Искате ли да се обединим?

Валка, Радина, много ви благодаря   

  Стели и аз те добавих във ФБ. Сега ще потърся и Валка
  Пясъчната анимация е убийствена, просълзих се чак.
  Обещавам и аз да кача снимки тези дни в албумчетата.

  И последно да помоля за малко стиснати палци утре, че имам изпит пък съм до никъде с четенето 

И аз съм от тези, които с радост биха заминали от България, въпреки че тук съм се реализирала доста добре професионално. Но нещата, които ме изнервят и стресират, са прекалено много... здравеопазване, отчаяни погледи, злобни физиономии, мръсотия.... Дори не ми се пише на тази тема, че се товаря допълнително, само като се замисля... Но не бих заминала като гастарбайтер, защото тогава наистина не бих се чувствала на мястото си.  


Хихи, и аз съм така, това кърмене на поискване ми разказа играта  


Дидка, много кофти това с работата ти... дано да е за добро!

Ето и по една от снимкитев подкрепа на Анджи, които направи Маленна на Мони и на Пипо:
http://www.flickr.com/photos/9457358@N05/4114813239/in/set-72157622671925439/
http://www.flickr.com/photos/9457358@N05/4112283509/in/set-72157622671925439/

Преди няколко дни попаднах на първата пясъчна анимация и я постнах във ФБ, сега сложих и втората част.

Добро утро. Моите днес са ранобудни, проклети, бият се до спукване (пак започнаха ), Теди е сополива отново (нямаше снощи кой да стои два часа гол ), а аз се боря героично с пневмония. С една дума: веселба. 
Бях се наканила да ходим в Борисовата градина да им направят снимки за Кирчо, но хич не сме за среща с други деца с тия сополи и моята кашлица.  Пак се разминахме със снимането. Нищо, в понеделник ще преведа парички. Дано детенцето има късмет.  Толкова е мъничко.
Днес добавих във ФБ Стели, Чоколина и Валка. Другите не успях да ви открия.

И аз много те обичам Джул  
От време на време си разглеждам снимчиците и така нослагично ми става
За връщането - ами вие се установете да знаем къде да дойдем бе   (това за сега не подлежи на обсъждане в семейния съвет)

От три години, откакто сме се върнали от Канада и въпреки, че както казва ХОЛИ се опитвам да променя или поне "подобря" мисленето на другите около мен - за сега резултатите са отчайващи   И все пак не съм се отказала...дано ентусиазма ми не се сломи още 50г.   Боря се най-вече с мисленето на хората.

Много ми е ставало мъчно за това, че всички обвиняваме държавата - не, че не трябва, но първо според мен трябва да променим и собственото си мислене. Давам пример - в Сливен, където живеем, майките от форума казват - давайте да пишем писма, да се срещаме с кмета да ни възобнови старите детски площадки. Значи аз правя всичко да е законно и по реда си за да има мирен протест - полиция, община, разрешения и в крайна сметка на датата, на която се провежда идват 10 майки (въпреки, че в целия град са разлепени плакати и т.н.), идват радио и ТВ и в крайна сметка журналистите и не само са изненадани на отсъствието на протестиращи и казват - ами значи не са чак толкова необнодими!!!

Друг пример е преди 2 месеца, когато с младежка организация решаваме да отидем на една чешмичка, която е затрупана с отпадъци (мият си колите най-вече там) - пак разпространяваме информация и т.н. и в крайна сметка - от организацията дойдоха 15 младежи и САМО МОЕТО СЕМЕЙСТВО!!!

Най-пресният пример - от оня ден, правя среща да съберем малко парички за Анджи - и се събираме 3 човека

Но НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА да протестирам, да пиша писма, да си търся правата.
Просто всички очакват другите да направят нещо, а те да негодуват по форуми и на масата...за съжаление!

lulumba - да се оправяш бързичко  

Чоколина, много са ти сладички  и ...да, дано да е за добро за работата 
П.С. ...след малко пак съм тук  

И аз няма да се откажа! И ще си търся правата! За да се чувствам достоен човек!
Още помня с мъка и разочарование датите 14 януари, 21 януари, 28 януари 2009 година...
Няма да забравя колко закани имаше из Нет-а, а какво стана пред Парламента де факто 

момичета аз доколкото разбрах паричките за Анджелина са събрани вече 

Да, но сега се събират за едно 2-годишно момченце - Кирчо.
От този компютър не мога да ви добавя като приятели във фейсбук. Не ми позволява. Като се прибера в къщи ще го направя.

