Практикуващи педагогическо захранване (част 7)

И също се чудя като и давам да яде ябълка, краставица, хляб или нещо на цяло, като видя, че е хапнала по- голямо парче и го вадя и тя много се сърди. Виждам я че дъвче, но понякога по- трудно преглъща и се притеснявам да не се задави. Трябва ли да правя така или да я оставям сама да преценява. Забелязала съм, че изплюва парчета понякога, но мисля, че е случайно и се намесвам предварително. И сега се чудя дали да я оставя по самостоятелно да преценява или да се намесвам.   

sunshine_83 ами то всичко това е подробно обяснено в книгата... малко ще ми е трудно да разкажа всичко в две три думи. Но в общи линии идеята е, че когато детето само контролира субстанцията в устата си, то може по-добре да дъвче, и гълта и изобщо да контролира целия този процес. Рапли описва и историята на захранването с пюрета, което започва поради много ранното захранване, когато храносмилателната система на децата, както и дъвкателните им способности са неразвити. Но според нея от 6 месеца нагоре, детето е способно да се справя с определена храна, и съответно обикновено подбира точно тази, с която може да се справя, а останалото плюе. Всяка кърмеща майка е изпитвала в един или друг момент, колко силно може едно беззъбо бебе да захапе! Разбира се не може да дъвче твърда ябълка, но може да предъвква по-мека такава.

Така или иначе първите месеци от захранването са най-вече възможност за детето да се запознае с храната, с различните вкусове и консистенции и да развие едно добро отношение към процеса на храненето. В самото начало то най-вече си играе с храната, което е напълно нормално и се окуражава, тъй-като децата така учат - чрез играта, не само как да се хранят, но и всичко останало... подобряват контрола над крайниците си, координацията и т.н. Другият бонус е, че поне според авторката, когато детето е вече свикнало на пюрета и този лесен начин направо д да гълта храната вместо да дъвчи, това увеличава риска от задавяния по-късно или пък детето никога да не се научи да дъвче достатъчно продължително.

Много важно също е и да не се вманиачава човек от количествата храна, а да се остави детето да се доверява на стомаха си и на усещането си за ситост. Смята се, че така то ще избегне грешните навици да яде само защото е станало еди колко си часа и само защото има ядене в паницата, което пък би го предпазва от от затлъстяване в по-късните години. От гледна точка на алергиите, освен онова, което вече казах по-рано, Рапли обяснява, че ако примерно детето хапне едно парченце морков, в случай, че моркова подейства като елерген или подразни стомаха, това ще е в много по-малка степен, защото едно е локализирано въздействие върху стомашната стена, а съвсем друго размазването на субстанцията от пюрето по целия стомах.

Рапли също смята, че освен избягването на очевадни елергени, определен списък от храни, които се разискват в книгата на дълго и широко, децата могат да ядат всичко останало, стига то да е приготвено по подходящ начин, без сол и подправки (освен пресни такива), без определени мазнини и т.н. Аз примерно ще почна със задушени зеленчуци - сладък картоф, морков, броколи, и т.н. както и с плодове. От 7мия месец, се надявам да сме по-смели вече. Най-важното е да се предлага голямо разнообразие от храни на едно хранене, за да може детето да избере онова, от което има нужда.