Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 105
Додо, напълно нормално си ти е детето!
Големият ми син също тръгна на училище тази година (при нас това стана преди 4 седмици) и мога да споделя, че все още не е преодолял стреса и сутрин не ме пуска, плаче, иска да се качваме с него до класната стая.
Ходи с удоволствие, споделя, че му е изморително, но от обратната връзка с учителката научавам, че се справя много добре с дисциплината и задачите (трябваше да посещава предучилищна, защото не беше психически зрял за училище според училищната лекарка, но не можа да се сформира клас и затова тръгна по-рано).
Не се притеснявам, че плаче - той знае, че може да разчита на нашата подкрепа и това му дава сили да се пребори с трудностите.
Той също е много чувствителен, често му се случва да преживява насън случките от деня и да се събужда с рев.
Интересен и странен беше за мен факта, че плаче сега, защото ходенето на детска градина не представляваше проблем за него.
Виж целия пост
# 106
Много интересна тема, жалко че чак сега я виждам...
Аз бих отговорила така.
Мила Додо, Денис ще си е такъв чувствителен (за сраха, може и да се промени) цял живот. Той е твърде емоционален и няма как да си скрие чувствата. Не се и опитвай да го променяш или каквото и да е. Само му показвай, че е обичан, независимо какъв е.

Просто той е такъв тип х-р. Няма да се промени, убедена съм. Както и Ерик никога няма да стане плашлив... Нито толкоз чувствителен като брат си.
А иначе това, че мъжете не плачат е клиширан израз.
Но е и верен и явно е възникнал от това, че все пак мъжете са с доста твърд х-р и не се поддават лесно на чувствата си.

Имаше една тема в ДиС за мъжките сълзи. Там го казах, казвам го пак - не съм виждала мъж ми да плаче. Брат ми - също. Е, расли сме заедно, но все пак откакто имам осъзнати спомени, той никога не плачеше... дори като му разбих главата в радиатора, дори когато се преби зверски с колелото си и т.н. Само стискаше зъби и свиваше устни.
Баща ми е плакал 3 пъти. Когато изпращаше (да се надяваме в Рая  Praynig) баща си, брат си и майка си...
Виж целия пост
# 107
Темата е супер.
При нас мъжете също не толерират плача и казват, че мъжете не плачат. Аз мисля по-различно. По-добре е да изразява чувствата си и ако мога да му помогна, отколкото да се затваря в себеси и да развива разни фобии. Сега плаче, ако не е нанеговото, незнае да се защитава, по-чувствителен е, пък и не се събира с много свои връстници за да може да знае как да се отбранява. Не ходи на детска, гледаме се вкъщи и около нас няма други деца. Дано с времето преодолее това си поведение, мисля че ще се справи, защото чакаме и друго бебче и ще се научи да не е единак, а да се социализира. Дано не греша и дано няма ревност към бебчето.
Мъж ми също не плаче, неходи на доктор докато  не е крайно наложително, твърд характер, незнам дали моята гледна точка е правилна, но мъжа ми е на противоположното мнение. Може би аз гледам от позицията на жена. Изразявайки болката си може да се помогне навреме, а затваряйки се в себе си проблема се задълбочава.
Виж целия пост
# 108

Додо, каква зодия е момчето ти? Моето е телец и е точно същото- разказва, но не споделя.

Овен е Денис - същински пожар / а асцендента му е Лъв/. Брат му е Телец - уравновесен, бавен, търпелив и рационален - носи ми спокойствие и мир.
Често пъти съм се чудила какво ли щеше да бъде ако се бе родил с ден по-рано? С още един Овен, как ли щях да оцелея?  Laughing
В тази връзка искам да ви кажа, че децата ми наиситна са олицетворение на зодиите си, колкото и несериозно да прозвучи това на скептиците Simple Smile
Виж целия пост
# 109
За скептиците незнам, на мен лично астрологията много ми помага да разбирам моя малък ракоскорпион  Laughing и да знам  какво да изисквам и очаквам като емоционалност.

Додо, мисля че си прекрасна майка и имаш точен подход към децата си.    bouquet

Виж целия пост
# 110
Защо не забравите за миг мъжко-женското; то не е някакво универсално обяснение.
Детето плаче в първи клас - обяснението е свързано вероятно с пред-училищните тревоги (ще се справя ли, дали няма да съм слаб ученик, ами какви са тези нови ученици, не ги познавам, искам си старите другарчета, а тази нова госпожа каква е, не я ща, тя е непозната, и въобще каква е тази сграда и защо има толкова много хора), отколкото с това, че е момче.
Моята мюмла не плака, обаче определено беше свръхсериозна, като видя тълпите в двора. При това имаше приятелче в класа, беше влизала три пъти в училище, познаваше учителката и знаеше, че оценки няма да имат. И пак.

