Почитатели на Майкъл Джексън 13 - I JUST CAN`T STOP LOVING YOU

  Днес така се почувствах. Абсолютно съм съгласна с това!
Расар,това ужасно ме разстрои,вече незнам как точно се чувствам и в какво точно вярвам.

Това е което искам!

Борих се със себе си да не чета писмата и изповедите на феновете на Майкъл.Не успях.Първото го бях чела много отдавна в ММ форума.Искам да кажа,че изобщо не съм се съмнявала,че той е под някаква зависимост.Виждаше се ясно.Това не беше Майкъл,а бледо копие,сянка на самия себе си.Никого не обвинявам.Той просто беше станал зависим.А когато си такъв спасението е много трудно.Майкъл имаше толкова драма в живота си,беше подложен на огромно напрежение,на безгранична взискателност от всички(та той беше КРАЛЯ НА ПОПА),премина през толкова болки и огорчения,през "Осанна" до "Разпни го"...Разбирам го.Кой би издържал? Вие щяхте ли? И как?

Е, и аз вярвам на тези хора, колкото и да не ми се иска.И и-мейла на Марика го четох някъде по фенсайтовете още преди месеци.Това, което ме съсипва е фактът, че във век на информационни технологии ние живеем в информационно затъмнение. Научаваме това, което някой иска да научим. Животът ни е подвластен на пластичната хирургия, на фотошопа, на изкривената информация. Границата между истина и лъжа вече е неясна. Знаем и виждаме толкова, колкото някой друг иска да знаем и да видим.

Но пък знаем, че той искаше да излекува света, въпреки че  They don't care about us. Той имаше най-светлата усмивка. Той може да накара хиляди хора да танцуват един и същи танц по едно и също време. Той дори можеше да лети! Един руски поет твърди, че Майкъл е "Ангел-модел излязъл от производство" и че "единственото, което го свързва с хората е общата анатомия". Е, той ме накара да повярвам в ангелите. Майкъл, обичам те!

"Ангел-модел излязъл от производство" ,"единственото, което го свързва с хората е общата анатомия"Расар,къде ги четеш тези страхотни неща?Пускай ги и тук.Вярвам,че на всички ще са интересни.Аз поне предпочитам да чета такива неща отколкото свободните съчинения на пресата.

"Майкъл, обичам те!".

Няма какво повече да добавя.

Знаете ли ,когато Вяра и чувства се смесят става непонятно.Просто Вярвайте на Майкъл ,чувствайте творбите му със сърцето си ,а Любовта -тя Любовта  се усеща

Здравейте момичета!
Няма да пиша много! Всичко в момента е една емоция , която бушува в сърцето ми. Няма как да е по друг начин. Искам само да кажа и аз като liliyyy , :
Майкъл, много те обичам!. Няма ден, във който да не си в мислите ми, в сърцето ми и душата ми! Благодаря ти за това!

По-късно ще го пусна.

И два клипа - сладък смеещ се Майкъл 

http://www.youtube.com/watch?v=ykmdhdmciDs&NR=1

и Майкъл, докарващ водещия в студиото до тиха лудост - интересува се единствено от феновете си

http://www.youtube.com/watch?v=wtX3qwiWZDo
http://www.youtube.com/watch?v=Gkzvxp6tJhI&feature=related

Момичета ето няколко снимки от THIS IS IT!!!
На мен съвсем не ми изглежда слаб,болен и БЛА БЛА 
Това са нови снимки!!!





Това е едно добро парче да си го припомним!
http://de.tinypic.com/r/15q95dy/4

Сигурно снимките ми са твърде голями съжалявам!
Но и тук става ХИ ХИ!

А това да документираме момента с ципа, където е много сладък 
 

И как да се усмихваме дори и да ни гледа? Какво нещо сме хората? До къде можем да стигнем? Не намирам думи. Остава болка и ЛЮБОВ!

Вчера малко се поуспокоих след поста на Лили за посланията. Дадоха ми някаква светлинка...Но за кратко...
Преди два месеца някъде прочетох откъс от писмо на фен и думите ми се набиха в съзнанието ми. Разпознах ги в имейла на Марика. Как е възможно никой около Майкъл да не го е обичал достатъчно като човек? Та Той е преди всичко Човек, а след това работодател и "голям портфейл". Толкова алчност, толкова незаинтересованост и нечовечност. Милиони по света обичаме Майкъл толкова чисто и безрезервно, но само толкова ... обичаме Го, но Той е сам в нуждите си, в болките си...И когато феновете са опитали да направят нещо, това е глас в пустиня...И вече незнам на какво и на кого да вярвам - на "официална информация", на "официален доклад", на полиция... Всичко ли е измислица... Вярвам само, че болката няма да стихне, мъката също. Само ще притръпнем и ще свикнем доколкото е възможно с тях. Каквото и да се пише и говори остава едно чувство, което се засилва - ЛЮБОВ!
Обичам те, Майкъл! - никога няма да е достатъчно колкото и пъти да го казваме!

