Какви странности притежавате / или тема за това колко голям чешит сте / ...

Сетих се и за други неща:

-изключително мразя да ми е разхвърляно и започвам да прибирам масата още преди да сме се нахранили, или поне мислено пресмятам как най--бързо ще го направя преди да сме приключили
-спя изключително надупена, почти превита на две и спящите до мен хора винаги се оплакват, освен това в спяща поза цялата ми коса е паднала пред очите
- много мразя някой да ми пипа косата докато е мокра
- мразя да гледам адамова ябълка и само при мисълта как се движ нагоре-надолу ме побиват тръпки

Ето някои и от моите странности,но със сигурност има и още 
1- влизам и излизам от помещение с десен крак,както и след като стана сутрин от леглото-пак с десния крак тръгвам..
2-като простирам дрехите гледам щипките да са еднакви по цвят,незнам защо
3-преди да седна да хапвам,трябва да прибера всичко около мен/не че съм кой знае колко прибрана/ и може да умирам от глад,но първо трябва да си наместя тв-то на някое интересно предаване и тогава започвам да ям,нищо че не обръщам никакво внимание на тв
4-по гръб мразя да лежа и спа
5-някой,ако реши да ме пипне по лицето,незнайно защо се дърпам
6-нещо ми става като видя,че е светната крушката в друга стая-ставам и я изгасям веднага
 Ами това се сещам в момента...

Това с щипките май е много често срещано, съдейки и от предишните една-две подобни теми. Интересно, по времето на Фройд имало ли е щипки (и ако да - как ги е пропуснал, а ако не - какво точно биха символизирали  ).

Отдавна не ми се беше случвало да изчета цяла тема, по-голяма от 5 страници....

Определено има повторяемост в почти всички странности....Не сме сами  . Някои неща са странни, други почти нормални...Във всички случаи на психиатри и психолози тази тема ще им е много интересна.
Да си кажа и аз все пак:
-   заспивам само по корем, с един свит крак, обърната в посоката ,в която няма човек. Не обичам да ми дишат в лицето, дори детето. Завивам се до над ушите  с малка дупка за дишане.
-   Ако някой иска да спи през нощта е желателно да не ме гушка или допира. Отделни завивки са идеалния вариант.
-   Винаги сънувам невероятни фантасмагории, цветно и детайлно.
-   Простирам така, че да не се вижда бельо, погледнато от вън.
-   Не помня имена и физиономии, което ми създава неудобни ситуации.
-   Изключително трудно заспивам в превозно средство. Издържала съм до 30 часа. После вече изтощението си казва думата.
-   Не мога да заспя на звук от телевизор или радио, полудявам.
-   В къщи обичам да са светнати всички лампи, затворени всички врати и при възможност с по един отворен прозорец на стая.
-   Никога не пера в петък.

За мен:


- Никога през живота си не съм обличала пола или рокля.
- Мразя да ходя по заведения, кафенета и подобни, не помня преди колко години съм ходила за последно.
- Обичам да се запасявам с храна, особено когато съм на диета, в къщи е пълно с шоколади, сухи пасти и други изкушения с които калявам волята си 
- Не давам на никой да ми разхожда кучето, по никакъв повод, ако ще да съм с 40 градуса температура, ставам от леглото и си го извеждам сама. Нямам доверие дори на мъжа ми, все се страхувам, че ще го изпусне или ще му прищипе опашката в асансьора например  За децата не изпитвам подобни притеснения и с радост ги поверявам на мъж, баба, дядо..
- Всеки ден прекарвам поне 2.5 часа в парка. Имам си точно определен маршрут и брой обиколки които изминавам, приятелите ме бъзикат, че съм като трамвай 

Със сигурност има още, като се сетя ще допълвам.

Хмм, да се замисля за моите странности:

- никога не закъснявам, дори и да искам, трябва да е станало природно бедствие, за да не стигна навреме; освен това непрекъснато ужасно се притеснявам, че ще закъснея... 
- нервно ми е, ако вкъщи е мръсно или разхвърляно
- гнус ме е да пипам дръжки на врати, ако не мога да я бутна я отварям с малкото пръстче на ръката (това след като четох някъде колко народ не си мие ръцете след WC )
- когато съм на едно място с много хора в ограничено пространство (асансьор например) гледам да не дишам, т.к не искам да им дишам изпаренията, гадно ми е
- страх ме е вечер след 9 да ходя сама по улиците, трябва да има задължително някой с мен, имам фобия да не ме нападнат и всеки ми е подозрителен
- не мога да пипам сурова риба, ако пък е с люспи направо се ужасявам, купувам само филета

С малки разлики
 - нищо, че заспивам обърната с гръб към чвека до мен, нямам нищо против да ме гушне
 - трудно заспивам без музика/филм, но пък по никакъв начин не ми пречи да спя на светната лампа

Толкова за сега

Защо да се притесняваш, те децата нямат опашки  

1. Туткам се ужасно - дори посред нощ да стана, задължително ще закъснея за там, закъдето съм тръгнала сутринта. Гледам с удивление на хората, които стават сутрин и се оправят за 15 минути. Ако трябва да ми се случи, се чувствам объркана и пред психоза. Дори шефът ми е свикнал с тази моя странност и зяпва, ако съм дошла преди него на работа  
2. Обичам да се возя в градски транспорт. Мога да предпочета този начин на придвижване пред това да карам кола, но при условие, че не е претъпкано и мога да се размажа на някоя седалка, да слушам музика и да зяпам навън. Забелязала съм, че това страшно ме отпуска и разтоварва.
В този ред на мисли - по принцип съм бъбрица и не млъквам лесно, но кача ли се в превозно средство, от какъвто и да е характер, гласът ми не се чува. Всичко ми е на забавен каданс и не ми се говори.
3. Всичко купено /без храната/ отлежава известно време, преди да го ползвам. Обичам да пазарувам и го правя често, но не мога да си облека новите дрехи веднага или пък било то обувки, бижута и т.н. Даже колкото повече ми харесва нещото, толкова повече време ми трябва да си го подържа някъде скътанко преди да го поднося   Може и месеци даже да преседи, преди да му дойде времето.
4. Някой беше писал, че обича да яде нечетен брой бисквити /примерно/. Е, при мен са четен  
5. Когато ми е напрегнато или ми предстои нещо неприятно за правене, ми идва някакъв особен прилив на чувство за хумор и грейва усмивка на лицето ми. Като студентка, винаги когато се събирахме преди изпит с колегите, не спирах да плещя и да ги разсмивам. Наскоро пък в работата имахме една досадна комисия. Отивам да взема шефката и тя като ме видя такава грейнала да влизам в стаята й, въздъхна с облекчение - помисли, че са я отменили или се е отложила  
И много други, но това е на прима виста.

Аз съм като Надя с подраняването - винаги тръгвам по рано, предвиждам всякакви апокалиптични сценарии и възможности, винаги отивам малко по рано на среща. Мжът ми- като Нати.
Е , няма толкова изнервяща комбинация  понякога като се возим заедно в метрото сме смешна картинка, аз ставам минута преди спирката, той си седи, става в последната секунда и ме настига на вратата.
 Или пък аз стоя, облечена, обута, с чанта, чакам го до входната врата и потропвам, докато той тепърва си избира вратовръзка 

И аз според любимия имам доста трески за дялкане :
1.Не обичам да ходя по кафета(само по добре "скроени" кръчми).
2.Не понасям някой да ми казва какво и как да правя(независмо кой).
3.Удрям с юмрук по масата ,когато съм ядосана.
4.Не обичам да гледам TV.
5.Компетентна съм за всичко по колата ми.
6.Не обичам да казвам "извинявай" и "сгреших"
7.Твърде самоуверена  и импулсивна съм - повече от нормалното според него.
8.След спонтанно решение да водя домочадието някъде съм първа на вратата и почвам да ги овиквам защо се моткат
9.Обичам навсякъде да свети и всички врати да са отворени..
10.Не ползвам щипки  
11.Според любимия най-лошия ми навик е като тръгвам с колата в същия момент да натискам де що копчета има на таблото от рода на -да пусна климатика(или парното),копчето за загряване на огледалата ,фаровете,музиката (и да търся подходяща станция)...Наистина го правя..И за мен си е напълно логично:)))))))..Ама според него не бил момента точно като тръгвам от място

1.Често си въобразявам, че хората могат да четат мисли, ама наистина го вярвам,и когато си помисля нещо лошо за някой, почвам наум да си повтарям "тя е прекрасен човек, тя е прекрасен човек..."много е налудничаво, знам  
2.Мразя натрупани неща по рафтове, етажерки, искам всичко да е прибрано по шкафове, кутии.
3.Когато някой ме погледне, аз му се усмихвам, винаги...Като малките деца.Ей така, ако случайно си засечем погледите с някой колега, колежка, аз  се усмихвам, след което ми се задава въпроса "Какво има, кажи?"...И аз нямам отговор, съвсем инстинктивно го правя.
4.Изключително жестока съм, когато виждам приятелите ми да правят грешки в личен план,Не мълча, карам се, казвам си мнението, не успокоявам, а говоря прямо, искам да им подействам отрезвително, но рядко ме разбират.
5.Пазарувам дрехи сама, не обичам с други хора.
6.Изпитвам панически страх от нови неща, започването на нова работа ме докарва до истерия.Дори когато трябва да говоря по телефона с непознат, умирам от притеснение.

Всъщност, освен първото, другите не ги намирам за кой знае колко притеснителни

Когато не мога да заспя, се приспивам като смятам на ум. Най-добре ми действа умножението на две трицифрени числа - например 538 х 943 

И ние сме така, но в обратния на вас вариант. И наистина е изнервящо...Така казва мъжът ми 

А на мен ми е изнервящо да се облече и да застане готов до вратата, още по-бавно се оправям, че на всичкото отгоре:
- Кво се моткаш?
Ми, моткам се аз обличам детето,аз му приготвям храна, вода, дрехи, играчки, лъжички, биберони...
- Като си готов преди мен и не ти се стои, вземи поне му обуй обувките   ааа ма ха