Отново от времето, когато бях бременна, а в София върлуваше епидемията от морбили.
Лекарката ми каза колкото може по-рядко да пътувам с ГТ, а ако се наложи,да слагам маска. И съответно аз чаках с маска на носа и устата на една пешеходна пътека да светне зелено, а отсреща чакаше въпросния мъж. Видя ме и се загледа продължително в мене. Светна зелено, тръгнахме един срещу друг да пресичаме , той ме гледаше в лицето през цялото време и като се изравнихме, ме нарече:
- Свински грип!
И отмина.
Неприятно се почувствах, ама ми мина после. Явно е било непреодолимо желанието да ми го сподели, какво да се прави, човещина
Лекарката ми каза колкото може по-рядко да пътувам с ГТ, а ако се наложи,да слагам маска. И съответно аз чаках с маска на носа и устата на една пешеходна пътека да светне зелено, а отсреща чакаше въпросния мъж. Видя ме и се загледа продължително в мене. Светна зелено, тръгнахме един срещу друг да пресичаме , той ме гледаше в лицето през цялото време и като се изравнихме, ме нарече:
- Свински грип!
И отмина.
Неприятно се почувствах, ама ми мина после. Явно е било непреодолимо желанието да ми го сподели, какво да се прави, човещина
Обаче случката ми напомни за един стар виц.
На един селски път се разминават две коли, мъжът отваря прозореца и се провиква към жената в другата кола - "Свиня!" Тя реагира мълниеносно: "Говедо!" и си продължава. След един завой, съзира проснато през пътя огромно прасе...
Няма връзка с твоята случа, Облаче Хей
