Та исках да уточня, че за мен това, че в един момент хомеопатът не ми е бил на разположение не е причина да го сменя. Все пак и те са живи хора и не може нон стоп да са до нас. Аз всъщност никога не съм звъняла посред нощите на някой, 1-2 пъти само ми се е случвало да безпокоя лекар през почивните дни и то защото ми е казал изрично да му се обадя. Но пък системните неуспехи в лечението, т.е. например няколко месеца без никакви резултати, да не говорим за тенденционно влошаване на състоянието (не просто временна криза - някои се опитваха да ме убедят, че месеци наред децата ми са в криза), както и грубото отношение на лекуващия към пациента вече никога не бих толерирала. Някои лекари и хомеопати се самозабравят просто. И ще дам един пример - при по-малкото ми дете миналото лято се наложи даване на антибиотик. Хомеопатът ми точно в него ден не можа да ни приеме, детето ми беше в много тежко състояние и го заведох на лекар. След слушалка педиатърката установи пневмония, снимката уж показа същото. В паниката дадох антибиотика. Изобщо не бях убедена обаче, че има пневмония. Хомеопатът ми на втория ден потвърди съмненията ми. Избързах, яд ме беше, но хомеопатът нито ми се е карал, нито е правил драма от това. Свършихме си антибиотика и още 2-3 месеца си продължихме с хомеопатията. От декември месец досега това ми дете не съм го водила на никакъв лекар - нито на хомеопат, нито на друг. Просто няма нужда. Боледуванията му се изразяват в хрема и кашлица (стандартни вирусни заболявания, детето ми посещава редовно детско заведение), които с помощта на правилно намереното лекарство ги лекувам сама за 3 дни точно. Така вече 9 месеца. Въпреки антибиотика. Важното е, че преди антибиотика и след това, някой си е свършил работата - методично, внимателно, с много обяснения, както и с много доверие между лекуващ и пациент.