Не се бой, ще мине това нещо. Поговори с учителката... и се опитай да преразкажеш някои от чувствата, които подозираш, ужким се отнасят за някое момченце от приказка.
Виж целия пост
# 111
Додо, зодията няма нищо общо с характера му, убедена съм. Живея с Овен, познавам овни и не, и като деца не са били като Денис. Да чета по звездите вместо да си погледна и чуя детето - не, мерси! Също не смятам, че контрола на емоциите е равен на липса на такива, абсурд. Емоции имат всички, друг е въпроса как се справят с тях и дали ги показват в определени ситуации и по определен начин.
Съпруга ти предполагам не е против детските сълзи по принцип. Просто когато поводите за такива са ежедневие и от всякакъв характер...ами и мен биха ме дразнили. Той е решил да анулира следствието, по лесно е. А ти би трябвало да работиш в посока намаляване на поводите за рев. Само с утешаване, гушкане и съчувствие не става. Някак пасивно ми идва, съучастнически, нищо градивно само по себе си. Ти /вие де/ си авторитета в живота на сина ти и би трябвало да го убедиш, че непознатото не е страшно когато го опознае.
Мислех да не пиша, не познавам децата, имам някакви представи които не вършат работа.
Виж целия пост
# 112
Струва ми се, че топика на темата не е нито първия учебен ден, нито характера на момченцето на Додо по принцип...

Така като гледам нашата тройка  Wink, хубавото е, че единия родител компенсира дефицитите и излшъците на другия, поне засега. Имам предвид и двамата.

 Аз лично съм свръх емоционална, отчитам го като сериозен мой минус. Пречи ми определено. Получила съм сравнително строго възпитание, което успява често да овладява приливите на емоции така, че да не си вредя. Додо, не знам дали виждаш връзката, която се опитвам да направя с първия ти пост  Crazy
Искам да кажа, че това, че в къщи често имаше "бой по каската" и често ме караха да правя неща, които аз било от страх, било от емоция отказвах да правя и се дърпах назад, в последствие ми помогна да се преодолявам ... поне понякога Laughing
Виж целия пост
# 113
Според психолозите това, което се унаследява, е темперамента. (зодии, възпитание и т.н. не са от значение)
2 деца в едно семейство, възпитавани по еднакъв начин, са коренно различни.
По-късно, разбира се, средата е много важна.

Така че, мила Додо, детето ти е по-чувствително, по-емоционално, по-ранимо.
Моето дете също е така - не може да нагруби, да удари, да причини болка - с дума или постъпка (нищо, че е толкова малък), не е така оправен и нахален. Много е привързан към мен и баща си. По-плах е, не е напорист.

Това, което правя е да окуражавам това, което е постигнал, да го поощрявам, да му давам възможност за изява, да го оставям сам да се справя, в ситуации, в които може. Казвам му - Аз съм сигурна, че ще намериш вариант за едикакво си, или Сигурна съм, че ще ти хрумне идея..
т.е. давам му възможност за изява и да търси сам изход от ситуация.
Избягвам да го критикувам. Поставям го в ситуации, в които да е победител. Давам му възможност той да решава. Но го уча и да носи последствията от решенията и дейтвията си.

Някой път най-често като е обиден несправедливо - му затреперва брадичката, но нещо мъжко (навярно)  в него го кара да преглътне сълзите си... Същата ситуация се случи, когато изпращахме баща му на рейс - затрепера, но глътна сълзите си. Говорихме, че и на мен ми е мъчно и е нормално да е така.

Не приемам майки с прекалено демонстрирана загриженост, или такива, които опекунстват над синовете си - станал на 8-9 години току притича в градинката да целуне майка си,  или пък такива, които, за да се чувстват нужни не оставят синовете си да порастнат.

