Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 60
Ще се съглася с Андариел, че хората, вкл. и децата, усвояваме умението да сдържаме емоциите си в зависимост от обстоятелствата и ситуациите. Човек е много по-склонен да се отпусне и излее чувствата си именно пред хора, които са му близки, които биха го разбрали. Затова и децата най-често се отпускат пред родителите си.
Виж целия пост
# 61
Е, разбира се, култивирането на определени задръжки е здравословно и необходимо. Трябва да имаме предвид и че интензитета на емоциите не е толкова голям при възрастните какъвто при децата. При работа или срещи с приятели не сме на ластичното въже на емоциите, а сме в сравнително равновесно състояние. При децата нещата са по- различни, но с възрастта се балансират. Децата са прозрачни, няма как да е иначе.

ПП Не говоря за това, че под предлог да изразим емоциите си трябва да отгледаме невъзпитани деца, които да въртят около плача и смеха си познати и непознати хора. Редно е като родители да ги приучим към социално адекватно поведение. Предполагам тези задръжки имаш предвид и ти, Andariel.
Виж целия пост
# 62
Dodo_dodo, не знам дали си спомняш колко общи черти намирам между моя син и твоя, но продължава да е така  Simple Smile На въпроса - аз бих заела изчаквателна позиция и бих оставила детето само да реши доколко комфортно му е да плаче пред околните и за какво. Не бих го подтикнала да се сдържа, но и не бих го поощрила да плаче, ако той се опитва да се сдържа (както е при моя син в момента). Споделям мненията, че е ОК за мъжете да плачат. И за мен бяха учудващо малък процент от отговорилите в тази тема, но пък това само потвърждава другата страна на нещата - че живеем в мъжко-женски свят, където е прието мъжете да не плачат и децата трябва да се адаптират към това.

Аз никога не съм казвала на Ники, че мъжете не плачат. Напротив, когато други са му го казвали, аз съм казвала, че не е вярно и правилно. Все пак в един момент (преди половин година някъде), той сам започна понякога да крие сълзите си, или да успява да се овладее при мисълта, че други ще го видят. Това, вярвам, е един вид емоционална зрялост - знае, че пред мен може да плаче (както и в ситуации, в които не се чувства толкова уязвим), пред съучениците си обаче предпочита да се сдържа. Но той сам стигна до тази зрялост, аз не съм му внушавала по никакъв начин, че е мн. мъжко да не плаче. Сега, когато го оставям на училище сутрин, си поплаква пред мен, а после избърсваме сълзичките, така че никой да не види, и влизаме. На този етап не искам да го натоварвам с друго, напр. да влиза в спорове, че няма проблем да си плаче. Достатъчно са му неговите си емоции... Разбира се, ако се наложи, ако видя, че това притеснение - да не го види някой разплакан - се разраства твърде, ще поговоря и на тази тема. Едно по едно...
Виж целия пост
# 63
додо, плача е проблем ако е единствено изразно средство за дете, което говори.......

Част и от моите мотиви в макар и интуитивно, не професионално, обоснованата ми позиция е, че мъжете, но и околните им в днешно време имат повече проблем с изразяването на емоциите, отколкото с прикриването им. Затова и търся по-различен модел за моите момчета.
Благодаря за препоръката ти. Чела съм тази книга преди време и дори пусках тема в която я коментирахме тук. От известно време се опитвам да накарам баща им да я прочете, защото я намирам полезна многостранно и най-вече в посока на линията момчета-бащи-ментори.
Приемам за нормално фактът, че той не плаче за рани. Споменавам го, за да поясня и разсея съмненията, че е лигльо, като целта ми е да получа полезни мнения най-близо до предмета на темата, без тя да се разводнява.
Виж целия пост
# 64
Не мисля, че това дали човешко същество плаче или не, е знак за това дали е разглезно или цитирам лайно. Аз познавам само глезени лайна, които не само, че не плачат, а само се подсмихват ехидно и се мислят за герои от някой филм  Thinking ... 

Момчета или момичета няма значение. Чувствата са си чувства и всеки може да ги показва, както пожелае... Мъжът, който плаче, за да преработи мъката си, едва ли ще е мъжът, който стои в кръчмата или става наркоман, за да може да се справи с реалността... Познавам много случаи и зная за какво говоря  Peace
Виж целия пост
# 65
Защо да не плачат? Те също изпитват емоции, защо момичетата да трябва, да могат, да имат възможността да ги излеят и покажат, а момчетата не? Вие представяте ли си какво изпитва човек, който трябва да сдържа емоции!
За мен е без значение дали е момче или момиче, дали е мъж или жена.
И да, момчетата могат да плачат. Също както момичетата.
Виж целия пост
# 66
Не съм съгласна, че към момчетата възпитанието трябвало да е по-строго. Момченцата само си патят от този стереотип. Статистиката сочи, че спрямо момчетата много по-често се извършват сексуални престъпления от непознати. Които им предлагат ласка и топлота, от която са лишени у дома, заради идеята, че към момчетата трябва да сме сурови и твръди, за да станат силни мъже. Да възпиташ уверен в себе си, силен, самостоятелен мъж не се постига като учиш детето да потиска емоциите си. Увереността се изгражда в детето /било то момче или момиче/, когато то преодолява трудностите по пътя си, страховете си. По-добре да му помогнем да овладее с емоциите си, а не да да го учим да не ги изразява.

Напълно нормално е било на 7, 17, 27,47 или 77 мъжът да плаче. А малките хора, които тепърва започват да трупат опит и увереност в себе си имат много повече поводи за страх, тревоги и съответно плач от големите.
Виж целия пост
# 67
Темата е много хубава. Този въпрос вълнува и мен, въпреки че още не съм се сблъсквала реално с него, защото момчето ми е малко. Разбирам, че много, много си мислила по този въпрос и съм съгласна с теб, че е важен и сложен. Наистина е проблем, че много от мъжете не могат да изразяват чувствата си и изглеждат студени и отдалечени за половинките си и в основата на това винаги стои възпитанието тип "мъжете не плачат, лигаво е да се изразяват чувства", което кара малките момчета да изтласкват емоциите си и в резултат на това в по-късна възраст да губят контакт с тях. Да загубиш канткакт с чувствата си е еднакво нещастие за теб и за близките ти. От друга страна, трябва да научим моччетата си на някакво поведение, което отговаря поне в известна степен на стереотипа, характерен за тяхното време, с други думи, не е приятно на те вземат за лигльо и женчо. Трябва нещо по средата... Вярвам, че понеже много мислиш, ще се справиш.
Виж целия пост
# 68
И аз казвам на внука като падне и  реши да плаче, че е срамота голям мъж да плаче, а той горкия ми отговаря - не съм мъж ,дете съм.Няма повече да го тормозя така, милото.
Виж целия пост
# 69
От друга страна, трябва да научим моччетата си на някакво поведение, което отговаря поне в известна степен на стереотипа, характерен за тяхното време, с други думи, не е приятно на те вземат за лигльо и женчо. Трябва нещо по средата...
Защо момчето трябва да отговаря на стереотипа след като този стереотип е на нездрава личност? Никой не казва, че да изразява чувствата си означава да хленчи по цял ден, а да използва адекватни за възрастта си изразни средства. Ако е гневен може да каже, че е ядосан вместо да удря, ако е разочарован може също да го изрази с думи, но ако нещо го боли /физически или душевно/ може да си поплаче без срам. Етикети като лигльо, женчо и прочее винаги могат да бъдат залепени, но е по- важно детето да е самоуверено и да не бъде зависимо от чуждото мнение. Ако го възпитаваш в подобна зависимост някой ден ще му кажат, че е женчо щом не се друса или не краде- тогава какво ще правим?

От известно време се опитвам да накарам баща им да я прочете, защото я намирам полезна многостранно и най-вече в посока на линията момчета-бащи-ментори.
Татковците служат за пример, момчетата ги копират несъзнателно и в това би бил проблема. Във всяка книга за възпитания трябва да се отбелязва с големи букви, че родителите трябва да са наясно със себе си и ценностите си преди да се опитват да прилагат някакви схеми на възпитание. Ако тези схеми, били те и най- здравите, са в противоречие с поведението на родителите детето няма да ги усвои. Успокоителното е, че майката учи момчето на изразяване на чувствата, на общуване, на любов и това може донякъде да компенсира бащиния модел.

ПП Погрешно разбрах хвалбата ти за не-плаченето.  EmbarassedИзвинявай. Hug
Виж целия пост
# 70
Грешно се интерпретира .Мъжете не плачат,но момчетата все още не са мъже!Децата са различни и мисля,че сигурността и спокойствието са най-важни за таза възраст.Има преходи в живота,който всеки изживява различно:детска градина,първи клас,ново училище и т.н.Нека децата да бъдат деца,аз поне не ги деля по пол на тази възраст.
Виж целия пост
# 71
"...безоблачно бъдеще за лайното, което тя ще роди..."
Аз не бих могла да мисля по един начин с човек, който може да каже горното нещо...

По темата конкретно не смятам, че да не плачеш е нещо, към което трябва да се стреми човек.
Хората са различни - едни плачат, други се сдържат, трети просто не могат да плачат. Ако всички бяха толерантни към чуждите особености, нямаше да има проблем "момчетата не трябва да плачат". Хората обаче са различни както казах...
Според мен е хубаво да обясниш всичко на сина си. Това, че ако плаче пред някои деца, те може и да му се подиграват. Ако плаче пред теб, че ти можеш да го разбереш. Че да плаче всъщност не е лошо, защото си изразява емоциите, а те не е хубаво да се сдържат прекалено. Но пък е хубаво да се научи да ги контролира.
Въобще мисля, че децата разбират и усещат много повече, от колкото ние си мислим. И истината сякаш е за предпочитане, т.е. да му покажеш и двете страни на въпроса.
Във всеки случай да възпитаваш строго дете, което е болезнено чувствително, ми се струва неправилно.
Успех и  Hug
Виж целия пост
# 72
И мъжете големите, пораснали мъже плачат когато им е тъжно. И когато един силен мъж плаче, според мен това не е израз на слабост, а на тъга и болка. На децата си обяснявам, че да се плаче е нормално, а да се реве с пълен глас, за нещо, което можеш да обясниш с думи е бебешка работа. И се опитвам да науча децата си да подминават коментарите на приятелчета и други деца с по-малко страдание.
Виж целия пост
# 73
Грешно се интерпретира .Мъжете не плачат,но момчетата все още не са мъже!...
Абсолютно вярно Peace горките момчета, натоварени с такова бреме от най-крехка момчешка възраст - да сдържат емоции!
Виж целия пост
# 74
ами, момчетата не плачат. В Илиадата в половината книга Ахил плаче и се жалва на майка си, а нали е пример за велик войн  Laughing И големите войни търчат при мама, като им е кофти. Това не значи, че плачат пред други мъже, или пред жените си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия