Деца с увреден слух-8

  • 61 060
  • 721
# 495
    Да, Elisana, слуховият апарат ме е заблудил. А как е иначе Мони, правихте ли първи настройки?
   

Да , на 8 -ми и включиха процесора и направиха първата настройка.Мони се разплака в началото, но е твърде рано да кажа има ли някаква промяна или реакция.Иначе си носи процесора, не го сваля, за разлика от слуховия апарат.
Виж целия пост
# 496
Момичета, срещата с г-жа Балканска ще се проведе в събота, след приключването на конференцията. За тези, които мислят да дойдат само за нея, уточнявам, че конференцията няма определен точен час за финал, но вероятно ще приключи към 14.
Исках да кажа, че срещата ще е за доброволческата работа, но дори и да не искате да се ангажирате, сте добре дошли. Поне ще добиете представа за какво става въпрос и на някакъв друг етап може да размислите.Simple Smile Ако не - поне ще се видите с приятни хора и ще чуете интересни неща.Simple Smile

terina, ще се видим в петък значи. Аз се надявам, че това няма да е последната ни среща с г-жа Балканска, така че за тези, които не могат да дойдат сега, вероятно ще има и други възможности.

Elisana
, а носи ли си малката слуховия апарат? Едно време, когато включиха импланта на Йоан, от ИСУЛ ме посъветваха да продължи да си носи слуховия апарат и че това няма да му пречи да свикне с новия начин на чуване от импланта. Само че Йоан не чуваше в продължение на месеци. При нас нещата наистина много сериозно се затлачиха и причината беше и в недостатъчното засилване на процесора, но аз имах сериозни съмнения и за това как ще свикне с новото чуване, носейки и слуховия си апарат. Тогава писах писмо до една от аудиоложките на Джон Трейси Клиник и тя ми отговори, че на техните деца задължително махат слуховите апарати за няколко месеца, докато не се появят спонтанни реакции с импланта и не стане ясно, че детето чува добре с него. Ние махнахме слуховия апарат на Йоан за около 2 месеца. Гледах да не е прекалено голям периода без него, за да не свикне по този начин и да откаже след това да го носи. След като вече бяхме сигурни, че чува всичко с импланта, веднага му го върнахме и не сме имали никакви проблеми с приемането му обратно.
Пиша ти това, защото не е редно детето да няма реакции след включването. Може да има неща, на които не реагира, но задължително трябва да реагира поне на някакви неща. Обикновено по време на рехабилитацията става ясно какво чува и какво не. Ако няма ясни реакции, отидете за нова настройка.Simple Smile


Виж целия пост
# 497
Ieppe  На мен също ми казаха, че трябва да си носи слуховия апарат, но аз си го знам това още от миналата година.Там е работата, че Мони въобще не иска да го носи.Сложа го и максимум след 10 минути го е свалила и го опитва на вкус  Laughing И ленти слагах, занимавам я , за да не си пипа непрекъснато ухото, но само се дебнем взаимно. Аз мислех, че и процесора няма да носи, но засега нямам проблеми.

А иначе за реакциите.Аз писах, че няма.Тя реагира на някои звуци,Даже има моменти, когато и търси източника на звука.Просто аз не искам да имам големи очаквания от детето в началото и да се разочаровам, защото знам, че трябва за мине известно време.Незнам дали е правилно, но  така си мисля.Все пак са минали само 10 дена от включването.
Виж целия пост
# 498
    Elisana, много е хубаво, че Мони си носи апарата! То това е първата крачка, ако я направи, нататък ще бъде по-лесно. И аз като теб смятам, че не трябва да я натоварваш с очаквания, просто следИ какво я впечатлява, кои звуци отчита, за да споделиш на следващата настройка. Може би, ако си започнала да я водиш на рехабилитация, и специалистите ще ти помогнат. Желая ти успех Hug!
Виж целия пост
# 499
Сложа го и максимум след 10 минути го е свалила и го опитва на вкус  Laughing И ленти слагах, занимавам я , за да не си пипа непрекъснато ухото, но само се дебнем взаимно. Аз мислех, че и процесора няма да носи, но засега нямам проблеми.

А иначе за реакциите.Аз писах, че няма.Тя реагира на някои звуци,Даже има моменти, когато и търси източника на звука.Просто аз не искам да имам големи очаквания от детето в началото и да се разочаровам, защото знам, че трябва за мине известно време
Относно опитването на вкус ,на моя син в детската градина едно момченце така беше схрускал СА че повече не проработи!
А относно реакциите на детето след като търси източника на звука все пак това е реакция  и наистина трябва време   bouquet
Виж целия пост
# 500
Здравейте ние вече сме си у дома. Бибица ние в Понеделник не успяхме да се доберем до кабинетите. Докато оправя документите за прием и се настаня стана обед. Но дори да съм била ,изобщо покрай малкия и многото народ ,който се събира пред кабинетите едва ли ще съм те забелязала. Реджеб е с очила по това може да го познаеш. Направихме настройки и рехабилитация засега нещата вървят добре. Има  още какво да се коригира , но ще видя дали някои букви не ги ли чува или говора е още бебешки. Много исках да дойда на Конференцията но няма как с детето да дойда , някой път може и аз да присъствувам на срещите. А доколкото до доброволстването и аз нямам кой знае колко знание , но поне малко мога да осведомя хората .У дома дойдоха две семейстава които нямаха никаква престава от операцията и това което знам им казах и мисля че поне малко им  бях от полза. Видях се Силви-Мая и Мариана-Марти , беше ми много приятно .
Виж целия пост
# 501
       Момичета, прибрахте ли се? С нетърпение очаквам да нахвърляте впечатленията си, разказвайте, моля!
Виж целия пост
# 502
Много набързо казвам, че трябва да приспивам децата.
Първият ден от конференцията беше потрес. Съжалявам, че трябва да го кажа, но оправдаха всичките ми страхове. Имаше едно две неща, които си заслужаваха - гостите от Сърбия, доц. Неда Балканска, едната от презентациите на Руми и Хриси от ИСУЛ, горката австрийка, донякъде и Ваня Нейчева, но само донякъде. Останалото бяха учителките от специалното училище, които ме сразиха за пореден път - всички излизаха, прочитаха си докладчето (някои от тях направо го сричаха) и това беше. Една дума от себе си не добавиха. Нищо. Горко ни с такива специалисти. Това набързо - после ще пиша още, ако мога.
Виж целия пост
# 503
Конференция, ден втори. Заслужаваше си да видите презентациите на доц. Балканска и Анна Трошева (анализа на анкетата, която попълвахме), Славина Лозанова, която представи проекта за Европейско езиково портфолио за хора с увреден слух, Руми и Хриси, които говориха за кохлеарната имплантация на тийнейджъри и Миглена Ценова, чиито титли не запомних, но която обучава на пиано 3 деца с кохлеарна имплантация и мисля, че имат забележителни постижения. Имаше какво да се види, но нямаше кой да го види. Никой не дойде и за срещата с г-жа Балканска. Жалко.

Само се допълвам, за да съм коректна. На срещата с г-жа Балканска бяхме аз и Гергана, която е от Русе и беше дошла специално за конференцията и срещата.
Виж целия пост
# 504
   С пълното съзнание, че се изказвам неподготвена, ще изразя личното си обяснение. Говорих с няколко момичета, които са присъствали в петък. Почти всички бяха, меко казано, разочаровани. Останали са с впечатление, че каквото и да правиш-струваш, всички пътища водят към това училище. Всички ние работим и се блъскаме да подготвим децата за училищната среда, записваме ги в масова детска градина, правим всичко възможно да ги интегрираме, и да се яви някой да ти каже, че детето ти ще се чувства самотно и изолирано в масово училище, че ще се изтормози там, вместо да бъде при себеподобни в това училище - ами, и аз да бях вчера, днес не бих отишла. В интерес на истината, ако можех, щях да присъствам и двата дни, но това беше моя прочит на разказите на момичетата.
Виж целия пост
# 505
pozor, нищо няма да ни дойде отгоре. Не беше необходимо да идвате непременно на конференцията, за да дойдете на срещата с Неда Балканска. Тя беше с цел да се разработи НАШАТА организация. Да направим нещо за НАШИТЕ деца, за да направим нещата за ТЯХ по-добри, включително и пребиваването им в масовото училище един ден. Можете да си затваряте очите колкото си искате за реалността. Никой не може да ви попречи. Но един ден вие ще сте на мястото на майката, чието дете й носи записан план на урока си на непознат език, защото учителката им ги диктува, вместо да им ги изпише на дъската, и тогава ще ви се наложи да проумеете реалността. И не, не защото детето не говорело и не разбирало - напротив, а защото децата ни все пак имат дефицити. Има начини тези дефицити да бъдат преодоляни и децата ни да не са изолирани в масовото училище, но пътят за постигането им не е, като изтласкваме проблемите от ума си, а като правим съзнателни крачки в тази посока. Не ми пука кой какви глупости е плещил в тези два дни. За себе си извлякох ползи - запознах се с чудесни хора и научих нови неща. Това е.
Виж целия пост
# 506
  И последно, в момента имаме здравословен проблем в къщи, и съм много притеснена.

   Заради Венци, и именно защото искам да му осигуря възможно най-доброто, което може да се предложи на тази му възраст, и на тази му степен на развитие, аз оставих Плевен, и всичко там - баща, роднини, приятели, работа и т.н., и дойдох тук, и вече четири години се блъскаме като вода в бряг, защото няма един, на когото да звънна и да кажа: "Ела, че умирам!". На четирийсет да си промениш живот и навици, може би не е затваряне на очите. И въпреки, че, слава Богу, с него засега всичко е наред, аз все още съм и в тая тема, права или неправа, и имам мнение, а не се спотайвам по нощите да чета.
Виж целия пост
# 507
pozor, не визирам някого конкретно с написаното и помня, че каза за здравословния проблем. Няма нужда от оправдания. Моля ви, недейте сега да описвате кой защо не е дошъл. Не е нужно. Всеки има такова, сигурна съм. Просто си дайте сметка за нещата в глобален смисъл - конференцията на специалистите, които работят с децата ни, е веднъж годишно, а ние не намираме време и начин да я посетим. Специалисти ни предлагат безвъзмездно помощта си, а ние изобщо не се отзоваваме. Това са фактите. Съжалявам, наистина, но не мога да не съм разочарована. 
Виж целия пост
# 508
Лони, аз отдавна съм на мнение, че  от тези  срещи кой знае какви ползи няма ....само се говори, представят се нещата, такива каквито не са. Говорят едни и същи неща, и в края на краищата пак нищо. Много добре знаеш от кога са тези конференции, и какво се промени отначало до сега... Wink нищо. Сега, надявам се поне суперлативите да са понамаляли...по отношение на това какво се постига с КИС.
А по въпроса за неучастието на родителите в каквито и да било събития, свързани с децата   - отдавна съм разбрала, че всеки се спасява поединично. Толкова проблеми се получават по напред.., че хич не ми е до конференции, на които се четат разни докладчета. А извън нея, ние пак продължаваме борбата, сами,без промяна. По този въпрос съм писала много назад в темите. И сега като чета тук - май си е пак същото..не ме интересува кой какво е обещал и казал. Няма нищо наяве. Не помниш ли, че се опитахме да правим нещо  в началото...и кой откликна, кой се обади да ни попита нещо ...сега подозирам че е същото. Просто хората първо тр да се променят, и после да мислим за нещо толкова глобално Grinning, толкова , че да се заинтересуват повече хора от цяла България newsm78
Не ме упреквайте, но аз вече се спасявам сама. В нашия град детето има подкрепа само от мен.Аз си търсех свястна учителка, аз подбрах училището, аз агитирах децата от детската да са в този клас, аз я уча, аз я приобщавам към средата, аз я Интегрирам. И това е така, "защото не може на всяка керемида и покрив, под който да има имплантирано дете, да има  и специалисти." Цитирам отговор на мой въпрос. 
Виж целия пост
# 509
Бубе, никого не упреквам. Просто се надявам, че ще разберете преди да е станало късно за вашите деца, че никой няма да направи нищо за децата ни, ако вижда, че нашето отношение е такова. Ето го и примерът с конференцията. Родителите ги няма, специалистите дрънкат глупости, няма кой да повдигне дискусия, няма кой да ги провокира, няма кой да им покаже, че безобразието е очевидно и трябва всички с общи усилия да се задвижим в по-смислена посока. Казах ви кои бяха наистина чудесните изключения от цялата програма. Това са хората, с които си заслужава да се работи и да се поддържат контакти. Те наистина могат да ни помогнат и сами предложиха помощта си. Не могат да променят вместо нас ситуацията за децата ни, но могат да ни предадат опита си и да ни дадат насоки. Всичко друго зависи от нас. Няма да ви убеждавам повече в нищо. Ако сметнете, че искате да правим нещо, предложете удобни за вас ден и час. Аз ще дойда.
И накрая - поради така стеклите се обстоятелства около срещата за доброволческата работа, лично моето мнение е, че явно ни е рано. Имаме сериозна нужда от разясняване на отговорностите, които носим, когато се захващаме с нещо такова. Tired
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия