АПРИЛчета 2008

Не бе Хелън, тя тази приятелка от месеци наред не ми се обажда, аз и звънях да се видим, звънях, пък после ми стана неудобно и поспрях, а сега и да искам не мога щото и нямам номера, нали Боби ми окъпа телефона  

Алокация, не съм давала, на мене Боби все малък ми се вижда   Така ли ще е и като тръгне по гаджета детето - аз все за бебе си го мисля, пък то ей го на, ей сега ще започнат пубертата  и аз няма да се усетя   Господ да и е на помощ на мойта снахичка  

Да ви кажа, Боби ме одра под окото следобед и уж не ме заболя много, ама ей сега като се огледах в огледалото - ми то станал отток, въй майко какво ще правя - не стига , че от как забременях на нищо не приличам, ами сега все едно някой ме е бил 

Добрутро   

Vanyivan, сигурна съм , че изглеждаш прекрасно! Няма бременна жена, която да не красива!
Ха честити ботушлета на всички, обзавели се с такива. Да рушат смело из дебели преспи (дай боже да има такива тази година).
Alokazia, не знам точно за кой Нескуик питаш, защото на Нестли съм виждала всякакви неща. Аз взех на МАрта царевичен флейкс на Нестле. Пише, че е от царевично брашно само, не е подсладен и Марта го хапва с охота в прясно мляко.
В повечето детски градини са такива изискванията за дрешките. Така е, защото децата не са малко, а ги обслужват двама човека. Докато те не започнат да се обличат сами, за предпочитане е да им се слагат лесни за обличане дрехи. Така и децата се чувстват по-добре 
Успех на Малвина днес!
Хубав ден от нас 

Аз също много се чудя за яслата,нашия татко е против,точно защото боледуват много.Аз пък си мисля,че от една страна за Дани ще е по-добре,ще се социализира,ще свиква да е с други деца и т.н. Иначе аз също работя,гледам деца,заедно с Дани.Гледах така едно момче на 3г  е сега,когато боледуваше и не е на ясла.И на Дани и на другото дете му беше забавно.После едно бебе на 6м. и сме се разбрали и с двете майки,като имат нужда и съм свободна да ги гледам.Сега и аз си търся дете за гледане,обаче като кажа,че искам с мойто и много ме режат   Малко тъпо се чувствам така,някак си дискриминирана,все пак на мен не ми пречи,а и за двете деца е по-весело.И двете деца,които гледах ги намерих от нета,но не и от този форум.И понеже мога да дам кординати за препоръки съм го писала,но пак няма предложения.Но ако бях сама без Дани щеше да има много предложения   Ама..... карай,всяко зло за добро.Надявам се скоро да си намеря някое детенце,а и ти дано намериш съвестна жена и да си паснат с твоето детенце  

Нели дано се оправят нещата при вас,стискам палци да намерите донор.И мен ме вълнува въпроса,дали не можете да се свържете с болница в Чужбина.Там поне има по-голям шанс.Успех 

Да ви кажа само, че като станах тази сутрин подутото от одраскването на окото го нямаше - и добре че е така. Довечера ще излизам с клегите от университета 
Ние си имаме нещо като традиция - излизаме веднъж месечно - страхотно се получава, ако тая диплома не ми влезе в употреба, поне ще ми останат хубавите приятелства, което никак не е малко.
Но бай дъ уей, незнам вие доволни ли сте от вашето образование, но аз лично съм си използвала до сега всички дипломи - от гимназията научих много добре английски, с който съм работила до сега на всичките ми работи и продължавам в частния бизнес, без него нямаше да ме вземат никъде. После първото ми висше образование ми помигна да си намеря първата по-сериозна работа, на която и се застоях и направих така да се кажа малко CV, а сега това последното - Маркетинга неимоверно много ми помага в бизнесчето - оказа се, че страшно много неща ми хрумват, за различните ситуации и като се замисля, това е благодарение на университета, защото макар и индеректно повлиява мисленето ми....Хм, абе незнам дали ви е интересно да ми четете моите философски разсъждения и бременски хормонални изблици на емоционална  нестабилност, обаче т'ва е положението, ако и аз не пиша ще си останем с по два три поста на ден  А пък сега не съм на бебешка вълна, че нали се включвам в работно време 

Здравейте!

Благодаря отново на всички мами, който мислят за нас!

Относно трансплантацията в чужбина, Наско трябва първо да е регистриран тук в България за трансплантация,и от тук да ни препратят в чужбина.Вече питахме в Германия. А е още малък за регистрация, и да ви кажа много е страшно, това е нож с две устриета/ ще се оправи напълно-това е хубавото, но може и да не приеме донорския костен мозък и да му се влоши състоянието/. И затова незнам дали въобще ще му направим трансплантация! Много ме е изстрах!!

здравейте и от мен.neli84 -то страшна дилема -дано вземете правилното решение.сега да ви се похваля-вчера следобяда Оливия като се наспа-дадохме бибата на мишлето...вечерта заспа без нея,през ноща промрънка няколко пъти,ама аз я гушнах при нас и заспиваше.сега пак заспа без нея -много се радвам-като не я вижда-не се сеща-дано продължим така-засега ще я крия.чао до после.

Ние нашия го отучихме от бибата когато беше на 9м.Не можах да я намеря и реших изобщо да не купувам нова.За 3 дни се отучи.Първата вечер се будеше през 10мин,втората само 2-3 пъти и на третата да речем 1 път.И така свикна,просто забрави,че е имал.Колкото по-рано толкова по-бързо забравят.Сега не и я показвай и за още 1-2 дни ще забрави  Иначе после я намерих,ама я прибрах в "Кутията за спомени" 

Нели, като дойде времето съм сигурна, че ще вземете най-правилнто решение  Моля се за Наско, той е истински малък герой 

Опиии... Ко праите мушмороци??!!  
Реших да седна да ви попрочета докато дребното спи, че все не остава време, а вие съвсем ще ме забравите с тази моя активност  
Предупреждавам, че нямах време да прочета всичко от-до, само последните 3-4 стр, ще ме извинявате, ама за повече няма да ми стигне времето

Наанче мила, чета че сега за депресия имаш съмнения, това в допълнение на онази предишната болест ли е или просто докторите смениха диагнозата? Извинявай ако си казала, а съм пропуснала     Имам приятел с познат психиатър, който даже ми препоръчваше преди години при евентуален проблем, но е в София. Ако имаш нужда и желание за консултация, мога да издиря координатите му   А дотогава ти желая много сили и оптимизъм... Абе направо всеки път като чета неволите ти ме хваща много яд.... Как е възможно такъв лъчезарен и позитивен човек като теб да го тормозят такива болести, ей аман значи  ... Хайде дано да е някакъв лош период в живота ти и да се свърши със свършването на годината    

Нелка84 ... Какво да ти кажа за окуражаване миличка... Само ти си знаеш какво ти е, да гледаш детенцето ти да страда ежемесечно и да не можеш да му помогнеш поне за момента... Ужасно е, че не могат да намерят кръв за Наско, дано повече не се случва   А относно трансплантацията, дано да сте късметлии и да ви включат в програмата, но знам, че трябва много да ръчкате нещата, да се борите, да търсите непрекъснато инфо, съдействие, да се ровите за всякаква информация по въпроса... Междувременно ми хрумна нещо, което не знам как ще приемеш, но пък съм длъжна да споделя с теб като идея... Защо не се консултираш с някой специалист и да опиташ да забременееш отново, да си родиш още едно детенце, като при раждането да вземете стволови клетки от пъпната му връв, за да ги използвате за Наско? То не, че е сигурно, че ще се на 100% съвместими, ама пак е някакъв шанс и то такъв, за който няма да се налага да чакате системата да се задейства... Естествено това ще е само началото, но си заслужава да се опита... Какво мислиш?

