Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

  • 85 281
  • 1 261
# 930
Ми... не го разбрах какво е, като процедура, но пък не съм ни биолог, ни медик. При всяко положение вмешателство, ако не се има предвид планирана операция и няма някакви показания за нещо ми се струва... ами, в най- добрия случай излишно. Малко нещо като козметична операция... ама на неродено. Нищо му няма, върши си работата, изпълнява си функцията, никого не застрашава - и нищо не застрашава него - ама нещо по- би ми харесвал по- чип... или друго нещо такова.

Сега... аз тази дама не я познавам, няма как да знам къде се е хвалила с нещо... обаче... ами, в най- добрия случай е било проява на много, много лош вкус. Хваленето с това, де.
А как ходи до тоалетна дали е споделяла... та да стане обществено известно?
Щото иначе обществеността е някак лишена от тази тъй ценна информация.

По въпроса за преносването - може да е много, много, много опасно. И за бебето, и за майката.
Аз съществувам... знам ли дали е по волята на Бог или на майка ми, но съм родена сред поток от зеленикави, миризливи води, с изстрелване от страна на лекарския екип от утробата... хм... видът ми не е бил особено симпатичен. Дълго време.
Не знам дали и колко от хроничните си проблеми дължа на лекарския екип/и, наблюдавали преносването ... и убеждавали майка ми, че всъщност е в 8 месец, понеже коремът й се смалява... докато е била в 10... хм, родена съм на 23.09, терминът е бил на 28.08. Е, колкото и да е бил объркан, където и да е била овулацията... ами, ужасно дълго време е.
На никого не бих препоръчала да чака така на своя глава.
Виж целия пост
# 931
Кате, всички сме съгласни, че процедурата е излишна и потенциално опасна. Само обясних какво представлява, Стефи знае позицията ми по въпроса. Simple Smile
Иначе съм склонна да се съглася с heureuse. Все пак онова, което предлага не е да чака на своя глава, а просто ако я притиснат, да се наблюдава, както би направила и всяка дуга майка без уговорка с лекар. Отива си в болницата за слушане на тоновете и това е. Все пак си има тестове за определяне състоянието на детето.
Мекониумът е признак за страдание на плода, преносването само по себе си не е причина за изхождане на бебето. Белещата се кожа и дългите нокти (и не само) са белези на преносване.
Виж целия пост
# 932
тук в германия дори след секцио, не е сигурно , че пак ще раждаш секцио. Ако майката  и бебето са добре винаги се пробва нормално раждане. Първото ми раждане беше секцио по спешност, второто раждане ми раждане пак се наложи да е секцио, но аз самата ако не се налагаше стях да пробвам нормално със сигурност. Изживях болките на нормалното раждане без етапа на напъваето и болките на секциото. За мен лично болките от секцио са много по-продължителни и по-болезнени. Много исках да ги избегна, но не винаги става това което искаме. Важно обаче е крайният резултат, здравите ни бебчета.  Grinning
Виж целия пост
# 933
  Аз лично раждах и двата пъти секцио по спешност. Огромен привърженик съм на нормалното раждане и винаги съм искала така да раждам, но лично мен ме болеше много повече по време на контракциите и разкритието, отколкото след секциото. Просто споделям.
Виж целия пост
# 934
Aila, знам че някои жени много ги боли след секцио, но мен почти не ме е боляло, само малко ме придърпваше като си напрягах коремните мускули. Ако трябваше да гледам само моя комфорт в момента на раждането и непосредствено след него, щях да избера секцио без да се замисля. Проблемът го видях след това, когато се разчетох из научната литература за неблагоприятния ефект за бебето в дългосрочен план от секциото. Знам че и за мен има рискове, за които мога и след години да разбера, като срастване на органи, имало е рискове и по време на и непосредствено след операцията. Ама не това ми беше стимулът да се боря за да родя вагинално следващото бебе. Просто исках да му дам най-добрия старт в живота, до колкото зависи от мен.
Виж целия пост
# 935
Проблемът го видях след това, когато се разчетох из научната литература за неблагоприятния ефект за бебето в дългосрочен план от секциото.
Ей това е нещо, което просто мира не ми дава! Дори нямах сили да чета всичко! Все още изпитвам болка от това.  Sad

Относно болката - след секциото две седмици и повече бях с неописуемо главоболие, просто едвам се държах права. Болките в корема бяха доста по-силни от тези при вагиналното раждане. По време на вагиналното раждане  имах болки единствено в областта на операцията и епизиотомията! Пожелавам на всекиго толкова безболезнено раждане. Мисля, че и увереността ми, че няма да изпитам физическа болка имаше връзка с това.  Simple Smile

Стеффи,  Hug само бъди спокойна, мисли позитивно, визуализирай най-перфектното раждане и имай доверие на тялото си и на бебето си!  Peace
Виж целия пост
# 936
След всичко написано бих се учудила, ако някой тук взема решние, базирано на наличие или отсъствие на болка. Мотивите на всяка една от нас са много различни, но съм убедена, че болката стои на много заден план. Аз лично признавам, че контракциите в един момент бяха убийствени, но единствената ми мисъл беше, че това е подарък, който правя на детето си и всяка контракция ме доближава до срещата с него. След операцията болката беше постоянна и седмици наред не можех да се изправя, не можех да вдигна детето си без да ме пререже, кашлянето беше агония. Случайни хора по улицата ме питаха какво ми има и дали имам нужда от помощ в продължение на седмици.
Но съзнавам, че има жени, които се възстановяват много бързо. И се радвам за тях, че няма да преживеят моя ужас.
И все пак не това е причината да избера вагинално раждане следващия път. За част от причините е писала heureuse. Но и не само това... Аз не родих Борис. Искам да родя другите си деца. Искам да изпитам раждането на децата си. Считам, че това е много лично преживяване за всяка жена и не трябва да ѝ се отмнема правото на това.
Виж целия пост
# 937
Аз пък съм от тези, които физически сравнително бързо и лесно са се възстановили от секциото, но това не променя факта, че претърпях операция и съм почти на 100% убедена, че болката от вагинално раждане щеше да е в пъти по-малко и в пъти по-поносима и за по-кратко време. Но и аз долу-горе усещам нещата като Зозима. Наистина не се чувствам родила, секциото ми открадна нещо. Не чувствах детето си свое дете, въпреки, че съм го носила 9 месеца и че го кърмих. Наложи се да се науча да го обичам, да го почувствам свое... Беше кошмарно изживяване. Почти две години в ада на депресията. Не мога да си го причиня отново, нито да си го причиня отново на детето, особено когато знам, че нещата могат да се случат и иначе. Сигурна съм, че дори да бях подготвена за това секцио и теоритично и емоционално, изхода пак щеше да е същия за мен.
Много се радвам, че вече мисля за това, като все едно на друг се е случило! Но ми е много-много тъжно, че непрекъснато се случва на други... Приемам всеки VBAC, всяко прекрасно раждане като лична победа над сисетемата...
Виж целия пост
# 938

Хм, без да искам да те притеснявам... вероятно ситуацията щеше да е същата и при вагинално раждане.

Аз самата преминах през някаква... може би тъга или носталгия, трудно е да кажа какво е правилното название - във всеки случай необичайно емоционално за мен състояние, сравнимо с периода на пубертета - и това трая точно 5 дена, от 2-рия ден след прибирането от болницата (събота), до четвъртък... и се дължеше, мисля, главно на нелепото стечение на обстоятелствата, което ме остави точно в този период сама в къщи с бебето, но в нова къща, където преди това изобщо не бях живяла, без удобства (не се бяхме "донанесли"), без тв, а първия ден - и без компютър, без интернет... без домашен телефон... със сериозен проблем на единствената кола... ами, усещането беше доста стресиращо.
И въпреки това трая 5 дена.
После нещата си дойдоха на мястото.
Подозирам, че поне началото се дължи на хормоналния вихър...

Детето ми си беше моето - още от първия миг, в който видях 2 чертички.
Начинът на раждане - както и кърменето (или липсата му, както беше в моя случай), мястото на спане... изобщо, каквито и да било подобни битовизми никога не са имали отношение.
От друга страна, детето ми беше чакано и планирано... и в определен смисъл изстрадано много преди да бъде заченато. Т.е. стана след много опити, трудно, целенасочено... и с цената на доста тръшкане от моя страна - понеже си бях на почтена възраст, когато за пръв път се опитах да имам дете.

Подозирам, че това - обстоятелствата по зачеването - имат по- голям отношение към следродилната депресия, както и възрастта на родилката, отколкото начинът на раждане.

Което в никой случай не означава, че агитирам за късно първо зачеване - преди някой да е решил, че го намирам за препоръчително - напротив.

Факт е, че човек е емоционално далеч по- подготвен на по- късна възраст.
И факт е, че е физиологично далеч по- малко пригоден за това.

По мое лично мнение второто все още би следвало да има известен превес в решението кога.
Виж целия пост
# 939
Следродилната тъга е едно на ръка, но това, което преживях беше далеч по-страшно. Никуму не го пожелавам, беше си съвсем съвсем истинска клинична депресия. Мисля, че би ме разбрал само човек, който е минал през това. Пет дена и две години са леко несравними като срок за мен! Simple Smile
Имах голям късмет, че попаднах на правилния психотерапевт, който не ме натъпка с лекарства, а разнищихме проблема както си трябва и съм благодарна за това.
Много съм мислила по въпроса, много съм нищила обстоятелствата. Аз съм разказвала от тук, от там за какво иде реч по назад в темата май. Секциото само по себе си наистина пречупи нещо в мен, но начина по който се чувствах след това има отношение към отношенията ми към родителите ми, въобще една голяма каша се получи...

Иначе детето ми не беше планирано, но пък беше много мечтано, желано и чакано. Разбира се, ако не беше желано може би нещата щяха да бъдат други, кой знае...
Виж целия пост
# 940
интересно е , че и аз след секциото се чувствах по деуресивно, по нервна бях и доста повече болежки имах в кръста например, гърба и главата и мъжа и как ме изтрая първите 2 години не знам.
След второто раждане въпреки епизотомията на 3 тия ден бяхме на вилата и до сега нямам никакви депресии, не съм нервна и нямам болки нито в гърба или кръста нито нищо.
Лошото при мен е, че периода на лесно хващане на вирусни инфеции през бременността не ми е минал и още хващам всяка хрема - неприятно. но желязото, което ми предписаха не можах да пия - малкия имаше колики от него и аз имах запек  Sick
Виж целия пост
# 941
При мен след секциото нямаше болка, тоест имаше само при кърменията, още от първият ден започнахме да се кърмим, детето беше през цялото време при мен и трябваше да се мобилизирам максимално, може би затова не обръщах внимание на болката.
Доста ме болеше само при раздвижването, но после изобщо!
Аз също съм на мнение, че много момичета се заблуждават , че секцито е по-лесно и безболезнено раждане.Не напротив, зависи и от настройката и от подготовката!Ако се настроиш, че едно вагинално раждане ще е кошмарно и супер болезнено така ще е сигурно!Но всяка жена може да се опита да го направи едно от най-силните и красиви преживявания!
Дори и секциото да е по-безболезненото раждане, което 100% не е така, не трябва да бъдем Егоисти, а да мислим за най-важното нещо -Децата.
Виж целия пост
# 942
Аз не родих Борис. Искам да родя другите си деца. Искам да изпитам раждането на децата си. Считам, че това е много лично преживяване за всяка жена и не трябва да ѝ се отмнема правото на това.
Hug
Наистина не се чувствам родила, секциото ми открадна нещо. Не чувствах детето си свое дете, въпреки, че съм го носила 9 месеца и че го кърмих. Наложи се да се науча да го обичам, да го почувствам свое...
Много добре сте го описали!
И аз се чувствах така и продължавам да имам това чувство и сега след почти 3 години.
Въпреки че преди това сме обмисляли доста взимане на дете, което естествено нямаше да съм родила и нямаше да съм кърмила, и това не противоречи толкова на принципите ми и изобщо не би ми пречило да го обичам, някак си имам такова чувство и сега когато се сещам за предишното ми раждане почти винаги плача или едва се сдържам.

Нощни Очи, моят пост май беше по-подходящ за другата ти тема за депресията Simple Smile, ама там нещо не се чувствах комфортно. Радвам се че ти си намерила правилния психотерапевт, според мене нямаше да е зле да има нещо като "съпорт група" от такива като нас.

Виж целия пост
# 943
Мунка, съвсем за тука си е поста ти!  Simple Smile
Съвсем умишлено зарязах другата тема, не ми се спори с хора, които не разбират през какво сме минали, писна ми да слушам, че съм лигла и си въобразявам... Ех, как ми се ще да си въобразявах!  Laughing Но се радвам, че някои жени ми писаха на лични за подкрепа или да споделят, че са успели да се справят с проблема и че темата поне малко им е помогнала!  Heart Eyes
Наистина е хубаво да има съпорт групи на живо, но за сега нещата не се получават нещо. Може би защото както казах и преди, темата е почти табу и е едва ли не срамно да ти се случи. Тъжно, но факт.
Но поне онлайн можем да се подкрепяме!  Hug
Виж целия пост
# 944
Следродилната тъга е едно на ръка, но това, което преживях беше далеч по-страшно. Никуму не го пожелавам, беше си съвсем съвсем истинска клинична депресия. Мисля, че би ме разбрал само човек, който е минал през това. Пет дена и две години са леко несравними като срок за мен! Simple Smile
Имах голям късмет, че попаднах на правилния психотерапевт, който не ме натъпка с лекарства, а разнищихме проблема както си трябва и съм благодарна за това.
Много съм мислила по въпроса, много съм нищила обстоятелствата. Аз съм разказвала от тук, от там за какво иде реч по назад в темата май. Секциото само по себе си наистина пречупи нещо в мен, но начина по който се чувствах след това има отношение към отношенията ми към родителите ми, въобще една голяма каша се получи...

Иначе детето ми не беше планирано, но пък беше много мечтано, желано и чакано. Разбира се, ако не беше желано може би нещата щяха да бъдат други, кой знае...


В случай, че не съм била разбрана - не, по никакъв начин не искам - не бих - и през ум не би ми минало - да омаловажавам депресията като проблем от медицинско естество.
Това, което се опитвах да кажа е, че едва ли причината следва да се търси е начина на родоразрешение. Той не би могъл да обуслови наличието или липсата на следродилна депресия сам по себе си. Независимо от това дали е бил очаквания или друг. Причините за всяка депресия са по- дълбоки от едно, макар и изключително важно, все пак изолирано по своя характер събитие - като процесът на раждане - и определено с по- малка с/о отглеждането на дете значение за живота на родител.
И че вероятно може да настъпи както при оперативно, така и при вагинално родили майки...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия