Още малко ни остана,през ОКТОМВРИ ще сме двама

Герчо, иска да я извадим по-рано заради отлепването на плацентата при миналата ми бремнност  Поне така я разбрах, явно за да не би да се получи пак и аз не съм наясно, но силно се надявам тя да е  Пък щом ме попита имам ли предпочитание за начина на раждане...явно може Тогава ще знам повече, сега само гадая

Хехе нещо нетърпение долавям май 

Момичета по спокойно, колкото по-близо до термин толкова по-добре. Все пак сме едва средата на септември и не сме септемврийки 

Здравейте мамчета!

Аз набързо минавам, защото сега се връщам от болницата. Цял ден бях при Вивито. Утре ще си я вземем с татето да си е при нас малката ми буболечка. Трябва да поизчистя и да подредя на бубка легълцето и другите неща, за да е готово всичко.

Герчо, оперираха ме, защото ми изтекоха водите, а нямах никакви контракции и се страхуваха да не стане инфекция. Даже и даваха 48 часа антибиотици.

Аз иначе не разбрах, че съм оперирана. От първия ден съм на крак и не се спирам. А иначе си я видях още на втория ден като станах. Още на сутринта ме изритаха от леглото и ме накараха да се къпя. А аз хич не исках да се къпя. Бяха ми заболи разреза с телбод. Като видях щях да падна.

Охх, маменца, страшно съм благодарна, че е здрава и за седмиците си е нямала никакви проблеми. Само жълтеница, но това си е стандартна работа, особено за недоносени. Аз като ходя в интензивното гледам, че има бебчета по-големи от нея и са в кувиоз и на обдишване. Даже си мисля, данеби да ми е сгрешен термина и реално тя да е по-голяма. Но вече няма значение. Много ми е миличка и едва си тръгвам от болницата.

Пожелавам на всички здрави и хубавки бебки! А на мамчетата родили, много пожелания за безгрижно и радостно детство.

Еди, права си, че е рано ама пусто любопитство  .
MVinzens, радвам се че всичко е минало бързо и че бебка е добре! Таткото как се чувства изненадан?

Мамита бременността си я следя още от началото всяка седмица чета как се развива беб4ето ми  толкова бавно минаваше времето а в последно време тъй бързо че започвам да се страхувам от раждането и това как ще минат нещата но смятам когато настъпи момента да се заредя с позитивна енергия и напред 

Мами, току-що надникнах при септемврийки да се нарадвам на бебевалежа им и съм доста озадачена. На една мама са й казали днес, че бебето е с много уголемено сърчице и най-вероятно няма да оцеле след раждането, а тя е вече в 39-та седмица!
Направо съм шокирана-при толкова прегледи, може ли такова нещо в последния момент, нали уж ходим за спокойствие и сигурност!

Желая ви спокойна нощ и положителни мисли към малките чочковци-да са ни живи и здрави! 

Каки, а дали е ходила на Фетална морфология? Защото независимо, че повечето ходим, има много мами , които не се следят стриктно и ходят по 3-4 пъти на ехограф за цялата бременност. не знам какъв е случая, но на ФМ трябва да се види евентуален проблем със сърчицето. Дано все пак бебенцето оцелее и дано лекарите не са прави

Колкото и да ходим на ехо и на какви ли не прегледи, никой не може да ни гарантира ... Божа работа
Явно съм станала по-емоционална от бременността и се натъжавам много при такива новини.
Аз от 5-я месец съм с контракции и постоянно се притеснявам дали няма да родя всеки момент, даже ми зачестиха и сънищата, при които отивам да раждам. 

MVinzens , много се радвам за доброто здраве на детенце. Нека и занапред всичко върви като по вода. Жълтеницата наистина е банална, даже при доносени бебета, родени в 38-ма седмица често се среща. Ще очаквам да ни пишеш повече когато си приберете момата и да ни пуснеш снимчици  
Каки, това, което казваш е ужасно   Може би майчето си е ходило на ехограф, но просто лекарят не си е свършил добре работата. Още едно доказателство, че ехографията е сериозен преглед и не е просто филм за удоволствие на родителите. Тук се ходи само три пъти и в 22-ра и 32-ра седмица сърцето се оглежда много подробно. Накратко казано такива физически проблеми рядко убягват на лекаря ; незабелязани могат да останат само тези, свързани с функцията на даден орган, ако няма външни изменения. Пиши какво става с майчето и какво решение ще вземе екипа. Боже, дано на никого не се случва повече подобно изпитание  
Мимисс, и аз като тебе, зараждала съм още от шести месец, пък ей го на - още съм си тука 

Най-накрая да успея да прочета предната темичка  
Както Красчо Ви е писала (за,което много благодаря)   , в къщи ми е голям екшън....
Обещавам утре да кача снимчици на малкото Гуги,от изписването и да Ви разкажа как се чувстваме в къщи  

