Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?

  • 6 504
  • 94
# 45
Какво означава да почнеш от нулата?
Това, че имам апартамен, но работя от 10 годияна по оранжериите с родителите ми започване от нисък старт ли е? В нашето семейство нещата са общи, защото всички сме участвали в изгравдането им.

За мен започват от нулата децата от домовете, които на 18 напускат дома и попадат в 'джунглата". Или започнало е от нулата семейството на баща ми, изгонено от къщата си след национализацията и с отнето вичко. Дали им е било добре на улицата с малко дете и само един кат дрехи на гърба им. Съмнявам се. Дядо ми от инжинер е отишъл да вади вар, за да има семейството му какво да яде.

Виж целия пост
# 46
Нито разбирам логиката  „ родителите ми купиха апартамент и кола и ми се месят в живота“, нито одобрявам разбирането, че родителите са длъжни да купят апартаменти, вили, коли и тн на децата си.
Отношенията родител-дете за мен са далеч извън материалната сфера.
Виж целия пост
# 47
Ние сме започнали с нищо. Аз съм дошла тук с един куфар, мъжа ми е последен от 5 деца, а и тук няма такава традиция да се подаряват къщи, коли и тн. Сами се оправяме, родителите  ни са за морална подкрепа, мен ме е е срам на 35 години да искам пари или очаквам финансова помощ от родителите ни. Те са блъскали достатъчно да ни отгледат и изучат, сега им е време да се порадват на живота си.
Виж целия пост
# 48
    Признавам за започване от нулата само два случая:
1. Кръгъл сирак, излязъл от дом /както и по-нагоре от мен са писали!/ и
2. Хората, които емигрират в чужбина, само с един куфар  и от миячи на чинии, стигат до собствени домове, коли и т.н.
   
Виж целия пост
# 49
Виждам сега друг феномен, родителите начиито деца са помогнали вече са стари
и очакват да ги гледат, а от нас никой нищо не очаква като младоженци сме,
нямаме задължения към никой, свободни сме /живеем далеч от роднини/,
ходиме редовно по почивки.
И сега като се замисля този живот, който аз го живях е в пъти по-безгрижен
от този, ако бяха ми помогнали родители или свекъри.


Противно е това,което си написала.Сигурно и затова си анонимна.Нима тези родители,които не са имали,за да дадат,трябва да изнемогват и мизерстват?Нима трябваше да ти подхвърлят една кола и един апартамент,за да очакват,да се погрижиш за тях?Карай си медения месец,а майка ти и свекърва ти ще я карат на по една кофичка кисело мляко.Честито.На мен ми е все тая за трагедиите,които се разиграват тук.Дали Отело е удушил Дездемона,дали двама мъже бебеправят и дали свекървата е с галено име Анаконда-все ми е тая.Не се трогвам.Но когато прочета,че някой не се е погрижил за старите си родители-ето това ме изкарва от непукизма ми.Мизерничка си ти,как ти беше името.
Виж целия пост
# 50
Не са ни купили апартаменти не ни плащат сметките .Нямаме задължения към тях в смисъла ,който влагаш ти ОБАЧЕ винаги ,винаги могат да разчитат за всичко на нас .
Просто за мен това не е задължение ,това е любов .
Виж целия пост
# 51
Никога не сме искали нищо на никого,но сме получавали  и помощ и щедри жестове .Естествено сме бладодарни и признателни за всичко.А за ....помагането.....т о се  прави не защото нещо си получил,а защото така го чувстваш в сърцето си.
Ето моите родители са скромни хора и години наред ми отглеждаха зеленчуци за зимнината.Естествено и ние сме се трудили с тях.Не е много в пари ,но за мен винаги е било голям жест.Също когато вдигнах висока температура след раждането майка си взе отпъската за да гледа мен и новородената ми дъщеря.И съм и безкрайно благодарна.
Не всичко в този живот е сметка!Не може да се расъждава така щом не са ти подарили жилище или кола -не си им длъжен  Shocked.Как ще се гледаш в огледалото ако знаеш ,че близък е в нужда а ти не си си мръднал пръста  Shocked.
Виж целия пост
# 52
С бившият ми съпруг навремето започнахме от абсолютната нула - в смисъл зарязахме "всичко" и започнахме само двамата абсолютно на чисто. Той заряза кариера и апартамент - върна го на родителите си - аз също тотално смених попрището.
2 г живяхме почти извън Сф на квартира - скъсвахме се от работа и двамата и бяхме постоянно без пукната стотинка..
Това бяха и най-хубавите ни съвместни години..
После, със замогването, нещата значително се влошиха..
Виж целия пост
# 53
Когато пуснах статията имах предвид само хората, които са започнали наистина от нулата.

Не исках да си разказвам историята. И аз и съпругът ми на 18 години започнахме да се борим само с живота,
много искахме да следваме, но и двамата бяхме отрязани от родителите си /родителите ни са приятелски семейства/.
В последствие нашите семейства си развалят отношенията едно с друго и решават, че и ние не трябва да сме заедно.
Сега всичко е наред , имаме пак добри отношения, но младостта не може да ни върне никой.
Когато нашите съученици учеха спокойно висшето си образование, ние работехме и се чудехме как да свържеме двата края
/родителите ни са от заможни семейства/, най-накрая с много мъки завършихме, но бяхме вече на по 28 години.
Сега родителите ни също имат пари, заможни са, но ние не искаме нищо, не искаме да ни помагат, защото знаем че и ще очакват,
не ни трябва вече помощ, оправихме се и без тяхна помощ, но и не искаме и да се грижиме за тях, т.е. баща ми има инсулт и майка ми очаква да се грижа за него, защото тя не може да вдига тежко, имат пари за да наемем жена, но тя иска аз да го преубувам, е няма да стане. Защо след като изкарах тежки младини, и точно сега ми се е паднало да живея, аз ще се занимавам с родителите ми.
Ако бяха изпаднали и им трябваше пари за лекарства, ок, щях да ги платя, но да им изпълнявам прищявките, след като ме оставиха да се блъскам, е няма да стане.

Разказах го това, не защото се нуждая от съвет, а за да не си вадите грешни изводи.

Пуснах обаче статията по друг повод, исках само да попитам дали има семейства тръугнали от нулата и как се справят, нищо повече.

     bouquet

Виж целия пост
# 54
И кво?
Като не са помагали, дай да ги зарежем ли?
Може пък да е било с възпитателна цел според тях..
Ти би ли искала някой ден децата ти да не ги е грижа за теб? newsm78
Виж целия пост
# 55
Ако ще слагаш нещата на везната и ще претегляш,ти как сматаш да им се отплатиш за това,че съществуваш на света?Абсурдно звучи,но в тази тема не може иначе.Само това,че съществувам,ме прави благодарна и признателна и незнам как ще се отплатя и се чудя,как да зарадвам майка си повече и повече.Не те разбирам и в истинския живот дори не бих говорила с теб,защото ти си празна.Може би имаш нужда от психоаналитик,защото явно си обременена и носиш негативен заряд.Дори и младоженка,не мисля,че ти е комфортно.
Виж целия пост
# 56
Щом за теб гледането на лежащо болен е прищявка, значи е по-добре да не им помагаш.
Горките хора. Все пак съм сигурна, че без теб им е по-добре.
Виж целия пост
# 57
Aз мисля, че не сте ме разбрали добре,

е как си представяте да тругна на 2000км да си зарежа семейството за да гледам баща ми, който
не иска да плаща на жена за да го гледа, т.е. майка ми не иска чужда жена да го гледа.
Като бях млада не се сетиха за мен, сега като остаряха си припомниха, че имат дъщеря.
Аз не виждам нищо лошо в това жена да гледа баща ми и да го преобува.

Няма значение, отговарям за да не оставате в заблуда,
не съм лошата искам само да си жеивея живота.
Виж целия пост
# 58
Предполагам ,че си им обидена по скоро от липсата на морална ,а не на финансова подкрепа.
Виж целия пост
# 59
Не, обидена им е, че не са й платили висшето образование. Нямам думи просто...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия