Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Напротив, схванах двусмислицата за леталния изход, само дето описаната ситуация ми се вижда крайно невероятна, ма нейсе.
За прането на чорапите - наистина няма общо със Сф, но мисълта ми беше, че мама може да не е в същия град, в който живее синчето. Просто ми се струва, че в Сф има в пъти повече самостоятелно живеещи мъже, отколкото в Каспичан и затова съм го написала така, но принципно си права.

Vyara D, да де, ние българите като цяло не виждаме нищо лошо, то си е манталитет. Я питай някой западноевропеец по въпроса.
Признавам, че и на мен майка ми ми праща понякога ядене, и то не защото аз не готвя, а просто няма какво да прави по цял ден. Не съм я карала, 100 пъти я разубеждавах - отговаря ми се: "Ами ние така и така си готвим, нищо не ни струва."

За да не е офтопик: С мъжа ми сме абсолютни противоположности по отношение на вещите. Той е прекалено внимателен и направо се ядосва ако нещо се счупи, изцапа или повреди. Аз пък съм доста нехайна и не полагам дори и минимални усилия да пазя вещите да не им се случи нещо.
Та отиваме на 8 декември някъде по планините, вечерта в дискотеката на сепарето отдолу стърчеше пирон и мъжа ми си скъса леко панталона, но ниско на крачола, където почти не се виждаше. Леле как се вкисна - не е истина, през 2 минути гледаше дупката и мърмореше на всеослушание и рано-рано отиде да си легне, щото си скапал настроението. Сигурно от мен се очакваше да ходя да го утешавам, но не би, нищо че бяхме пред женитба. Продължих си купона, всъщност и аз си пуснах бримка на въпросния пирон, ама какво - да се гръмна ли...

Разбира се, за тук са! За мен мъж, който не може да си пусне пералнята, да си изпържи едни яйца или да обере паяжините си е чист Муньо- с главно "М"!

Не е муньо този, дето не може да си пусне пералня, да си изпържи яйца и да си обере паяжините, а този, дето очаква това да го прави жена му или майка му. Ако някоя от двете го прави, защото и харесва не виждам нито една причина мъжа да се нарече муньо. Ако е муньо този, дето майка му пере, то е същия муньо и този, дето жена му пере. По-вероятно ми се струва маминка ако е пенсионерка да си зарадва деня с разходка до химическото или правене на кекс и съвсем не мисля, че жена в работоспособна възраст би приела същите задължения с по-голяма радост, особено ако трябва да ги вмести между тръгването от работа и взимането на деца от ДГ например.
Иначе Cuckoo , мъж ми е съсипвал и по-скъпи неща от 500 лева от желание да помогне и незнание как, та знам колко близо беше до счупен череп - не е толкоз невероятно. Нищо невероятно няма в това...

Муньо М. Писала съм и по-рано за него. Събота вечер, ще излизаме. Ще ходим в Суингин Хол. Аз се прибирам от работа ( била съм на работа от 9 до 18 часа)къпя се, нагласявам се, както си му е редът и отивам у тях  - забележете аз да го взема. Мунчо отваря вратата и ме изтиква по посока на кухнята, казвайки:
- Мама отиде на село, но е оставила едни кюфтенца да ги пръжнеш набързо преди да излезем 
Казах му той да си "пръжва" кюфтенцата, че аз смърдяща на манджа няма да излизам и го оставих с умен поглед в кухнята.
Отидох на срещата с другите и по-късно и той се появи. Какво да ви кажа, беше си "пръжнал" кюфтенцата... 

А, знам и такива.
Събира в петък мръсните дрехи в сака и си ги носи в родния град мама да ги изпере.
Облекчаващо вината обстоятелство е, че вкъщи си няма пералня

За дрехи съм съгласна, щом няма пералня. Но чак чорапи да не си переш...

Сещам се за един мъж, бивш съпруг на моя позната - при тях трудно можеш да кажеш кой всъщност е муньото 

След 3-4 месеца връзка човекът изведнъж започна упорито да настоява да се женят набързо. Аз (а пък и тя) подозирах, че основен мотив му е да отиде с нея на една изгодна екскурзия, защото условието беше да са женени, т.е. гадже не можеше да си заведеш. Иначе човекът е свестен, мек по характер, не е някой простак, ама за какво беше такъв зор... Поне тя трябваше да прояви повече разум, защото е вече веднъж разведена. Аз й набивах канчето, тя уж се съгласи, идвам си след 5 дни от командировка и ... "Ами ние ще се женим". В промеждутъка от 2 месеца между решението и сватбата си дойде майка му от Италия. Двете не се харесаха нещо, стана проблем, че моята приятелка живеела при него, което е жилище на мама и изобщо женски дрязги. и човекът внезапно взе да дава задна - да не се женели. За тези 2 месеца си промени мнението какво ще правят и къде ще живеят десетина пъти.