А на мен цял ден не ми се отваря Фейсбука...

Пясъчната анимация е  много готина. Оставям е на комп като се приберат останалите членове на семейството  да е видят.

За съжаление това е горчивата истина.  Аз съм също доста борбена натура, но усещам вече, че се боря с вятърни мелници. И точно това ме разочарова. Както каза по-нагоре Чоколина - злобните физиономии, отчаянието и мръсотията, това са също част от нещата, които вече започват да ми идват в повече. Не е само до държава, проблемът е и в манталитета на голяма част от т.нар. граждани на тази държава.

Ей, добавих ви, цяла сутрин писах такъв дълъг пост, но компютърът ли или нещо друго се прецака не знам... не можах никъде нищо да публикувам: тук, във ФБ никъде... Сега успях да ви добавя в ФБ, дано и поста си пусна... Имам какво да пиша, но след малко ще е, че да нахраня гладните деца у дома първо...  

Така! Да се пооплача: днес бяхме на лекар, Вальо пак е с зачервено гърло и пресипнал глас (тази варицела дълго ще си я помним ), аз пък от 2 седмици съм с болки в гърдите гърба... мислех си, че си карам някоя тиха пневмония, но не - имам възпаление на гръдните мускули или на сърдечния мускул ( изписаха ми някакви хапчета за невралгии да видим), че направо не мога да дишам от болки... Снощи пък като изкъпах дребничкия и реших по-силно да дръпна п**онката, нещо изпука и се отвори, не мога да преценя дали цялата, но доста, потече малко кръв, той изрева за секунди и до там, реших, че всичко е ок, но като заспа в 9 и към 10 се събужда със страшен рев... рев...рев та до 2 и половина, когато заспа от умора явно... Днес го погледнах на обед и намазах прясната раничка да не залепне... но се чудя, кога ще зарастне та да видя какво съм направила... Като знам преди време, че и с Вальо беше същото, но процедурата я свърши хирург и после пак се оказа залепена по ръбчетата главичката (както си е и сега...)  
Оплаках се от 2 от моите п**ки  

Чоколинка, много са хубави снимките  

Дидка, вие защо се върнахте, ако не е тайна... Аз по рождение много обичам да се местя и да живея на различни места, винаги ми е било тръпка... просто ми омръзва да живея на едно и също място, даже в къщи постоянно разместваме мебелите   До сега съм живяла в 4-5 града в България, и общо в 16 жилища   Тук в Елхово много се застояхме, пък и малкия град взе да ме дразни...Има си и предимства, но недостатъците са повече май   Та думата ми е, че само България не съм сменяла, не ми пречи да отидем да пробваме някъде другаде, винаги можем да се върнем...  

Много ми е мъчно за Анджи и Кирчо (нали е адаш и на моя мъник)   Гледам всяка седмица да пускам по малко парички... Псотоянно ги мисля дечицата, а колко има, за които не знаем  

Лулу, сега гледам, че сме писали заедно и аз съм на твоето мнение, уморих се да се боря... а и честно казано, хората стават все по-лоши с времето и по-големи егоисти, защо така не мога да си обясня, гледам каквото мога самичка да направя, пиша имейли, подписвам петиции, дарявам парички за болни дечица, редовно пращам по една съфорумка и съгражданка дрешки за различни домове за изоставени деца... Тя самата е уникален човек, и двете й дечица са осиновени, като баткото е имал и здравословен пробле, когато са го взели, възхищавам се на такива хора, аз също бих осиновила още 2 деца вместо да ги раждам  ( да не си помислите, че не ми се ражда), но мъжа ми много не е навит на тези мои мераци...

Хайде пускам си поста, че още някой, ако ме изпревари до утре ще си пиша 

Момичета, аз също съм в фейса, но почти не влизам там. Нямам време за всичко, даже смятам прекалено много време отделям на интернета. Работя чрез него освен да се забавлявам и разпускам.

http://www.youtube.com/watch?v=6ITjiJrFQ_o
 
Българчетата от "Златната монета"

Стели, ама наистина тази варицела ви разказа играта.  А това с мускулното възпаление сериозно ли е? Стискам палци бързо да се оправиш.  И за пишонката стискам палци да мине бързо и да не е станало нещо лошо.  Все си мисля, че ако беше чак толкова зле, той щеше нон-стоп да плаче.  А щом се е успокоил и днес вече не е плакал, явно не го боли вече. Но това са си мои разсъждения де, незнам дали е така. 
Вери, и аз така - интернетът ми е и за работа. Да не говорим, че и писането ми е работа.