Когато мъжът никога не е доволен... и кога ще спре да ми пука....

О, аз бих постъпила така - щях постоянно да правя забележки за мъжката работа, в един момент щях да умишлено да занемаря домакинската работа, да излизам с детето - НАГЛАСЕНА - гримирана, облечена, на ток,с прическа - вечерта едни пържени картофи с хапки полуфабрикат и - Еми, сори бях с беба на разходка, запознах се с една майка в парка - излизаме на кафе заедно. Банята не е измита - еми да.... бях на кафе утре АКО ми остане време ще я измия. Не ти харесва яденето - Защо не сготвиш, на моята приятелка мъжът й готви, помага й в домакинството - или опитай ти, или не ми прави забележка, защото и без друго колата не е измита, което смятам за твое задължение...

Почни да се държиш точно по този начин - ако не се усети и не направи усилие да се промени, сама знаеш , че си утежняваш живота излишно и му кажи аста ла виста...ако и тогава не се оправи, направо сбогом 

Ти му се прави на маймуна, върти му се на пета и чакай да те уважава  

Истината е, че докато сама не започнеш да се уважаваш, да оценяваш своя труд и усилия, грижите си за семейството и детето, докато не му покажеш, че осъзнаваш и си горда със своя принос в семейството, той няма да се промени.

Знам за какво говориш, макар че при нас не е било толкова изразено. Но ми е мрънкосвал, обиждал ме е на "манджа"   и се е чудел какво правя вкъщи по цял ден. И вече (почти) не е така.

Моят мъж идва от семейство, където всичко винаги е било изрядно в домакинството и се върши от майка му, без другите да имат ама никакво отношение и участие. Така да се каже обобщено, мъжът ми доста дълго беше с нагласата, че топло ядене, изпрани дрехи и чиста къща му се полагат по рождение и някак си му идват от небето. Е, отне му време да разбере, че не е точно тъй и че ако на него му се полагат наготово, що и на мене да не ми се полагат    Сега доста добре си разпределяме задълженията, както и свободното време и развлеченията 

Мисля че трябва да поговориш с него и да му обясниш как се чувстваш.Някои мъже просто не се усещат как мрънкат за глупости.И аз много се засягам като моя не ми хареса някоя манджа, но той много рядко не ми ги харесва , почти всяка вечер ми казва "Благодаря ти за вкусната вечеря"
И той казва има паяжини , но аз му казвам изчисти си ги ти на мен не ми пречат . Така че ако се впрягаш и обръщаш повече внимание и търсиш одобрение ще получаваш повече и повече мрънкане. И както и другите са писали почни да мрънкаш и ти за това че той не е свършил неговите задължения и може да се усети че не е прав.Успех!

Познавам подобна двойка - жената работи, гледа къщата и детето, даже и това от предния му брак, а той си бачка неговата (наистина не лека ) работа, а в свободното си време ходи на лов и др. подобни.
По принцип и моичкият не е много доволен от мен, но донякъде заслужено В твоя случай случай според мен правиш нещата перфектно, сякаш са прекалено лесни. По-нагоре дежа ву  дава чудесна идея да му споделиш колко неща си свършила днес и колко си изтощена, като бих допълнила да вземеш да го помолиш да изчисти банята, щото си се скапала. В крайна сметка и двамата работите, редно е да си поделите и домакинските задължения. Каква ли ще е реакцията ако му подхвърлиш, че ще напуснеш работа, защото нямаш време и за нея и за домакинството
Бих добавила и малко да му се поумилкваш, а и сексът също прави чудеса

Това е слонско търпение !  Аз трудно бих издържала защото като ми мрънкат когато съм се старала всичко да е ОК започвам и аз да нареждам ... Като  не му харесва  да  го направи  както той иска , като  не ти стига времето - поискай от  неговото ...
По този  начин и аз стопирах подобни забележки ... сега  съм доволна ! Дори и да няма  сготвено все ще измисля нещо на бързо но мъжът ми  не ми мърмори.....
Страшно търпение ....но до кога?

