Бебе и котка, не "дали", а "как"?

Aми аз го правих преди повече от месец и.... забравих точно, но беше май около 40лв. това е цена за Бургас. Изследванията не минават по здравна каса

Христиана, аз не мога да разбера как първият тест е бил положителен, а вторият - отрицателен. Ако си боледувала, то се отразява и на втория тест... (т.е. че вече е преживяна болест и имаш антитела в кръвта)..?

И на мен ми стана чудно това, но лекарката нищо не ми каза. Та при референтна стойност 0.5 първото изследване ми излезе 40, а след това при второто ми отчете 0.3 или нещо такова беше. Незнам как е, те са два резултатите за старо и за ново заболяване май беше и това ако не се лъжа беше за ново заболяване, а за старо беше наред или обратно  незнам, доверих се на лекарката, която каза, че всичко е наред и изследванията ми са добри.

Като изключим въпросът с токсоплазмозата съм сигурна, че няма от какво да се притесняваш. Щом си познаваш животното много добре ще преценяваш как възприема бебето. Ние сме с куче  и имам пълно доверие да ги оставям да се забавляват сами. Имам приятелка с котка, също не са имали проблеми. Животинките са част от семейството ни. Успех 

  запис и от мен в темичката

Имаме си едно сладко гальовно персийче на 4 годинки , а нашите принцеси очакваме догодина 
Преди персийката имахме 15 години коте и след като преживяхме загубата му решихме да си вземем пак котенце. Тъй като правехме планове за бебе доста прочетох по въпроса за бебетата и котките преди окончателно да го вземем. И разбрах, че добрата хигиена, ваксините са едно от нещата, които ако спазваш няма защо да се притесняваш. Сега като чета как съжителствате с котетата си разбирам, че сме постъпили правилно 
  все още не съм си направила токсоплазмозата обаче

Аз също имам котка, която е с особен характер - не се оставя да я възпиташ, коягто й се скараш след това дебне и пуска нокти, прави това, което й е кеф. Много се притеснявах, защото все спеше при нас в леглото и когато затваряхме вратата на спалнята седеше пред нея и с цели часове драскаше и мяукаше да й отворим. Изобщо не ми даваше мира как ще се оправяме с бебето, защото не подлежеше на възпитание. А е много привързана към мен и ме ревнува от останалите хора.
Когато се прибрахме от болницата и завдохме бебето в нашата стая съвсем категорично й показахме че не може да влиза и я изгонихме оттам. Разсърди се на мен, но оттогава тя в спалнята не влиза, знае че там е забранено и от време на време драска, но за малко. Към бебето е много толерантна, сама усеща малкото човече и не се приближава до него, дори когато аз седна на дивана до нея. Наистина ще видиш как котките усещат тия работи и сами се оттеглят.

Преди съм писала в тая тема и сега почти 1 година по-късно да се отчета  . Съжителството ни с котарака е отлично, много се обичат двамата, но ако играта загрубее, котарашки изчезва на хладилника отгоре и оттам наблюдава малкия.Иначе е едно галене, мазнене в краката на малкото, игра с дебнене зад ъглите и атаки, но без нокти. Косми има доволно, но като се чисти всеки ден, няма проблем. И аз смятам, че ако по време на бременността се живее с котка и след това бебето също живее с котка ,вероятността от алергия е доста по-малка, заради получените чрез кърмата антитела. Голямата ми дъщеря доведе вкъщи приятелка, която за броени минути се зачерви цялата и се задъха - оказа се алергична към котки, но никога не е имала каквото и да е животно вкъщи, щото "майка й не ги обича и не дава". Груба грешка!!!
Наложи се единствено да преместим котешката тоалетна и храна, че малкия се научи да ги "преслушва", но котето прие добре промяната!

Ясно е, че при добра хигиена и желание се получава идеалното съжителство. Но с всеки изминал ден започвам да се чудя как биха съжителствали заедно след раждането, тя котката ще иска повече грижи от малкото. Разнася ми котешка тоалетна по цялата къща, трябва да я сменям всеки ден, защото не мога да си представя как ще оставя да си мирише два дена примерно, косми персийски и бели на всичкото отгоре, сега добре, но после....
Много ми е жал за котенцето и си го искам обратно, толкова ми е красива и гальовна, но примерно вие къде държите тоалетната през зимата, тя ме притеснява най-много. Аз никъде нямам възможност освен в кухнята, а там не е особено приятно, а лятото добре е на терасата, но зимата и останалото време, когато не може да е постоянно отворено. 