Много целувки от нас и хубава вечер! Отиваме да се къпем  

Здравейте и от нас.
Честито на мама Венира. Да ви е жив и здрав малкия. 
Честит имен ден, на всички които празнуват днес. Честит празник на София.
Ани, стаята е супер. Ама ти голяма художничка излезе. Видях и въртележката - страхотна е. А дано моята дреосъчка се зазяпва по такива неща и аз да си взема.
Деси, кошчето е приказно.
Да се отчета - госпожицата е 2700. Отговаря си на седмиците. Плацентата е добре, водите също. Ще чакаме да тръгне сама. Ако не се роди до термин, ще стане като с кака и.
Да ви питам - да занете лепило, с коет омога да залепя стикар за стена за плат. Не мога да използвам ютия.

Венира,Честито мили4ка.Да ви е живо и здраво син4ето и много да ви радва.На теб бързо възстановяване  

MVinzens,радвам се 4е с бебка сте добре.
Ани,стаята е уникална,голям майстор си.

Лека и приятни сънища 

Диваненце,нормална ти е цитонамазката.
Мария,когато ми оперираха крака също ми го бяха затворили с подобие на телбод.Не знам от какво съображения/при мен имаше  огромен оток от счупването и с това си го обясних/
Мегс,кажСтискам палци за другата седмица.и на мама,че й изпращам кураж,за да се бори и й желая да изгледа и правнуци.

Ние бяхме при свеки на гости,именячка е днес.Ама аз се разкиселих,защото краката ми всеки момент ще гръмнат.Нямате идея колко са надути.Нощем започват и ръцете.Лекаря ми каза,че е от липса на каквото се сетите,че тази бременност ми е изтощила организма,

Честита син на Венира  . Жив и zдрав да е бебчо, само радост да ви носи

MVinzens, така се радвам на хубавите новини zа твойто бебче, да е все така zдрави4ка и zанапред! Ще чакаме снимки.

Дано и Чоковчетата си ги приберат теzи дни мама и тате, да им се радват на спокоиствие в къщи.

Днес ходих на среща с анестеzиолог, ако случайно реша да полzвам някаква упойка, всичко да е предварително ясно и  обяснено. Чиста формалност беше ако ме питате (ама германска им работа,все да се zастраховат) Утре съм пак на zапис на тонове,дано има вече някакви покаzатели zа раждане  че и аz като повечето нямам търпение да си гушкам бебчо.
Лека и спокойна нощ от мен

П.П.И ако има новини-да са само zа нови и zдрави бебчета

Здравейте,момичета!

Прибрахме се и ние най-накрая,но днес ми беше още малко шантаво и докато ви изчета,затова чак сега ви пиша.

Искам най-напред да ви благодаря на абсолютно всяка една от вас за прекрасните честитки и пожелания,за положителната енергия ,изпратена към нас-това е много ценно за мен и много се радвам,защото ми е много приятно да съм сред вас виртуални приятелки и много ми липсвахте тези дни

После да уточня,само за протокола,че нашето бебе се казва ДИАНА,но мъжът ми като типичен мъж,естествено пак не е разбрал (кръстена е на баба и).

И така за раждането....
Неделята цял ден се размотавахме с бабата и решихме да идем до Гребната база на разходка.Криси ни направи луди гъби и толкова се изморих.Привечер се прибрахме и почнах да усещам първите контракцийки,но бях толкова слаби,че категорично ги определих като подготвителни,каквито си имах постоянно в последно време.С мъжът ми решихме да си лягаме към 11.30 и понеже на другия ден трябваше да става в 4.30 за работа,аз реших да си трая,че малко ме боли,за да може човека по живо ,по здраво да си иде на работа и да не ме мисли,защото аз на 100% бях сигурна,че пак е фалшива тревога и само си мислих колко много ми се спи .Легнах си,ама наболява си и не мога вече да се правя на умряла лисица пред мъжа ми и реших да отида в другата стая да гледам телевизия и там да се уанся м и да заспивам.Въртях се,мотах се,разхождах се,къпах се с топла вода,пих Но-шпа-а бе ,успокоявах си контракциите ,върви ''Корабът на мечтите'',ама аз вече хич на вдявам филма и си пъшкам доволно.Викам,чакай поне да засичам минутите- и се оказва на 3-4 минути контракция.Лека-полека контракциите някак се разляха,незнам как да го обясня и по време на пика,чак малко ми се схващаха горе-бедрата(и за мен това беше ново чувство).Тогава вече се предадох,че явно няма да се спи и че ще се ражда .Към 3.30 отидох да събудя мъжа ми и да му кажа,че съм  го излъгала и че съм имала контракции и че тръгваме към болницата с майка.Пристигаме и една малко нацупена акушерка ни приема с уговорката,че първо щяла да провери тоновете ,пък тогава да видим.Като влязох в предродилна,разбрах защо е така малко изнервена, а именно,че заемам предпоследното легло и вместо леко неделно дежурство за екипа се очертаваше тежка нощ .Имаше си контаркции,ама уж не били баж силни и хайде на магаренцето и какво се оказва-6-7 см разкритие.Докаторката ме похвали,че това е супер и до 2 часа ще съм родила и точно така стана.Тази докторка ,при която исках да родя ,се падна на смяна-много бях щастлива и спокойна,чувствах се в сигурни ръце и може би това е много важно за всяка една родилка.Приготвиха ме ,легнах на леглото,което може би не е чак толкова добре,но знаете в БГ как се процедира,защото все изпитвах някакво желание да съм права-явно организма подсъзнателно знае какво да направи ,за да облекчи болката.Но все намирах как да се протягам и мятам ,за да ми стане малко по-добре.В интерес на истината ,болката е в границите на търпимото и този път наподобяваше както при силен цикъл(колкото и да ми беше странно други жени ,когото го казват).Силата на болката също не се увеличи особено,а просто интервала стана по-кратък.Много ми помогна това,че между контракциите имаше паузи,в които взимах въздух и малко можех да почина.Наистина този път не виках,а се опитвах да дишам-защото не може и да викате и да дишате едновременно,а пък акушерките само ми напомянха,че трябва по време на контракция да се старая да доствям максимално кислород на бебето.По някое време ми спукаха водите,които обаче се оказа зелени.Слава Богу,че бебека вече беше решила да излиза,защото с тези зелени води 3 седмици преди термин,не ми се мисли какво щеше да стане,ако я бях поносила още,но явно Господ си знае работата .И така пио съвсем естествен начин,без абсолютно никакви системи или обезболяващи към 6.20 сутринта се роди нашата беба.Всичко си течеше супер гладко-разкритието си се получаваше,после постепенно дойдоха напъните и с 3 напъна я родих-можеше и с 2 ,ама ми свърши въздуха .Определено този път и излизането ми беше много по-лесно,защото вече знаех и как да напъвам,а не просто да напъвам бузи-като миналия.Не минах и без една козметична епизиотомия,но не стана без нея..Утре ще ходя да ми махнат шефчетата.Чувствам с в пъти по-добре от миналия-да ви кажа и физически и психически съм просто бомба .Появяването на нашата дъщеричка е един от най-великите моменти в моя живот,сърцето ми спря за секунди от щастие ,но наистина е много велико-посрещането на новия живот,първите глъдки въздух,пъпната връв.Изобщо човек на секундата забравя какво е било допреди това и целия свят престава да съществува.
После ме оставиха за 2 часа в родилна зала да си почивам до  бебка тя беше  в едно термо-легълце май беше това.Бях я увили в едно одеалце и изглеждаше като малко пашкулче.
Забарвих да ви спомена,че тази акушерка ,която ме посрещна после много ме хареса,защото си родих бързо и лесно и бях първа,а пък след мен звънецът се спука да звъни и дойдоха още пет родилки.Чудиха се къде да ги слагат,просто защото нама толкова легла в предродилна.На другия ден всички говориха,колко много родилки имало през нощта

Към 9 ни закараха в стаята и сме си неразделни.Бебинка малко мързелива подходи спрямо кърменето и добре че имам малко опит иначе сигурно много щях да се притесня.Много я мързеше милата да суче,не се събуждаше,не искаше да засуква зърното-а бе ,маймуна,но аз не се отказвах и само я ръчках и и бутах цицита.На другия ден,явно вече беше оглдняла и малко по малко почна да се схваща какво да прави.Това го имайте впредвид-че бебетата може да имат сукателен рефлекс,но просто трябва да се научат да сучат .Трявбва само да сте упорити да слагате често на гърдата.Днес вече сме много добри и заприличваме на малка помпичка.Млякото ми слезе на втория ден,а днес вече така ме боли,че  постоянно дърпам с помпата.

Мънинката засега е много спокойна,но те май всички малки бебоци са такива

Много мила картинка беше ,когато се прибрахме от дома и Криси като я видя-веднага се понечи да я гушка и целува.Цял ден само иска да я докопа и да я гали,милва,целува,гушка и да легне евентуално върху нея .Малко ми е притеснено сега как ще ги съчетаем нещата и дано Криско скоро свикне с нея и да не я застрашава.Дотогава трябва да сме постоянно нащрек.По-нататък ще видим какво ще стане,че само от половин ден вкъщи ,не мога още си направя сметката.Иначе той малко ме е позабравил и страни от мен ,но ще му мине.

Хайде де не ви досаждам вече,че и без това стана много дълго.Ще отивам да лягам,защото не се знае колко дълга ще бъде нощта и утре пак ще ви пиша,защото май имаше още много неща,ама....

Поздрави и целувки на всички ви.
Погалете пупите.Още малко остана до срещата