Аз не мисля, че Мама 07 не е оценена, оценана е и още как. Но целта на поведението на смотаняка е да я мачка и държи в пълно подчинение. И тази цел е постигана ежедневно, като гледам. 
Този вид тормоз би се повлиял добре от поведение, демонстриращо безразличие към негативните му оценки. Примерно той казва: "Манджата е безсолна.", тя: "На тебе безсолна ли ти е? На мене ми е екстра така."; той: "Банята е мръсна.", тя: "Да, мръсна е. Не съм планирала да я чистя тази седмица." Т.е. говори си, не ми пречиш, всичко ще става както на МЕНЕ ми харесва. И едва когато спре да се пъне да му угажда и да търси одобрението му, злобните му забележчици ще спрат, защото ще си висят безсмислено в пространството.

Пробвала съм да натрия носа на мъжа ми с "пълен игнор" - не помага. Въобще премълчаването на нещата води до натрупване на негативни емоции.
Ти ни даде ново инфо, той те смята за мрънкало. Като се прибере и ти прави кофти реплики и ти скапва настроението. Ми тогава дай "пълен игнор" на кофти репликите, усмихни му се и го нацелувай. Никой мъж не би останал равнодушен, ако го направи обичаната жена

И аз минах през този ад!Нагърбвах се с всичко,а той клатеше крака вечно недоволен..Заявих,че ще разпределом ангажиментите - не пожела.Предложих да се редуваме в поддържането на къщата( все пак и двамата ходехме на работа,а аз и с детето се занимавах-беше на 2 ,после на 3 ,после на 4 годинки) уплаши се,но така и не пое ангажименти.Vanilli  е абсолютно права -  мачкане е целта му.Аз се разведох ,когато детето стана на 5 - оказа се ,че съм най-щастливия човек на земята( и лоша майка според него на развода,защото ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - вместо да водя детето на разходки като нормална майка съм готвела и чистела по цяла събота и неделя!!!Непрекъснатото мънкане отдавам на собственото му чувство за безпомощност и НЕблагополучие,както и на това,че така и не спря да си търси подходяща любовница(не защото нещо му липсваше - категорична съм)...
Сега си имаме нов татко,който започва да поема по мрънкащия път като стария,точно защото отново аз съм нарамила всичко..След като запратих през терасата една вечер манджата вече не е казал ,че е солена или безсолна,че магданоза и е малко или ,че има черен пипер или пък няма(май оправданията са едни и същи)! ..Ако и този не поеме част от задълженията и продължава да мрънка скоро ще го пратя на майка му  и да го видя там!!! ..
НИКОГА НЕ Е КЪСНО  МАМА 07

И аз имам едно мрънкало вкъщи, и мен ме дразнеше, чак понякога издивявах.
Но през годините осъзнах, че просто той е такъв. Не че не се противях и не вдигах скандали, просто в един момент ми писна и дадох пълен игнор за всичко. Готвех колкото на мен и детето да ни харесва, пък той все кусури намираше. 
В крайна сметка изведнъж се усети, защото осъзна че всички наши близки хора, които не биха ни спестили нищо, защитаваха мен.
Някак си се "събуди", ако мога така да го нарека, от това му състояние.
Никога няма да забравя как всеки път, когато сготвех леща, той се мусеше за нещо. И понеже аз леща не ям, няма как да преценя дали наистина е хубава или не. Е, показах му къде държа лещата и му предложих сам да я сготви, познай дали го направи. Даже снощи пак готвих и за първи път каза няколко пъти, как това е най-вкусната леща, която е ял.  Ама аз, като едно истинско зло, нищо не казах, дори "Благодаря".
И аз чистех като изоглавена, и всичко правех само и само, за да не го натоваря, горкия той.
Само, че така се случи, че детето тръгна на градина до неговата работа и познай сега кой я води и взима, ходи по родителски срещи и т.н.
Също така категорично заявих, че сама няма да чистя и ще чакам и неговия почивен ден, за да го свършим заедно, няма мърдане.
Ако ще да е кочина безобразна. Та така, лека-полека се отучи. Но трябва много време, постоянно намилане и пълен игнор на забележките му.
До такава степен се е отучил, че последното мрънкане по повод ядене беше "Ейййй, много топло си го направила, иначе е много хубаво!!!"

Ти си много търпелив човек, но не е препоръчително да продължаваш така.
Имаш мъж, който си избива комплексите върху теб.Най-вероятно в работата му постъпват така с него и той си го връща на теб вкъщи.Никога не бих търпяла такова отношение.
Егати тиранина.Незнам аз как ще постъпя в такава ситуация, но при всички положения няма да е с такава продължителност.
Успех, дано намериш начин да промениш държанието му  

Браво!
Най-вероятно и той е по-щастлив сега. Нали?