   Страшно много се натъжих,и мисля ,че това е самата истина   This is not it

Ето груб превод на статията на руснака, която цитирах. Доста е претенциозна обаче  и има неща, с които не съм съгласна



НИЩЕТА ОБЩЕГО АРШИНА

Поэт АЛЕКСЕЙ ЦВЕТКОВ считает, что в Майкле Джексоне мир потерял ангела давно снятой с производства модели

            Всичко в него беше толкова хиперболично и гротескно, че да го наричаме човек можем само условно. Ако терминът “ангел” се лиши от всички положителни и сакрални значения, той съвсем би му подхождал. М.Джексън беше ангел от отдавна излязъл от производство модел, в който не е имало разделението на добро и зло, и който е съществувал преди отпадането  на Луцифер от небесния престол.  С него ни сродяваха само общите анатомични контури, които той сменяше с охота, доколкото не ги приемаше като задължителни. Това вече не може да се провери, но аз съм готов да се обзаложа, че той нямаше ни най-малка представа за нашия свят.
     Той даже нямаше расова принадлежност – в детството му /ако приемем, че изобщо е има такова/, когато той още  съхраняваше външността на афроамериканско момче , като солист на групата Дж. 5, неговата основна аудитория беше от бели,  и за тях той пееше и след това, когато извая тяло на тийнейджър, който не можеше да остарява, а само хаотично да се транспортира и деформира. Това не беше тяло на бял – просто рапсодия от мотиви на бялата раса.
     Когато аз го изгубих от погледа си в края на седемдесетте, новото му появяване беше като пришествие – не свещено, а марсианско. .... Този Джексън второ издание пееше не така, както бяхме свикнали, движеше се не така, както ние го правехме и изглеждаше като никой от нас. Ако в крайна сметка той не съществуваше, на никой от нас нямаше да му стигне фантазията да го измисли.
    Животът му зад пределите на сценичното никога не се вписваше в човешките измерения и всичките глупости за това как осакатява хората шоу-бизнесът при него са неприложими. Жертвите на шоубизнеса все пак съхраняват някаква прилика с началната матрица – и в Бритни Спиърс и в Алла Пугачова се виждат следи от общия ни произход, а Мадона с нейното бедно детство в Мичиган и бохемска младост в Ню Йорк е явно една кръв с нас  и многократно се опитваше да възобнови човешкото си съществуване зад кулисите на кариерата си. Майкъл дружеше с шимпанзе, с малки момченца и с Елизабет Тейлър, т.е. явно  не с основните форми на интелекта. Шоубизнесът не беше за него мисия или работа . Беше неговият истински живот, който ние, с нашите всекидневни шаблони приемахме за цирк. Това беше неговия метод за миропознание, макар и съвършенно непригоден към нашите условия. Когато му предявиха обвинения в аморалност и съблазняване на малолетни –  лъжливи и користни – той, струва ми се, ги разбра не по добре, отколкото би ги разбрал камък или врабче. Нито шимпанзето, нито Елизабет не можаха да по помогнат да разбере и да му подскажат какво да прави.
     Поп културата отдавна не предизвиква у мен интерес, освен чисто етнографски и затова ми е любопитна моята собствена реакция на това, бих казал, космическо отклонение. Струва ми се, че М.Дж. не беше толкова поп звезда, колкото отражение в огледалата на сцената на образа на съвременния творец, отдавна сменил търсенето на красотата с отчуждение и странност.С тази разлика, че за него това беше естествена форма на поведение, за разлика от някакъв си Франсис Бейкън, пролял кофи пот, за да изглежда не такъв като другите.
     Неговото второ завръщане се провали , но нима ние можем да съдим за провалите и триумфите им същества, с които по начало нямаме нищо общо? Знаменателно е, че той ни изостави на прага на третото си завръщане и как да разберем, щеше ли да оцелее нашата психика пред новия натиск на границата на реалността.
     Всичко това са слаби догадки там, където е уместно да има некролог и може да прозвучат кощунствено, а аз не бих искал да е така.  Ако приемем условно, че той е един от нас, то аз искрено съжалявам за него, но не съм съвсем сигурен, че това е уместно. Може би това за него би било толкова унизително и неразбираемо, колкото и миналите съдебни претенции. И затова е по-добре да се огранича с възхитително недоумение. Майкъл Джексън не беше един от нас – той по-скоро беше нещо, което се  случи с нас.

Може би ние никога няма да стигнем онова състояние на духа,който е имал Майкъл Джексън ,но това не значи не можем да се стремим към това.Нали точно в това се крие мисията на М.Джексън към нас.Някой може ли да обясни факта,че след смърта му се възбужда любов във хора,които дори не са подозирали за такава.Факт е този форум.Факт са моите мисли и чувства.Той е истински.