Момичета влизам да ви разкажа за моето раждане.Копирам си поста от друга отчетна, надявам се нямате нищо против. 
Откраднах си малко време и реших да споделя как мина моето раждане.
Та на 5-ти следобед отидох на запис на тоновете, всичко с бебето наред, горе високо без индикации за скорошно раждане. Е да, обаче акушерка ли беше, каква ли не знам, но ми направи преглед за разкритие със зверско бъркане.
Тръгнах си от болницата и си записах още 2 срещи за седмицата за тоновете. Прибрах се вкъщи в 19:30ч. но със странни болки, нещо неприсъщо. Хапнахме и в 20:30ч. ми изтекоха част от водите. Оправих се и в 21:30ч. с мъж ми бяхме в болницата. Пак запис на тоновете и тест дали са води или друго(тук се прави с една клечка на която има марличка и ако се оцвети в зелено значи са води), въпросната клечка не се оцвети и лекарката каза, че не са води. Та трябваше да ме бръкне хуууубаво да помести главата на бебето, за да изтекат пак част от водите. 
След записа се останови, че бебето е добре и ме преведоха в стая до сутринта, цяла нощ си имах болезнени и нерегулярни контракции, но търпими. На сутринта не беше започнал родилен процес и в 7ч. ме преведоха в родилна зала, включиха ме на системи(без окситоцин)-глюкоза и още някакви щуротийки. И пак ме вързаха за тоновете. Към 8-8:30 започнаха и по-честите и по-силни контракции. Лошото бе, че нямаше мърдане, в една единствена поза бях и това ме тормозеше много. В 9ч. се обадих на мъжът ми да дойде при мен. От този момент контракциите станаха на 4 мин. с продължителност ок. 30сек., и имах чувстовот, че зачестяват все повече и повече. Мина моят лекар да ме види(ок.9:30) и аз си поисках епидурал, защото наистина болките бяха нетърпими в тази поза, а и вече бяха на 2 мин. Трябваше да изчакам едно спешно секцио и тогава да ми сложат упойката(така стана и с първото ми раждане 
-късмет) В 10ч. ми сложиха упойката и мъжът ми дойде малко след това(нямало кой да му отвори вратата на родилното). След това почувствах голямо облекчение, не усещах болка, дори успях да подремна малко, че бях смазана от неспане нощта а и от цялата дъндания около преместването ни. Бебето обаче не иска да излиза и си стои горе високо, мнооого трудно и бавничко слизаше надолу, аз продължавах да съм в същата поза, краката ми изтръпнаха...но поне болка нямаше. Към 12:40(не съм сигурна, защото нямах часовник около мен) започнах да усещам напъните. Лекарите минаваха и казваха, че няма да е скоро. Това продължи около 20 мин. В 13:12ч. изплака малкият Кристиан с 3 напъна! Най-сладкото момченце на мама, оформен, големичък и със сииилен глас. Имам лека епизотомия-2 външни и 1 вътрешен шев.
Общо взето малкият Крис не беше готов да излиза, ако акушерката не ми бе направила зверският преглед може още да не съм родила.
Всички бяха изключително мили. Знаеха, че не разбирам добре езика и се съобразяваха с това. Докато анестесиоложката ми слагаше упойката една лекарка ме галеше по бузата и ми говореше мило-от сорта на.."спокойно пиленце мое, след 5 мин. ще се чувстваш много по-добре".
Доволна съм от персонала, доволна съм, че и всичко с мен и Крис е наред. Но това не бе очакваното от мен раждане. Ако нещата бяха тръгнали от самосебе си, едва ли щях да съм вързана за леглото, и сега исках да се раздвижа малко, но уви не ми позволиха.
От както изплака Крис не са го отделяли от мен дори и за секунда. Всичко се прави пред очите ми! Информират ме за всяка манипулация която извършват с него и искат съгласието ми за дадени изследвания. След като всичко мина, оставиха мен, бебето и мъжът ми 2 часа в стаята да се порадваме на бебока и да се насладим на момента. Крис голичък, аз също(разрязаха ми нощницата още като видяха, че бебето излиза, за да ми го сложат на гърдите). След като изминаха 2-та часа дойдоха направиха ми тоалет, облякоха бебока и ми донесоха да хапна.
Аз се нахраних, станах и ги извиках да ме превеждат в стаята. А една акушерка идва с количка, като ме видя станала много ми се зарадва. Сякаш никога не бях раждала, чувствах се прекрасно.
Престоят ми в болницата не беше никак хубав. Съжалявам, че не поисках самостоятелна стая! Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че бях в стая с една арабка! Ужасно бешеееее! (сигурно има и свестни и добри хора от тази раса, но защо ли не попадам на такива?
) Персонала от болницата е изключително мил, очарована съм!
Тук спирам, че стана много дълго и едва ли някой ще ме изчете!
ПП. Забравих да спомена, че Калин през цялото време беше до мен. Беше изключително и за двама ни , въпреки неговите страхове.
Афродитка, във Франция раждах, тук е странно ако таткото не присъства. Моят се забави и няколко лекарки и акушерки ме питаха къде е и защо съм сама.
Благодаря на всички за милите думи относно малкото ми момченце. Той наистина е прекрасен, и доста надарен.
Виж целия пост
Откраднах си малко време и реших да споделя как мина моето раждане.
Та на 5-ти следобед отидох на запис на тоновете, всичко с бебето наред, горе високо без индикации за скорошно раждане. Е да, обаче акушерка ли беше, каква ли не знам, но ми направи преглед за разкритие със зверско бъркане.
Тръгнах си от болницата и си записах още 2 срещи за седмицата за тоновете. Прибрах се вкъщи в 19:30ч. но със странни болки, нещо неприсъщо. Хапнахме и в 20:30ч. ми изтекоха част от водите. Оправих се и в 21:30ч. с мъж ми бяхме в болницата. Пак запис на тоновете и тест дали са води или друго(тук се прави с една клечка на която има марличка и ако се оцвети в зелено значи са води), въпросната клечка не се оцвети и лекарката каза, че не са води. Та трябваше да ме бръкне хуууубаво да помести главата на бебето, за да изтекат пак част от водите. След записа се останови, че бебето е добре и ме преведоха в стая до сутринта, цяла нощ си имах болезнени и нерегулярни контракции, но търпими. На сутринта не беше започнал родилен процес и в 7ч. ме преведоха в родилна зала, включиха ме на системи(без окситоцин)-глюкоза и още някакви щуротийки. И пак ме вързаха за тоновете. Към 8-8:30 започнаха и по-честите и по-силни контракции. Лошото бе, че нямаше мърдане, в една единствена поза бях и това ме тормозеше много. В 9ч. се обадих на мъжът ми да дойде при мен. От този момент контракциите станаха на 4 мин. с продължителност ок. 30сек., и имах чувстовот, че зачестяват все повече и повече. Мина моят лекар да ме види(ок.9:30) и аз си поисках епидурал, защото наистина болките бяха нетърпими в тази поза, а и вече бяха на 2 мин. Трябваше да изчакам едно спешно секцио и тогава да ми сложат упойката(така стана и с първото ми раждане -късмет) В 10ч. ми сложиха упойката и мъжът ми дойде малко след това(нямало кой да му отвори вратата на родилното). След това почувствах голямо облекчение, не усещах болка, дори успях да подремна малко, че бях смазана от неспане нощта а и от цялата дъндания около преместването ни. Бебето обаче не иска да излиза и си стои горе високо, мнооого трудно и бавничко слизаше надолу, аз продължавах да съм в същата поза, краката ми изтръпнаха...но поне болка нямаше. Към 12:40(не съм сигурна, защото нямах часовник около мен) започнах да усещам напъните. Лекарите минаваха и казваха, че няма да е скоро. Това продължи около 20 мин. В 13:12ч. изплака малкият Кристиан с 3 напъна! Най-сладкото момченце на мама, оформен, големичък и със сииилен глас. Имам лека епизотомия-2 външни и 1 вътрешен шев.Общо взето малкият Крис не беше готов да излиза, ако акушерката не ми бе направила зверският преглед може още да не съм родила.
Всички бяха изключително мили. Знаеха, че не разбирам добре езика и се съобразяваха с това. Докато анестесиоложката ми слагаше упойката една лекарка ме галеше по бузата и ми говореше мило-от сорта на.."спокойно пиленце мое, след 5 мин. ще се чувстваш много по-добре".
Доволна съм от персонала, доволна съм, че и всичко с мен и Крис е наред. Но това не бе очакваното от мен раждане. Ако нещата бяха тръгнали от самосебе си, едва ли щях да съм вързана за леглото, и сега исках да се раздвижа малко, но уви не ми позволиха.От както изплака Крис не са го отделяли от мен дори и за секунда. Всичко се прави пред очите ми! Информират ме за всяка манипулация която извършват с него и искат съгласието ми за дадени изследвания. След като всичко мина, оставиха мен, бебето и мъжът ми 2 часа в стаята да се порадваме на бебока и да се насладим на момента. Крис голичък, аз също(разрязаха ми нощницата още като видяха, че бебето излиза, за да ми го сложат на гърдите). След като изминаха 2-та часа дойдоха направиха ми тоалет, облякоха бебока и ми донесоха да хапна.
Аз се нахраних, станах и ги извиках да ме превеждат в стаята. А една акушерка идва с количка, като ме видя станала много ми се зарадва. Сякаш никога не бях раждала, чувствах се прекрасно.Престоят ми в болницата не беше никак хубав. Съжалявам, че не поисках самостоятелна стая! Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че бях в стая с една арабка! Ужасно бешеееее! (сигурно има и свестни и добри хора от тази раса, но защо ли не попадам на такива?
) Персонала от болницата е изключително мил, очарована съм!Тук спирам, че стана много дълго и едва ли някой ще ме изчете!
ПП. Забравих да спомена, че Калин през цялото време беше до мен. Беше изключително и за двама ни , въпреки неговите страхове.
Афродитка, във Франция раждах, тук е странно ако таткото не присъства. Моят се забави и няколко лекарки и акушерки ме питаха къде е и защо съм сама.
Благодаря на всички за милите думи относно малкото ми момченце. Той наистина е прекрасен, и доста надарен.
, стискам палци да успееш. Аз съм бивша пушачка. Пушех преди да забременея и двата пъти. Много се надявам да не пропуша отново /признавам понякога ми се приисква да запаля/ като се върна на работа, щото там наистина ми е изкушаващо да си пия кафето и да пуша с колегите. Мъжът ми е непушач и той ми е стимул да не пропуша все още, а и децата, разбира се. Не съм била и много заклета пушачка,де. С килограмите, какво да ти кажа, имам проблем, но не са ми виновни цигарите, а пустия апетит по време и след бременноста. Както казах и преди, ще почна да тренирам. Така че дерзай. 
Аз нали повече почивах, отколкото тренирах 
На мен нямаше да ми направи впечатление,ако Биляна не бе се разпискала ,че вали сняг 
и пак РД -на баба(