Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Брат ми е ебаси Муньото! И предполагам, че ще имам какво още да напиша.

Малко дълго стана, ама няма да се разсърдя, ако не ме прочетете.

Малко предистория. Имаме голяма разлика с него. В момента е на 21. Преди няколко месеца замина при майка ми в Испания. До преди това, живееха заедно в апартамента ни в столичен квартал.
Една вечер, се чувам с майка ми по телефона:

Тя: Брат ти е егаси заплеса!
Аз: Знам. Що? Кво станало сега?
Тя: Абе тръгва за работа преди малко (работеше в казино, и въпросната вечер се спретвал за нощна смяна), и тука ключовете от колата, там ключовете от колата - няма ги, бе!
Аз: Верно? И кво? Намерихте ли ги?
Тя: Аха. Обърнахме къщата, в якета, раници, суичери, ама се оказа, че шматката сутринта, като се прибирал, си зарязал ключовете на таблото в колата.
Аз: Супер, изобщо е нямало да се морят да я разбиват. Трябвало е само да я запалят.

Както казах, брата замина при нея преди няколко месеца. Събирал кво събирал багаж, под зоркото скайп-наблюдение на майка ми предната вечер преди да тръгне, ама преди няколко дни картинката се оказва следната: звъни майка ми и ме информира, че брата не си взел никакви якета, никакви суичери - само едно-едничко суичерче, дето се пере през ден, понеже непрекъснато се носи, а пък започнало да застудява. Изобщо не знам какво си е мислил. Сигурно, че в Испания е перманентно 30 градуса. В тази връзка, тези дни трябва да ходя да пращам дебели дрехи с автобус. 

След като "опакова" куфара предната вечер, идва момента да го карам. Пристига той сутринта пред нас, да го закарам и после да върна неговата кола, която ще карам паралелно с моята. Идеята е, да я прибера в двора, където живея в момента, вместо да гние в съмнителния столичен квартал, упоменат по-горе. Изпращам го аз, качвам се в колата, прибирам я, всичко е супер. Минава се някакво време, не я карам колата, кво да се занимавам с нея? Един ден, обаче, отварям документите му и забелязвам, че гражданската му е изтекла преди един месец! Изпадам в ужас, че съм карала колата така, обаче се успокоявам, че само един път съм я карала, като я прибирах след като го закарах, и слава Богу, никой не ме е хванал.
На следващия ден ме осенява, че всъщност лично му дадох новия стикер и талона, но защо, защо не я е залепил, започнах да се чудя? Цял месец да не я залепи! Викам си - пак е забравил, шматката му с шматка, бива ли да е такъв?! И къде всъщност е новата гражданска, която лично му дадох?, ядосвам се аз.
Слезнах и прерових жабката, намерих я, заплепих я. Супер доволна от невероятната си памет и прозорливост, се обаждам на майка ми, да я информирам какъв Муньо е синът ѝ и каква отговорна щерка има, когато ме поряза с нещо, за което въобще не се бях сетила. Не я е залепил, защото планирал да смени предното стъкло, което пострада от градушката. Тъпичко ми стана. 

И докато ви пишех това, ме осени, че моята гражданска изтече в петък... и не съм си залепила стикера, а днес въртях с колата насам-натам... Сестра на брат си!

   Самокритиката е полезно нещо!

 

При смяна на предно стъкло, пренасят всички стикери на новото без проблем!

Е? В сервиза на Мазда - гаранционна беше, при смяна на предно стъкло ми казаха да не се притеснявам за винетки, гражданска, каско, всичко ще пренесат, че беше счупено стъклото и го смениха.... Оставаше пък и да плащам/вадя наново, нали...

Знам, знам. То всъщност изобщо не е счупено стъклото, има 3 сантиметра пукнатина, но трябва да се смени, защото могат да наложат глоба, ако изобщо я видят, че тя е направо невидима. Но все пак.

Ще разкажа и аз за един Мунчо 
Съвсем прясна история: Миналата седмица ме кани на среща, като  по всичко си личи, че кандидатства за гадже. Седнахме на едно кафе, през цялото време той обяснява какъв голям бизнесмен е, как тази седмица сключил няколко големи сделки, колко е успешен, как разширява бизнеса и си направил офис в съседна държава... Наду ми главата и след 30 минути извиках сервитьора да поискам сметката. При което момчето носи касовата бележка и я слага пред наш Мунчо, а той седи и не помръдва. Аз извадих 5 лева /цялата сметка беше 4 лв/, при което той вади неуверено 10 лева и ги поставя на масата, обаче келнера взе моите пари и от тях върна ресто. Тогава Мунчо си прибра паричките и ми вика: Айде като ми дойдеш на гости в... /съседна държава/ и ще почерпя... И след малко добавя: Ама то там много скъпо... май ще се набутам...хахахаха.
При което му хвърлих един смразяващ поглед и оттогава не ме е търсил

Оооо много грозно  Толкова самохвалковци има, а малко мъже.

Е, не, голяма глупост е това!!!

Тоя е не Муньо, ами ОГРОМЕН Муньо!!!

То на мен ми е смешно, де 

Добре де, момичета, че последните екземпляри са се държали като ултра-мега муньовци е ясно. Но преди да отидете на първа среща с тях, те по-различно ли се държаха? Някак не си представям един супер простак да успее така да се преобрази, че да не му проличи какъв е олигофрен още на пръв поглед.

Преди години се засичам в автобус с един съсед от нашия вход, който по две случайности е колега на ММ в службата и е женен за съученичка на ММ - т.е близки сме, не съседи, които само си кимат за поздрав. Аз нямах билет и държа 10 ст. (толкова струваше тогава, представете си!) като питам всеки качващ се има ли един билет в излишък. Съседът великодушно казва "аз имам" и дупчи две билетчета. И си пътуваме, и си приказваме по пътя, после по пътя от спирката до блока и вече аха да се раделим във входа и аз усещам, че е нещо неспокоен, ама нищо не ми хрумва. И той каза: ама ти забрави да ми платиш билетчето... На мен ми увисна долната челюст, но бръкнах в джоба и му дадох приговените за целта 10 ст.
Прибирам се вкъщи и разказвам на ММ, а той се смее и вика: "ами той си е такъв. В службата един колега ни покани да ни черпи за нов апартамент, събрахме по 10 лв. да му купим подарък, а този дойде, седна и започна методично да яде, по някое време най-сериозно каза: мисля, че съм изял за 10 лв. и си тръгна."
Стиснатите мъже са много отблъскващи.
И жени стиснати не са цвете за мирисане, но някак пО може човек да ги оправдае - мислят за децата, за дома, за семейството...Не казвам, че съм права, просто така го усещам.

Един колега лекинко и дразнещо прекалява с флирта и нямам представа дали усеща, че постоянно го избутвам по допирателната.  
Та петък се прибирам от работа, а колегите остават да довършват нещо в офиса. Включвам си компа и по време на скайп разговор продължавам да им пращам документи, които са необходими и да доработваме. В разговора споменавам, че спешно ми трябва електротехник, тъй като нещо е станало през деня и половината къща е без ток, а бушона изключва като го вдигнеш. Петък е е и ако сега не намеря майстор то събота и неделя така ще осъмна. Моя мъж и тока не са в добри отношения от предни години  
Колегата започва да прави намеци, че можел да ме оправи   Питам го наистина ли разбира от тоци, релета, предпазители и други хищници. А той пак отговаря така, че не мога да схвана дали ще помага или ще ме полага   Ама реших, че наистина има опит и му викам "Идвай".
След два часа се звъни на вратата. Аз миех чинии и докато си изплакна ръцете мъжа ми отваря вратата по дънки и потник /а той определено не изглежда безопасен така  /. Отивам да посрещна "майстора" и на прага няма никой.  
Мъжа ми в потрес ми разказва, как отворил вратата, а там нашия муньо с явно отрепетиран замах се обърнал с бутилка в ръка хилнат и готов да ме изненада. Щом видял на прага двуметровия, бръснат и ошарен с татуировки мъж казал: "Аъъъъ! Объркал съм вратата!" и слязъл по стълбите!  
Нужно е да поясня, че са се виждали и дори са се запознавали на излизане с колегите  
Ми тая вечер никой не ми оправи ... тока де /мръсници такива съфорумски какво си помислихте  ?/

Дорисеее, винаги е огромно удоволствие да те чета!
Добре, че и двуметровия, нашарен мъж има твоето чувство за хумор, егати сладурите! 

На Дорис историите са един път Целият форум вече чака книга - със сигурност ще стане хит.

Като нищо ще я направим бестселър! Чудесна Дорис, чудесна!