По въпроса - за мъжете и плача. Мъжът ми се е просълзявал няколко пъти пред мен в трудни моменти, и ми показва, че е добър, състрадателен и чувствителен.
Не бих го уважавала, ако хленчи и реве за всяко нещо.
Виж целия пост
# 114
Когато детето ти е на три години 8-9-годишните може да ти изглеждат като мъже, но изобщо не е така. Много момчета на тази възраст притичват да целунат майките си и това не им пречи да пораснат. Те и на 7 години изглеждат големи, но във всяко училище ще видиш момченца в първи клас, подсмърчащи и непускащи се от майките си, когато трябва да влязат в час. Ще видиш и ти как е като ти порасне детето. Момчетата са по-чувствителни и незрели от момичетата.
Виж целия пост
# 115
Молила съм се синът ми просто да заплаче, не да повръща от напрежение. Правеше го в първи клас, прави го и сега (рядко), в моменти на силна емоция.
Децата по различен начин реагират на стресови ситуации- също както всички нас, порасналите момичета и момчета.
Виж целия пост
# 116

Флаш, познаваш Денис достатъчно добре и то почти от раждането му, макар и индиректно   Simple Smile
Макар и да откривам истина в зодиите, ако търсех всички отговори в астрологията едва ли щях да пусна и поставя темата по този начин. 
А относно детските сълзи в ежедневието, слава богу при нас не присъстват. Нямам спомен да съм написала, че реве ежедневно и за всичко. Плаче в ситуации от извънреден характер и от страх /точно поради тази причина идва моят бунт/. Освен да го гушкам и му говоря. Разбира се, че му обяснявам.
Виж целия пост
# 117
Струва ми се, че топика на темата не е нито първия учебен ден, нито характера на момченцето на Додо по принцип...

Така като гледам нашата тройка  Wink, хубавото е, че единия родител компенсира дефицитите и излшъците на другия, поне засега. Имам предвид и двамата.

 Аз лично съм свръх емоционална, отчитам го като сериозен мой минус. Пречи ми определено. Получила съм сравнително строго възпитание, което успява често да овладява приливите на емоции така, че да не си вредя. Додо, не знам дали виждаш връзката, която се опитвам да направя с първия ти пост  Crazy
Искам да кажа, че това, че в къщи често имаше "бой по каската" и често ме караха да правя неща, които аз било от страх, било от емоция отказвах да правя и се дърпах назад, в последствие ми помогна да се преодолявам ... поне понякога Laughing

Fussii, да разбирам ли, че споделяш тезата, че строгото възпитание и боят са средство, което би допринесло за по-голям самоконтрол над емоциите?
Виж целия пост
# 118
 Laughing Laughing Laughing
под "бой   по каската" нямах предвид буквалния смисъл  Joy, макар че сега много се развеселих

Давам пример,  за да съм по-ясна  

Като малка, много мразех да се извинявам, пък често създавах поводи... Embarassed. Така, една сутрин излях чашата от водни бои по прането на съседката от долния етаж. Тя се качи горе и се развика на мама. Мама я изслушаи я помоли да си слезне в къщи "тя щяла да види тая работа"
УМРЯХ ОТ УЖАС
Мама дойде, издърпа ме от под масата, и с ужасно строг глас ми обясни, че така не може, че съм съсипала на жената чаршафите и т.н и т.н. След което каза - "Сега слизаш долу и се извиняваш"
Исках да умра  Grinning
Последва половин час рев и викове "Няма, г-жа Семова ще ме убие, изяде, накаже и пр" (както казах поради свръхемоционалната си натура аз бях голяма драматургия)
Мама стоеше със скръстени ръце и много спокоен и строг израз и каза, че въобще нямам алтернатива, единственото, с което може да ми помогне е да дойде с мен и да ми стои зад гърба.
Слезнахме долу, аз звъннах, г-жа Семова отвори, аз опитах да отстъпя назад и да избягам, но мама беше там. Аз треперейки се извиних, г-жа Семова милата жена страшно се трогна и и стана жал за мен, даже ме почерпи  Wink
Горната сцена се е повтаряла три четири пъти в различни ситуации. Така се научих да се извинявам и да не се страхувам да кажа че съм сбъркала

Та, Додо, нямаше бой в буквалния смисъл - просто мама не отстъпи, беше строга и не ми позволи да се дърпам назад...

ПС
Ако трябва да съм честна яла съм бой, обаче за други неща ... за лъжа Rolling Eyes Embarassed Embarassed
Виж целия пост
# 119
Fussii, не бих казала, че дадения от теб пример олицетворява  в точност "бой по каската"  Simple Smile
Не изключвам справедливата строгост като възпитателен метод. Аз самата съм строга, когато преценя, че ситуацията изисква това. Дори съм по- взискателна у дома, ако трябва да съм честна.
Но това не пречи да се раздирам от тревога, когато виждам, че децата страдат искрено  Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия