Честно казано те ме намираха. Аз нямах кой-знае каква нужда от работа тогава. Но пък и не ми се стоеше просто така. И някой като се обади за нещо, аз поемах. Специално за дисертациите е по-сложно от дипломните работи. Аз работех с лекари - там има доста сканиране, влагане на изображения, презентации, по-особено макетиране и форматиране. С леки познания за естеството на текстообработката не става. Затова /тогава поне беше така/ има голям глад за извършване на подобни услуги. Аз, примерно, ако сега трябва да се захвана и имам нужда, бих разлепила обяви в университетска болница, из всички корпуси. До седмица поне две поръчки ще имам. Дипломните работи не са чак такъв хляб. Поне така мисля аз. Там добри пари трудно ще се вземат.
Другото отново все чрез познати. Но много ме търсиха. Даже накрая спрях да поемам, отказвах, забременях с второто дете, оказа се тежка патологична бременност и трябваше да спра да работя. Бях поела няколко неща и просто нямаше на кой да предам, за да ги довърши. Такъв глад имаше за такива като мен. Едвам успях да си завърша поетите ангажименти и да се заема с лежане и пиене на хапове.