Ние я преместихме в банята. Нашият апартамент е малък и нямаме и тераса даже. Като иска го пускам да влезе в банята, а когато излизаме някъде му оставям леко открехнати вратите и той си влиза и излиза. Даже някой път по цяла нощ не става да пишка.

Тоалетната на моя котарак също е в банята. Синът ми няма достъп до нея.

Христиана, прочети по-напред в темата. Има и затворени котешки тоалетни, аз от тук разбрах за тях и си купих. Малкия засега не се е пробвал да влиза вътре .

Иначе си се разбират чудесно двамата. Котарака вече не го е страх от дребното и му разрешава да го пипа . Не съжалявам, че взехме решение да не се разделяме с котето.
 

И ние мислим да купим такава за зимата защото също я държим в банята а едната котка е пристрастена към ровенето прави за една нощ всичко в камъни  .Лятото я слагаме на балкона

.... Хм, да но банята и тя ми е 2-3кв.м. има, няма  може и ние да я ползваме нейната тоалетна 
Ще я нагласим някак, то аз така или иначе смятам първите няколко месеца да я няма в къщи, само защото ще ми станат много ангажиментите, после ще я мислим. 

Имам персийска котка на 12 г, по-голяма е от големия ми син. Когато той беше на 1 г, тя роди 6 котенца и аз гледах 7 бебета  и ги хранех с АМ на малкия. Голям екшън беше. Преди 1,5 г се роди малкия ми син и котката пак си беше с нас. Тя не излиза никъде, слагаме й всички ваксини, яде само котешка храна... слава Богу, не сме имали никакви проблеми. Естествено децата като са малки много й се радват, искат да я мачкат, тя е като ходешя пухкава играчка... но тя не е от най-гальовните съшества и гледа все да се скрие от тях. До тоалетна ходи в банята и малкия няма никакъв достъп до там, поне за сега .  Сега чакаме и трето бебе, единственото ограничение е, че някой друг й чисти тоалетната, не е хубаво бременна да чисти котешката тоалетна, от там идва заразата. Иначе котаната спи до нас на леглото.

Здравейте мамчета на човешки и космати дечица! Току що се регистрирах във форума, защото цял ден чета тази тема и опраделено имам нужда от вашите мнения и съвети. Имам котка, която вече кара 13тата си година. Когато я взех беше толкова мъничка, че се събираше на шепичка. Хапана от куче, пребита от човек почти до смърт... спях с нея в коридора, в стаята под масата... все едно отгледах едно дете. Днес вече си имам момченце на 6 и половина месеца и живеем заедно в къщи. Навярно на всички ви е познато това, да водиш война за запазване на животното си, при мен даже имаше ситуация да се говори за развод по  повод на котката, след като се роди бебето. Преборих се и успях да извоювам правото на котката да живее поне в кухнята, защото иначе живееше в гардероба в коридора от страх от мъжа ми. Той има добро отношение към нея, но понеже аз бях в болницата и после за няколко дни при майка ми, а в къщи кипеше ремонт тя се наплаши и заживя там. Та това е първата част от историята. Втората е тази, която ме притеснява. От два месеца детенцето ми е с червени петна по бузките и сгъвките на ръчичките. Поставиха му диагноза Атопичен дерматит, който бил на алергична основа.  Започнах захранване, периоди на засилване, затихване на обривите, минах го само на АМ и понеже пламна целия го заведох на алерголог. Когато го видя докторката заяви, че това дете е мнооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооого алергично, но не можела да ми каже от какво. В момента в който и казах, че живеем с котка тя каза дословно " Още като се приберете - вратата отворена и котката през нея". Обаче тази докторка детска алерголожка не беше чувала, че може да има алергия към картофи. Ох, много съм и набрала. Та значи детенце сега е втори ден на лекарства противоалергични, на хипоалергично мляко, ще започвам отново захранване, а на съвестта ми лежи решението дали да оставя котката при нас или ... просто няма вариант да я дам на някого, единственото е инжекцията... отново се разплаках само като си го помислих...
Аз вътрешно не съм убедена, че детенце е алергично към нея, защото няма алергия към котки нито в моя, нито в рода на мъжа ми. Аз съм с изключително суха кожа, детенце също.
Извинявам се за дългия пост, но съм много разстроена. Пожелавам на всички майки с котки никога да не изживяват това.