Макар, че аз съм без братя и сестри - и никога не съм се чувствала самотна. Харесва ми, че съм едно дете - не съм си деляла стаята и вещите с никой, всичко винаги беше за мен - и да ви кажа никак не е лошо.
Нооо, това че моята майка не е искала твърдо второ дете, и дори е направила аборт след мен, и начина на живот който водех, не ми влияят изобщо.
Имам чудесен мъж, прекрасен син, и определено искаме второ дете. Колкото повече расте малкия - толкова повече искаме.
Кога? - когато живота прецени. Първото ми дете не беше планирано, но съдбата ми го поднесе в подходящ момент. Не се пазим, но и не сме решили още твърдо да бебеправим умишлено. Оставям се пак на съдбата (за сега).
Другото лято - живот и здраве, ще се дипломирам, ще поработя малко, и мисля да се заемаме с бебе номер 2. Такъв е плана ми.
Оптимист съм, и вярвам, че в бъдеще ни чака по-добър живот, с повече финанси.
Но дори и с тези сега - не бих се замислила за
Я така и така има тема, да попитам мамите с две деца:
Много по-трудно ли се гледат? Много ли е по-изморително?