Я какъв
дзвер сме надвили!
Я какъв
дзвер сме надвили!
Повтарям се, ама си мислих, че е някакво самовнушение. Спрямо всички е така. Като на детските филмчета - стискам си устата, а те,
думите, сами си изскачат. Знаеш ли, Алан Кар май за малко споменаваше за това нещо. Не съм сигурна, но това би следвало да е основната линия - пушачът априори се възприема за по-лош от другите. Защото ... смърди, вони, няма воля да се откаже, по-лошо - той е роб на една безумно глупава зависимост. И това е нон-стоп. Още от отварянето на очите сутрин - първа мисъл - баси, какво ми е в устата, не мога да си целуна детето така, аз съм лоша майка .... измиваме зъбите, проверяваме дъха ... аха, може и да не ме забележи, не целувам детето (или ММ, няма значение) с цялата си любов, а някак скришом, да не ни надуши, ... и въпреки глупавото унижение, не сме съгласни да заменим зависимостта си със свободата ... толкова сме жалки ... Съжалявам, може и не всички така да са живели, но при мен е било така. Знам, че всъщност през цялото време съм се натирвала поне една стълбичка надолу спрямо всеки около мен точно заради това. Край вече.

бръчките ми изчезнали, кожичката ми се е загладила. Друг път исъхваше много и ми се появяваха разни люспи по челото да ама сега не. Пу да не се урчасам много вземах да се харесвам

няма такива изцепки.
За всички!
Сподели как си с килограмите?
Така се радвам! Голяяяямо, хубаво бебе! Пупупу 


Препоръчани теми