Хайде ще довърша по-късно.

За прането при мама не съм съгласна, че е муньовско, ако човека няма пералня, какво да прави? Казвам го, щото ми се налага да пера всичко на ръка, а мама ми е далеч, но чаршафите пращам на мама на съквартиранта, вече четвърта година, няма как да ги пера на ръка. За това мама да идва да чисти, докато муньо не е вкъщи - сериозно ли го смятате за нормално? Оо

И, между другото, чорапи, с които някой цял ден е бил на работа, се перат по трудно от каквото и да било, хиляди пъти по лесно е да си изпереш тениска, отколкото чорапи. Казвам това и отивам да пера.

Аз пък не мисля,че домакинството има нещо общо с Муньовщината .Мъжа ми също хич го няма,ама затова пък работи на три работи и изкарва пари,така че като го помолих веднъж той да измие чиниите на другия ден купи миялна .Така че нека да е Муньо и да върша цялата домакинска работа,пък той да ми създава финансов и душевен комфорт .

Става дума за това мама да идва, докато Муньо е някъде си, и да му чисти, готви и пере, това за мен е муньовско откъдето и да го погледнеш. Има общо и още как, щом един човек е решил, че е достатъчно голям и отговорен да се премести да живее самостоятелно, той трябва да си направи сметката, че ще има чистене, готвене и пране, ако не може - трябва да се научи, ако не иска - да си остане при мама и толкова. Не виждам защо майка му трябва да му е длъжна, та освен вкъщи, да ходи да готви и чисти и у Муньо. Мамин златен, иначе горд със "самостоятелността" си.

Всичко зависи от майката.

Естествено, че зависи от майката, за това и за всичко останало. Гледам сега леля ми, която е на път да направи малкия си син класически муньо, но какво бих могла да й кажа? Не бива да сме категорично, че всичко, ама абсолютно всичко зависи от майката, но поне 95% със сигурност.

Малко по-лесно и евтино ми се вижда да ходи на обществена пералня веднъж в седмицата, отколкото да бие 150-200 км с влака и чувал дрехи. Но не го смятам за кой знае каква муньовщина, ако така и така си ходи вкъщи.. реално не ме бърка.

Е, моя съквартирант така или иначе си ходи всеки уикенд, понеже родителите му живеят близо до София. Ако си ходеше специално за да пере, щеше да е  тъпо.

     Ще се пукна от смях с това : от София...; далеч от София...; близо до София... ВСИЧКИ се НАСТАНИХА в София! Омръзна ми да слушам, че от цяла България по някакъв начин са 'много гъсти' със София! До гуша ми идва как 'куцо, кьораво, сакато' е 'от София'! Аман... Ми, приберете се по селата си!... И ще ви перат, и ще ви обслужват!... Няма да търпите 'неудобството' на големия град!...


     За протокола: ОТ СОФИЯ СЪМ!!!... Потомствена софиянка! (Даже местност край София носи името на моята фамилия- 'старите' софиянци ще се досетят!!!)... Точно от 'жълтите павета'!...Другарят Ленин 'гледаше' през прозореца ми на 'Трапезица' /там построиха банка!/! НО.... избягах в село, световно неизвестно, в околностите на Варна, където са се заселили много потомствени граждани, 'избягали' от града,  и... има много малко селяни, чиито деца идват отвреме-навреме да приберат каквото им е стъкмено, за да изкарат 'кризата по-айляк', че в София "много скъпо бе!" !... И хич не се очудвам, че някой чака мама да му прати буркани, да дойде през някоя и друга седмица да му почисти и т.н. ...

Я се успокой. Аз говоря за моя си, личен случай, като живея в София, до Лондон ли да кажа, че живеят родителите на съквартиранта, та да не се ядосваш. Айде с ПМСа някъде другаде, че тея дни ми писна от демонстрация на нерви. Аз пък не съм от София, не виждам с какво е повод за гордост нещо, за което нямам никаква заслуга (като от къде съм или какъв е естественият цвят на косата ми), в случая живея в София, и примера ми не беше случаен, спри се малко и помисли.