се дава парче ябълка или морков, но аз много се притеснявам да не се задави. Казват, че не можело да си отхапе голямо парче. Каква е реалната опасност, знаете ли ?
 
 

Снощи пробвах да го захраня педагогически според правилата в статиите, струва ми се - успешно. Бебето с интерес си отваряше устата и даже с ръка прибутваше по-бързо да му давам. Тиквички с чесън и пържола беше менюто, нищо не изплю. Сутринта продължихме със закуската - печени филии с кашкавал, които също бяха посрещнати с охота, така че ще си продължим засега с педагогическото, макар да се възприема зле от почти всички около мен. Най-важното е, че таткото смята, че е о.к. това бебето да се храни заедно с нас и с нашата храна.

Янечек, предполагам, че и количествата съобразяваш с педагогическото захранване, защото това е важна част от схемата. Те околните все намират за какво да недоволстват. Ако храниш с пюрета, трябва вече пържола да яде. Ако храниш с парчета - как?! За бебетата си има бебешка храна. Ако не махнеш памперса, мрънкат, че нямало да се отучи, ако го махнеш, защо измъчваш бебето. Недоволни бол, но поздравления за мъжа ти, че те подкрепя!
Гингерина, детето може да получава малки количества сол. При поемането на микродози храна, солта е в още по-незначителни количества. Пишеш, че не ядете солено, но все пак, може да опиташ да намалиш малко количествата. При плавно намаляване по-лесно ще свикнете с новия вкус. За бебето при ПЗ количеството не е опасно, но вкуса доста се променя и ако детето редовно яде солена храна, рецепторите му така ще се настроят. Ще изисква повече сол и когато количествата храна се увеличат, а тогава може вече да е много за организма му. Аз мисля, че готвех с нормално количество сол, но след като привикнах към новите вкусове с по-малко, сега супите по ресторантите и гозбите на свекърва ми ми се струват страшно солени. Мъжа ми си досолява манджите като седнем на масата а аз - само ако съм прекалила с пестенето на сол.
 Ако намалите рязко солта, ще ви се стори страшен бълвоч готвеното  
За захарта, то е ясно. Абсолютно ненужна е. , празни калории и вдига летвата на усещане за сладост. Ако детето се научи да яде подсладени храни, плодовете може да му се сторят не достатъчно сладки и може да ги отказва.

Слагането в стол е по-скоро личен избор. Ако ти и детето нямате против, може в стол, ако той е залепен за вашата маса и детето може да наблюдава спокойно кой какво и как яде. Може и в скута ти(май децата предпочитат този вариант). А като започне да седи сам на стол, без риск да се търкулне, може на стол за големи(повдигнат с одеяло или възглавница примерно), но трябва да може да клюкарства, а не да гледа пискюлите на покривката.

Щом отказва лъжицата, може да му я дадеш така да си тренира с нея и да ви имитира, а храната да му я даваш с пръсти(или пък да му даваш той да си я взима с ръце)

Ами пише по 3 парченца колкото глава на кибритена клечка и съответно толкова давам  Май така трябва е в началото. Не знам кога по-големи дози се дават, но ми се струва, че няма е скоро май.

skretch,
благодаря за подробния отговор. Това за стола в нашия случай не действа, много се разсейва така. И не прие днеска никаква храна като го пробвах с него.

А какво правим когато бебето си е изяло 3 - те микродози, а пищи и тропа за още? Толкова ми е лакома, че едва я удържам!  Тя е на 6 месеца ( нищо че според линийката ми е на 5 ), и от месец вече иска да яде, но до сега все и отказвах.

Може да предложиш три микродози от друг вид храна. Ако и след няколко вида микродози продължава да иска още, ще трябва да и охладите любопитството, като я махнете от масата. Така се съхранява и интереса към храната. Ако храната, която предлагате, вече е яла няколко пъти, може да увеличиш до 6 микродози(или една чаена лъжичка). По-късно, примерно след един-два месеца може да увеличиш до 3-4 чаени лъжички. Но това са мои предложения, а ти може да сметнеш, че друго е решението.

И нашият принц бе от "лакомите". Аз лично, обаче реших да практикувам отчасти ПЗ, другото - на негова преценка. Може и да беше на 6 месеца, аз му се доверявах. На кърма беше, така че и да прекали с нещо, щеше да си го върне  Ако няма видими признаци на недоволство, аз съм предлагала и доста повече от 3 микродози на първи прием - взе пак те изяждат 9-12, не 33 на първия път. И то най-вече интереса е в боравенето с пръсти и прибори повече, отколкото самата храна. Когато прецениш, че вече прекалява  разсейваш - аз съм давала лъжичка и паничка да имитира бъркане, и подобни "игри", които са си на мястото. 

Благодаря за отговорите!
Скреч, за сега и аз така правя - махаме я от масата. Мисля, че при нас интересът й се усилва, защото гледа батко си как си хапва сладко, сладко. 
Нели, сигурно и при нас ще стане нещо такова, защото като съм сама с двете не мога просто да стана от масата с бебето и да оставя баткото, който е на 2,5 години, да се храни сам.

Здравейте,

Доста материали изчетох за ПЗ, но не открих това, което ми трябва. За това ако може някой да ми отговори ще съм благодарна.

Дъщеря ми се роди 50 дена по рано и се води недоносено бебе. Никъде не можах да намеря материал как се процедира с недоносени бебета. Започва се на 6 навършени месеца или се изчаква. Замислих се върху това, т.к. като я водихме на ортопед той съветва да се изчака със сядането. Също така с ваксините също трябваше да изчакаме да достигне месеците на нормално родените.

Наистина тя се развива добре вече е 6, 500кг. Забелязала съм, че в някой неща сме настигнали възраста на връсниците и , но в други има по забавено развитие. Така, че ако може някой да ми даде съвет ще съм благодарна

Дидка, при недоносените бебета също се следи за признаци за готовност за захранване, но не е задължително бебето да проявява всичките. Понякога няколко от тях накуп е достатъчно:
1. Възраст не по-малка от 4 месеца (при недоносените бебета за основа се взима средната дата между датата на раждане и датата на термина + 4/6м).
2. Теглото при раждането се е удвоило. За недоносените бебчета коефициентът е 2,5.
3. Детето седи стабилно, когато го придържа възрастен(ще си изкажа мнението отдолу  )
4. Има добър контрол над врата и главата си.
5. Има повишено слюноотделяне.
6. Никнат зъби.
7. Рефлексът на езика за изтласкване е изчезнал.
8. Детето проявява отчетлив интерес към храната на възрастните.
9. Слага играчки в устата си често и лесно.
10. Способно е да дъвче (дори без зъби) и да преглъща.

Та за точка 3, мисля, че е правилно да последваш препоръките на ортопеда. Може докато започнеш да слагаш бебето да сяда, то да няма изразени повечето други признаци за захранване. Така сядането може да съвпадне с появата на по-голям брой признаци. Ако пък бебето демонстрира готовността си за захранване по многото други начини преди да е готово да сяда, може би ще е добре поне да го храниш полуседнало(подпряно удобно на теб), но е важно в позицията в която е да може да мърда свободна главата си настрани, за да може да откаже храната, ако не желае да се храни.