Зима,пролет,лято,есен,ОКТОМВРИйче иде с песен!

Миркам, Едира, Мууни,мерси за отговорите!
Аз използвам предимно помпата, изцеждам и давам от шише, слагах малката за малко на гърдите ,за да не отвикне да суче. Но с тази температура сега педиатърката ме посъветва да се изолирам за един ден в случай че е нещо вируснои да стоя при бебето само с маска.И затова сега се чудя - хем искам да я сложа на гърда да суче, хем ме е страх да не я заразя в случай , че съм нещо болна?
 Иначе гърдите ми са меки, но чувствам болка ,такава когато те болят преди да ти дойде цикъла?!Освен това от едната , тази с която нямам проблем изцеждам много повече мляко,а от дясната, болезнената одеве успях да изцедя само 20 мл...
Уфф, мнг мразя така като не мога да разбера от къде идва проблема...
Благодаря ви още веднъж момичета...Отивам пак да се мъча с масажите и толите компреси

Миркам, да знам го това, но на други мами в същия период след раждането кърмата беше вече бяла. Докато малката беше на системи изцеждах по 60-80мл от гърда и то само за облекчаване... Съквартирантката ми, на която бебето беше също на системи, но само с жълтеница, беше с бяла, дори леко сивкава кърма а бебета бяха само с 5 часа разлика. Аз затова започнах да си мисля, че ако бебо има нужда от нещо повече организма на майката реагира чрез кърмата.... няма значение де...

Миракъл, според мен, щом си с маска спокойно може да си кърмиш бебето. Ако не пиеш антибиотици не мисля че ще е проблем....

момичета за кьпането аз мисля че няма нужда да е всеки ден,особено при толкова малко бебе,когато и на него не му е приятно...синьт ми го кьпех всеки ден почти до 2 години-до 3 месеца се скьсваше от рев,след това много му харесваше...сега мисля ако на бебето му харесва да го кьпя всеки ден,но ако не по рядко-това за ежедневно кьпане независимо дали детето иска се оказа че е пак само в Бьлгария-но и а не знаех преди(например в Англия ги кьпят един пат в седмицата, а косата на 2 седмици ,като пораснат малко и започнат да се цапат-тогава всеки ден(а тогава и бебето се забавлява,после спи по добре..)

иначе много ми тежи вече, но се надявам бебока да изчака поне маика ми да дойде(на 18/10),за да може тя да гледа Ник и мьжьт ми да присьства на операцията)

Здравейте!
Честито на новите мами!Честито и на рожденичките днес!
Моя бебок хареса банята и си кротува,докато се къпем,издава много сладки звуци.
Днес направихме първата разходка,спа през цялото време,а баткото беше много доволен,защото и той буташе количката.
Чудя се какво да правя с разранените зърна,защото не ме боли толкова,като се изстисквам с помпата,но пък бебо не харесва да пие от шише,а само от мен да суче и в крайна сметка си изтърпявам болката при засукването.

Здравейте.Леле....2 дни не съм ви чела и колко се е насъбрало вече.....ей сега почвам:)Хвърлих само по един поглед отгоре да проверя за нови бебета.
  Честито на Ger4o,Pretty i na vsichki novi mamcheta  .Да са ви живи и здрави бебчетата и много да ви радват!!!

Мен последните 2 дни акушерката ми ме хвърли в паника-на прегледа каза че сърцето на бебето било много учестено.И 2 дни прегледи,кардиогдама(или както там се казва)на сърчицето на малкия и на видеозон ме гледаха.....и накрая казаха че всичко е наред-само където със съпруга ми се побъркахме от притеснение....Ама и тия доктори са едни!

manolia  Радвам се, че всичко е наред и сте разминали само с уплахата.
Миркам поправих линка и го пускам пак  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=29197.msg560932
Надявам се всички кърмещи момичета да са ОК и бебенцата също 

Здравейте момичета!
Не мога да ви изчета, имам чувството, че никога няма да вляза в час за обсъжданите теми.

Откраднах си малко време и реших да споделя как мина моето раждане.
Та на 5-ти следобед отидох на запис на тоновете, всичко с бебето наред, горе високо без индикации за скорошно раждане. Е да, обаче акушерка ли беше, каква ли не знам, но ми направи преглед за разкритие със зверско бъркане. Тръгнах си от болницата и си записах още 2 срещи за седмицата за тоновете. Прибрах се вкъщи в 19:30ч. но със странни болки, нещо неприсъщо. Хапнахме и в 20:30ч. ми изтекоха част от водите. Оправих се и в 21:30ч. с мъж ми бяхме в болницата. Пак запис на тоновете и тест дали са води или друго(тук се прави с една клечка на която има марличка и ако се оцвети в зелено значи са води), въпросната клечка не се оцвети и лекарката каза, че не са води. Та трябваше да ме бръкне хуууубаво да помести главата на бебето, за да изтекат пак част от водите. След записа се останови, че бебето е добре и ме преведоха в стая до сутринта, цяла нощ си имах болезнени и нерегулярни контракции, но търпими. На сутринта не беше започнал родилен процес и в 7ч. ме преведоха в родилна зала, включиха ме на системи(без окситоцин)-глюкоза и още някакви щуротийки. И пак ме вързаха за тоновете. Към 8-8:30 започнаха и по-честите и по-силни контракции. Лошото бе, че нямаше мърдане, в една единствена поза бях и това ме тормозеше много. В 9ч. се обадих на мъжът ми да дойде при мен. От този момент контракциите станаха на 4 мин. с продължителност ок. 30сек., и имах чувстовот, че зачестяват все повече и повече. Мина моят лекар да ме види(ок.9:30) и аз си поисках епидурал, защото наистина болките бяха нетърпими в тази поза, а и вече бяха на 2 мин. Трябваше да изчакам едно спешно секцио и тогава да ми сложат упойката(така стана и с първото ми раждане -късмет) В 10ч. ми сложиха упойката и мъжът ми дойде малко след това(нямало кой да му отвори вратата на родилното). След това почувствах голямо облекчение, не усещах болка, дори успях да подремна малко, че бях смазана от неспане нощта а и от цялата дъндания около преместването ни. Бебето обаче не иска да излиза и си стои горе високо, мнооого трудно и бавничко слизаше надолу, аз продължавах да съм в същата поза, краката ми изтръпнаха...но поне болка нямаше. Към 12:40(не съм сигурна, защото нямах часовник около мен) започнах да усещам напъните. Лекарите минаваха и казваха, че няма да е скоро. Това продължи около 20 мин. В 13:12ч. изплака малкият Кристиан с 3 напъна! Най-сладкото момченце на мама, оформен, големичък и със сииилен глас. Имам лека епизотомия-2 външни и 1 вътрешен шев.
Общо взето малкият Крис не беше готов да излиза, ако акушерката не ми бе направила зверският преглед може още да не съм родила.

Всички бяха изключително мили. Знаеха, че не разбирам добре езика и се съобразяваха с това. Докато анестесиоложката ми слагаше упойката една лекарка ме галеше по бузата и ми говореше мило-от сорта на.."спокойно пиленце мое, след 5 мин. ще се чувстваш много по-добре". Доволна съм от персонала, доволна съм, че и всичко с мен и Крис е наред. Но това не бе очакваното от мен раждане. Ако нещата бяха тръгнали от самосебе си, едва ли щях да съм вързана за леглото, и сега исках да се раздвижа малко, но уви не ми позволиха.

От както изплака Крис не са го отделяли от мен дори и за секунда. Всичко се прави пред очите ми! Информират ме за всяка манипулация която извършват с него и искат съгласието ми за дадени изследвания. След като всичко мина, оставиха мен, бебето и мъжът ми 2 часа в стаята да се порадваме на бебока и да се насладим на момента. Крис голичък, аз също(разрязаха ми нощницата още като видяха, че бебето излиза, за да ми го сложат на гърдите). След като изминаха 2-та часа дойдоха направиха ми тоалет, облякоха бебока и ми донесоха да хапна. Аз се нахраних, станах и ги извиках да ме превеждат в стаята. А една акушерка идва с количка, като ме видя станала много ми се зарадва. Сякаш никога не бях раждала, чувствах се прекрасно.

Престоят ми в болницата не беше никак хубав. Съжалявам, че не поисках самостоятелна стая! Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че бях в стая с една арабка! Ужасно бешеееее! (сигурно има и свестни и добри хора от тази раса, но защо ли не попадам на такива? ) Персонала от болницата е изключително мил, очарована съм!

Тук спирам, че стана много дълго и едва ли някой ще ме изчете!

На всички нови мами, желая много здраве и щастие!
На мамите в очакване...очаква ви нещо прекрасно!

ПП. Забравих да кажа, че мъжът ми беше с мен през цялото време. Беше изключително и за него, въпреки страховете му!

Забравих да споделя...но да не развалям предният пост...
Та аз пак съм с хиперлактация! Направо в чудо се виждам с тази кърма. Бебето все още суче малки количества, а аз имам да изхраня минимум още 3 бебета. Цедя до облекчение, но бързо се пълнят. Надявам се скоро да се наредят нещата, че е доста изнервящо.

За всички неродили мами за успокоение, че раждането не е това, което сме свикнали да чуваме!

Докато бебчо лежи върху корема на тати, ще се възползвам да разкажа и аз за раждането на нашето малко съкровище.
Имаше доста комични моменти и в общи линии вече си спомням само тях като ме попитат как е било!
Деня преди да започне бях на консултация и докторката ме увери, че няма да тръгне скоро, защото бебчо е високо и шийката ми изобщо не се е скъсила. Е, да, но през нощта в 2 ч., както си стоях в леглото усетих пукване в корема и само докато си помисля, че това са ми водите, така шурнаха, че се ошашках какво да правя - да стоя в леглото ли, за да не мокря пода, да стана ли, за да не мокря матрака и такива щуротии, докато не станах и накрая намокрих навсякъде. Естествено това изобщо не беше важно в момента, но луда работа....Реших, че ще си взема душ и така ще тръгнем за родилното. На кой да му мине през акъла, че тези води нямат спиране и няма нужда от никакъв душ, защото дори като се обличах те продължаваха да текат.
Към 2 и 30 бяхме в родилното, имах само 2 см разкритие и никакви контракции. Включиха ме на запис, а на съседното легло, една дама от ромски произход крещеше като че ли я колят! Честно казано това беше най-гадната част от раждането ми - да слушам другите как крещят и да си викам: Мале, какво ме чака!!! Всички лекари и викаха, че разкритието й е 4 см, че е раждала вече и е рано да я боли толкова, но тя продължаваше. Правеше се, че не разбира български и когато лекарката й викаше да си свие краката да провери разкритието й, тя си свиваше ръцете! След записа ми казаха, че ще ме бръснат, а аз предвидливо извадих самобръсначка и я дадох на сестрата, а тя вика: Това няма да ми свърши работа, знам ли какви кичури си пуснала! Представете си какво е виждала...
Казаха ми, че раждането ще започне до няколко часа, а до тогава най-добре да поспя. След 1 час започнаха контракции на 5 мин, до тогава не знаех какво е това усещане и си мислех, че болката е ниско долу, а мен ме болеше кръста и имах чувството, че всеки момент ще се наакам... Така до 7 и 30 на визитация, установиха, че разкритието си е все същото. Занесоха ме в предродилна зала и ми пуснаха Окситоцин. Към 10 ч. контракциите станаха по-болезнени, но на същия интервал. Разкритието вече беше 4 см и ми сложиха епидурална упойка. Тогава все едно всичко свърши! Не усещах абсолютно нищо! Анестезиоложката ми обясни, че като започнат напъните, ще намали дозата, за да мога да напъвам. Чак към 13 ч. започнах да усещам напъни, но пак все едно ми се ака... Притеснявах се, че ще се наакам пред хората.... Казаха ми да стана права и да клякам всеки път, когато усетя, да задържам въздух и да напъвам. Болеше си, но не беше това, което очаквах от писъците на другите! Получих пълно разкритие и ме качиха на магарето. Всички ми викаха да акам! А на мен хем ми е смешно, хем ме боли....абе голяма трагико-комедия... Докторката вика: Ядосай се и го изакай най-накрая!!!
След 3 напъна в 14 и 10 се появи най-невероятното чудо за мен!! Аз ревнах на момента, той също... изпишка се и докторката каза, че със сигурност бубата му работи! Измиха го и ми го дадоха!!! Няма как да се опише това чувство с думи...Само ще кажа, че след това 2 часа в родилна зала съм плакала от щастие! Всички ми викаха да поспя, но аз просто не можех да се успокоя! После ме преместиха в една стая за 1 час, където продължавах да си плача и да броя секундите, докато го видя отново! Когато ме качиха при него, няма да ви обяснявам какъв рев последва, сестрата се паникьоса чак дали съм добре!
Следващите няколко дни в тази обстановка не бяха кой знае колко приятни и само мечтаех за момента, в който ще ни изпишат. Това за мен беше следващият незабравим миг! Когато бебчо се срещна с татко! Погледна го в очите и му хвана пръста с ръчичка! Всички онемяхме! Така се заслуша какво му говори баща му, че все едно разбира всяка дума! Явно наистина го е чувал, докато е бил в корема ми!

Бременлийки, насладете се на всяка секунда от тези невероятни моменти!!!

chestit praznik na trite ni rojdenichki!da sa ni jivi i zdravi i da bydat nai-shtastlivite mami! Dani,mila,ne rodih v Sheinovo, a otnovo pri Mazneikova-golqmo chudene beshe,no reshih da se doverq na mnenieto na doki.Tozi pyt sym ocharovana!!!vsichki sa tolkova mili i ljubezni,postoqnno me pitat kak sym,imam li nujda ot neshto,pediatrite vseki den me informirat kak e bebcho,vsichki sa usmihnati i otzivchivi!pu-pu-pu! kato pristignah po speshnost tatkoto beshe pri men dokato me vkaraha v operacionnata,pri moite chesti  i bolezneni kontrakcii beshe prekraso,che e s men,zasichashe kontrakciite i postoqnno se interesuvashe koga shte zapochne operaciqta,che mnogo me bolqlo!:) sled operaciqta me prvedoha v staqta,sama sym si i tatkoto vednaga doide pri men da me cunka,postoq pri men,che cqlata trepereh i mi beshe mnogo studeno i toi me zavivashe da se stoplq:) az rodih vecherta,na sutrinta stanah i vednaga si mi dadoha bebcho,vecher me pitat dali iskam da go vzemat ili predpochitam da e s men.kato mi e vtoro dete nikoi ne mi se byrka za nishto,samo pitat dali imam vyprosi ili nujda ot pomosht.abe,sled tolkova umuvane se radvam ,che taka se stekoha neshtata i s bebcho se chuvstvame ujutno.

Честит рожден ден на момичетата!! Скоро да си получат прекрасния подарък, който ще те направи най-щастливите мами на света  
Ние днес ходихме на зелено, тръсках се 30 км на отиване и 30 км на връщане и ефекта е нулев
За  понеделник, ако не съм родила съм на линия да пия кафе с Ивето и с Коконата, поне на тях да помогна да родят, то за мен се е видяло, че няма да е скоро

Only One и аз без малко да се разрева като четох твоя разказ за раждането. Трогателно е!!!
Мъжът ми ми беше споделил, че колкото жените са по-първични, толкова повече крещят /той е АГ/, колкото и да им обесняваш не могат да разберат и си правят каквото искат. Затова и мн трудно се работи с тях. Но пък за околните е мн травмиращо и те разбирам какъв страх си изживяла.
Да, да се отчета и аз. Никакви признаци от предстоящо раждане. Само вчера където ми правиха вагинален преглед, след това започна да изтича нещо светло кафеникаво, дали е нормално, не знам???
Лека вечер на всички бъдещи и настоящи майчета!!!
Забравих да честитя на рожденичките!!! Много обич и щастливи мигове!

  Тери, навита съм за кафенце, аз май нямам изгледи до тогава да съм родила, така че може да се поразходим в мола, че  много ми се ражда вече    шегичка, ще се радвам да се видим за последно с тумбаците, че после вече с количките в морската 
Честит рожден ден на рожденничките    да са живи, здрави и много щастливи!

Честит рожден ден на всички мили мами!   
Only One ти къде си раждала?
И още нещо към родилите вече - епидурална или спинална упойка, споделете кое е по-добре, конкретно в ТК - каква поставят?
 

mimiss, и на мен лекарката така ми каза след раждането - интелигентните хора раждали като по  учебник, а другите в повечето случаи сами си създавали проблеми.

icyangel, раждах в АГ Русе, където повярвайте ми обстановката е като от преди 30 години в комунизма! Майка ми сигурно ме е раждала на същите чаршафи! Ужасно подтискащо е! Екипът, който ме изражда обаче, беше невероятен! Наистина дадоха всичко от себе си хората и ужасно много им благодаря!