А иначе четейки те, и като знам, че напоследък кръстника на Сашо много ме юрка този път да се заема сериозно и да съхраня сега от второто бебе стволови клетки, пък аз все го парирам с един или друг аргумент, но ето, че недай Боже ако се стигне до такъв случай ще си чукам главата в стената, че съм могла да направя нещо и съм го проспала, не знам... много е спорно и страшно, като си го помисля, но никой не е застрахован, че няма да му се случи....

Като говорите за злояди деца, някой знае ли какво количество храна трябва да поемат на едно ядене или за целия ден децата сега, на тази възраст? Защото и аз имам съмнения, че недохранвам Сашо, в смисъл, че трябва да съм по-упорита, защото той определено не е от ящните, храненето ни е голям зор, но пък като ви чета, че някои от вашите малчовци и толкоз не изяждат, вече се чудя права ли съм, не съм ли?   А иначе моя при добро желание, зверско търпение и яко забавление от моя страна съм виждала как изяжда и по 400 мл храна - манджи, супи, плодове, т.е. може да го поеме, но въпроса е, че мерак му липсва на детето всеки път... Та ако има някаква норма за ориентир да знам къде сме ние ще съм много благодарна ако споделите...  

Пак във връзка с храненето и порочните практики свързани с него, понеже не винаги имам желание и сили да се правя на маймуна или да го гоня из нас, а за хранене навън въобще и не говоря, щото го избягвам всячески, та му бях намерила цаката и го хранех у нас в стола за хранене, пред компа, като пусках едно анимационно сериалче Pocoyo... Действаше безотказно, щом детското вървеше всичко можех да пробутам, така давах и лекарствата, така капех капки, абе всякакви неприятни процедури минаваха метър, но това дете така се пристрасти към анимационното, че се уплаших, направо зомбяса....сутрин със ставането отиваше до стола, започваше да го дърпа към компа и да иска да му го пускам... Та се постреснах, реших, че така не може да продължава и вече 2-ри ден лаптопа е скрит в гардероба, въобще да не го вижда, вадя го само когато спи... Вчера беше голяма драма яденето, голям рев падна и тичане след него, но ей сега на обед направо се изумих седя си кротко в стола детето, ядеше и гък не казваше ... е.... изтърбушихме 2-3 туби с всякакви мазила, разпарчетосахме един стар фотоапарат, но това си е направо постижение от негова страна... дано само да не е било моментно, че ще се гръмна  

Ние продължаваме с главоблъсканиците относно името на бъдещата маймунка... Ей голям зор се оказа... Само правим списъци, трием, мажем, дописваме... голям смях   Благодаря на всички, които споделиха своите любими имена за момиче. Ей го шортлиста ни към момента, за тези дето се интересуват...
Ния
Десислава
Ивелина
Ели
Аделина
Боряна
Даниела
Мая
Има адски много красиви, чисто български имена за момичета, ама пусто или аз, или таткото не ги одобряваме или не се връзват с второто и третото име, та доста отпаднаха геройски... Със Сашо хич нямахме такива проблеми, само леки колебания и след това до края избирахме измежду 2 имена, като накрая окончателно се наложи едното... Да си имам проблемите, а??!!  

Май им се видя края на гадните, безкрайно дълги сополи и съпътстващия ги вирус, мамка им  Ейййййй.... След 3 седмици борба, май ни оставиха на мира... да чукна на дърво, ха дано    Честно да ви кажа, изумих се какви проблеми могат да създадат едни смръдливи сополи, брееейййй  Какво остава за по страшни и сериозни болести, недай си Боже   

Иначе и аз си изпих чинно антибиотика, ръгнах си профилактично едно противогъбично и сега с трепет чакам 5.11 да ида да видим дали сме избили гадовете или ще трябва пак да се мъчим с хапове...

Ласи викаш Котоошу 2600 гр в 32 г.с. машалааааааа.... Да е жив и здрав само   Ше я видим и мойта убавица колко ще е наддала по УЗ ама не си и мечтая за такива мерки кат ваште   Пък и не ща много, много да се охранва, че напоследък над мен тегне мисълта, че май пак ще се ражда "естествено"     и ще се чудя как ще я изкарам... Не знам доктора каза, че ей на тоз път ше коментираме раждането, та скоро ше се разбере присъдата и ще се наложи да се настройвам на единия или другия вариант  

Да ви кажа след дълги размисли, понеже четох, че пак сте писали за имуностимуланти... та почнах да давам Коластрата и Зелената Енергия на Аквасорс от двете по 1 на ден, пък да видим дали ще имат някакъв ефект... Ще споделя отзиви и в единия и в другия случай. То ако зависеше от мен, сигурно още щях да се чудя и мая, ама кръстника на Сашо взе нещата в свои ръце и миналата седмица изненадващо ми ги връчи като не ми остави слава Богу много време за колебаене 

Аз имам едно предложение за среща на Софийските мами... Понеже вече съвсем изтрещях без компания в разходките из нашия прекрасен квартал, вече дори до ЮП рядко стигаме, пък и много ми е домъчняло за вас, та викам да ви предложа... Какво ще кажете да направим резервация в някой подходящ детски клуб, да е Съб или Нед, че да могат да се включат всички работещи... Какво ще кажете? Хайде чакам отзиви и предложения, аз ще се заема с организацията 

Галке, как ще те забравим , спокич  радвам се, че сте добре  Да ти кажа Бобката 400 мл посмъртно не може да ги изяде, а пък аз си мислех, че е от ящните  Тъй че Сашето май добре си хапва, макар и трудничко и с програма, както разбирам ,ама то и Бобобката е така, все трябва да му правиш интересно 

galivo ние като си правихме ДНК-тестове проф. Кременски ми каза,че ако искам да имам второ дете,задължително трябва да отида при него, да ме бърка с нещо и да види дали бебето в мен ще е здраво или ще е като Наско. Но много ме е изстрах, това трябва да се направи между 11 и 14 седмица,а тогава плода е много малък и ако му засегнат нещо. И ако бебето е болно да направя аборт,а ако е здраво да го задържа!И ако му запазя пъпната връв, и ако е 100% съвместимо с Наско може да се извърши трансплантация. Но ако сгрешат и кажат,че бебето е здраво,а то се роди болно,тогава какво ще правя с 2 болни деца,незнам!

Лелее момичета направо ме сразихте.И аз искам още едно,ама за момента май ще ми дойде в повече   Как се навихте толкоз скоро за 2-ро или не са планувани   Сори,ако е лично и е тъп въпроса,ама ми е интересно.Да не зема само да засегна някой   че понякога не се усещам какви го блещя.Иначе Дани си яде 1-то ядене от кухнята с 1 филия хляб.Сутрин разни бисквити,на обед супата или манджата и му давам когато иска нещо след това за десерт и вода или сок и после към 17-18 часа изяжда другата манджа от кухнята пак с 1 филия хляб и като ляга към 20-21 пие мляко.Иначе имаше преиоди,в които само мляко искаше по цял ден и разни боклуци..зрунчо,чипс и такива неща.Имаше и моменти,в които ядеше освен едното от кухнята пак с филия хляб,разни други неща,например цялото бурканче десерт,принцеса,ние като ядем и от нашето и .....100 неща за 30мин.Явно е до настроение ли не знам.А аз да питам,вашите деца говорят ли?В смисъл на разбираем език горе-долу по колко думи използват?Сори,ако сте го обсъдали вече.И друго да питам,вие кога си правите срещи с децата от тази тема    

Салям алейкум и от мен!

Чи то срамота, бе - Галката да се отчете, пък аз да пропусна
То и още сума ти народ не се е вясвал от 100 години - да изброявам ли или доброволно ще се явят и ще си посипят главите с пепел?
Нели, хич не ви е лесно с това кръвопреливане - да му се не види и системата! Според мен търсете възможности за лечение навън в клиника с опит - не разчитайте на Бг клиниките- нямат практика в това отношение. Можеш да потърсиш инфо в подфорума за деца с хронични заболявания - със сигурнос има майки, които много могат да ти помогнат  

Уф, и сега да ви разправям случка от вчера - такава кукувица съм станала вече.....

Тръгвам аз да излизам от къщи и се уговарям с мъж ми да мине да ме вземе от бул България (пред Белисимото - за софиянки  ).
Тътрузя се аз из квартала, като смятам,  че имам път до мястото на срещата около 5 мин с патешко ходене, а на мъжа ми ще му трябват поне 15 мин от офиса за да пристигне.
Вървя си аз и като наближавам виждам: голяма черна кола, до нея едър мъж с черно поло и черно кожено яке, ниско остриган -  демек мъжа ми вече е пристигнал на уречената среща и ме чака облегнат на колата. И си викам "бре, аз ли бавно вървях, той ли бързо кара, ама поне няма да вися да чакам.
Докато приближавам в свински тръст, ми звъни телефона и почвам разговор с една приятелка. Стигам до колата, при което мъжът заобикаля и сяда на шофьорското място, като оставя вратата на седалката до щофьора отворена - демек да се качвам 
И аз додрапвам до там, ама решавам преди да почна да се гъна, за да седна на седалката, да приключа разговора и си пъхам само единия крак вътре, облягам се на вратата на колата и продължавам да говоря......
След няколко минутки обаче, установявам, че много висока ми идва тая врата (мъжовата като че ли по-ниска трябваше да е  ) и се навеждам, за да се омуша в колата.... И какво да видя - някакъв човек ме гледа опулен отвътре и се чуди да викне ли, да псува ли, ама респектирам от шкембето се въздържа, а зад мен стоят 2 мутри (пардон - добре облечени бизнесмени) и се чудят и те какво да предприемат 
 А то какво - те явно са вървели зад мен и шофьора като ги е видял, се е метнал в колата, пък аз съм решила, че мъж ми ме чака.... И като се огледах - то един страшен мерцедес се оказа колата, шофьора не бил мъж ми  , ама аз съвсем първосигнално отдалеч съм се припознала и му налетях... Леле, умрях от срам после 

И после, за да избия "стреса", овършах няколко магазина, в резултат на което бебешора и кака му се сдобиха с коледни тоалети 
Мъжа ми го прие спокойно, де щото при всички положения му излизало по-евтино, отколкото ако ме били отвлекли и му искали откуп 

Галка, не е лесна тя тая с имената - много хубави сте ги намислили, как ще избирате - не знам!

Бравос на Оливия за бибата - и при нас ще дойде тоз момент, ама първо да избият кучешките, че много я мъчат.

Нелка, абсолютно те разбирам   Лесно е да даваш акъл отстрани. Не знаех, че си се консултирала с Проф.Кременски. Със сигурност нещата не са толкова прости и крият много рискове, но пък това е една от тези ситуации, в които просто трябва да се опита всичко и да се рискува. Дано намерите най-правилното решение за вашия случай с помощта на читави специалисти.... аз лично мислено непрекъснато съм с вас   Дано поне положителното мислене и енергия, които всички ви изпращаме да ви помогнат някакси   А на малкия герой Наско му желая възможно най-скорошно, трайно излекуване и много, ама много късмет      

Ох майкооооооооооооо, Ласи, умрях от смях бе жена...   досега си тресох шкембето...   одавна не се бях смяла така с глас... Сашо детето се втресе що й стана на майка му   гледа компа, гледа мен и още по-усърдно смуче бибата бибата още сънен и в недоумение... в тоя ред на мисли ние още не сме я махали, ама и аз ще изчакам да изникнат всички гадове и тогаз...
А тия младежите в колата как реагираха? Смяха ли се? Ти разсмя ли се? Аз със сигурност след първоначални шок и срам, щях да ходя по улиците и сама да си се хиля.... Олелеееее още дълго ще ме държи.....     

Сега се сетих, че голям смях ме тресе и като четох тюхкането на Дари на Бибобибо... "Няма биба, няма мляко, мани, мани...."  

  Направо ме срази Lassi.  Ей такъв смях....